Определение № 2814 от 23.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2814 гр. София, 23.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502422 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по две частни жалби на „Сити Кеш“ООД, ЕИК 202531869, чрез адв.Х. М. от САК.

Частна жалба с вх.№ 3386/24.04.2026 г. е насочена против Определение № 327/27.03.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на ОС Перник, с което последният е оставил без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател насочена против Заповед за изпълнение № 1029/04.02.2026 г., издадена по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник в частта му относно присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя в заповедното производство, като просрочена.

Поддържа се, че с обжалваното определение първоинстанционният съд се произнесъл по дело, което не е между страните по настоящето производство и няма общо с тях.

Отделно се твърди, че дружеството жалбоподател е изпълнило частично задължението си към заявителя по заповедното производство по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник, като е депозирало възражение единствено срещу присъденото с издадената заповед за изпълнение адвокатско възнаграждение в полза на заявителя.

Последното не било отчетено от първоинстанционния съд, поради което и постановения от него акт бил незаконосъобразен и подлежал на отмяна.

Частната жалба с вх.№ 5122/19.06.2026 г. е подадена от същия жалбоподател против Определение № 497/19.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на ОС Перник, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно постановеното Определение № 327/27.03.2026 г., като е прието, че се оставя без разглеждане жалбата на „Сити Кеш“ООД насочена против Заповед № 1029/04.02.2026 г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник.

И в тази частна жалба се поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. подадената от страната такава против заповедта за изпълнение в частта й относно разноските е допустима и основателна.

Затова и се иска отмяна на обжалваното определение.

В отговора на частните жалби насрещната страна претендира на първо място недопустимост на същите, като просрочени – депозирани след изтичане на преклузивния 1 срок за подаването им, а в условието на евентуалност – като неоснователни.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните по делото и съобрази данните по първоинстанционното дело, намира следното:

И двете частни жалби са процесуално допустими, като депозирани в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК за подаването им от надлежно активно процесуално легитимирана страна – частният жалбоподател има качеството на такъв и по образуваното пред ОС Перник в.ч.гр.д.№ 254/2026 г. и е адресат на атакуваните определения, като подадените от него жалби са насочена срещу съдебни актове, подлежащи на последващ съдебен контрол.

Според задължителните постановки на ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. В това производство съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон. Последната дейност не е обусловена от волята на страните, намерила отражение в оплакванията им за незаконосъобразност.

При спазване на тези указания настоящият състав на въззивната инстанция приема ОС Перник да е действал в отклонение на установените съдопроизводствени правила, независимо че като краен резултат постановения от него съдебен акт е правилен, по следните съображения:

На първо място безсъмнено се установява от данните по първоинстанционното дело, че с Определение № 327/27.03.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на ОС Перник същият действително не е разгледал жалбата на дружеството частен жалбоподател срещу атакувания от него първоинстанционен акт - Заповед № 1029/04.02.2026 г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник, а срещу Заповед № 1094/04.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1292/2026 г.

Следователно и доводите на жалбопадателя за неправилност на този съдебен акт са основателни – със същия ОС Перник напрактика не се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, поради което и постановения от него акт е в отклонение на съдопроизводствените правила.

При такова отклонение е постановено и последващото определение на първоинстанционния съд – това под № 497/19.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на ОС Перник, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно постановеното такова, и е прието, че се оставя без разглеждане жалбата на „Сити Кеш“ООД насочена против Заповед № 1029/04.02.2026 г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник.

Макар касаещо обжалвания пред него акт на първоинстанционния съд при постановяването му ОС Перник не е отчел наличието на безсъмнено установените по делото факти, а именно:

След издаването на Заповедта за изпълнение по реда на чл.410 ГПК под № 1029/04.02.2026 г. по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник настоящият жалбоподател е депозирал възражение по реда на чл.414а при изпълнение в срока за доброволно изпълнение.

Посочено е ясно в последното, че „Сити Кеш“ООД е изпълнило доброволно частично своето задължение по издадената заповед за изпълнение в размер на общ размер на 284.67 евро, от които: 1/ 270.13 евро - претендираната сума, платена над усвоената главница по Договор № 634240; 2/ 3.68 евро законна лихва и 3/ 10.86 евро - държавна такса.

Със същото длъжникът в заповедното производство изрично е възразил срещу присъденото адвокатско възнаграждение, като е депозирал и нарочна жалба срещу него – тази с вх.№ 8231/10.03.2026 г., с доводи за неговата недължимост.

Ето защо е необосновани са решаващите доводи на ОС Перник, че в случая частния 2 жалбоподател е подал възражение по реда на чл.414, ал.1 ГПК, поради което и възраженията му срещу недължимостта на присъдените със заповедта разноски ще се преценява в бъдещото исково производство.

В случая подаденото от длъжника в заповедното производство възражение е такова по чл.414а, ал.3 ГПК, придружено с доказателства за доброволно изпълнение на задължението по издадената заповед за изпълнение касателно главницата и лихвите, като е възразено единствено срещу присъдените със заповедта разноски.

При тези безсъмнени факти се налага дружеството частен жалбоподател да е подало възражение по реда на чл.414а ГПК, основано на твърдение за частично плащане на вземането в срока за доброволно изпълнение по отношение присъдените главница и лихви.

Смисълът на посочената правна норма е да се провери дали претендираното от заявителя вземане е спорно, а също така да се разреши спорът между страните, включително в частта за сторените в производството разноски.

При тази проверка се очертават две хипотези – 1/ ако заявителят подаде становище в срок, заповедният съд се произнася по основателността на възражението и постъпилото становище /арг. от чл.414а, ал.5, изр.2 ГПК/. Неговото произнасяне следва да включва както установяване наличието на доброволно изпълнение на задължението в рамките на срока по чл.412, т.8 ГПК, така и преценка при наличието и на възражение по чл.414а, ал.3 ГПК дали длъжникът, независимо, че е дължал вземането, ще дължи и разноските по заповедното производство /които са последица от дължимостта на самото вземане/, но по съображения, изводими от това дали е дал, или не повод за инициирането му. В тази хипотеза ако приеме, че плащане е налице, респективно, че с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, заповедният съд постановява диспозитив, с който приема възражението по чл.414а ГПК и като последица обезсилва изцяло издадената заповед за изпълнение; 2/ ако счете, че не е налице плащане или че макар плащане на главницата да е налице с поведението си длъжникът е дал повод за предявяване на вземането, съдът не приема възражението по чл.414а ГПК.

И в двата случая страните по делото ще могат да подадат жалби срещу постановените съдебни актове, ако са неблагоприятни за тях, които ще се разгледат като въззивна инстанция от ОС Перник, а с влизане в сила на постановените от заповедния съд актове заповедта ще се стабилизира и ще стане годно изпълнително основание, въз основа на което ще следва да бъде издаден изпълнителен лист в полза на заявителя.

В случая РС Перник е действал в отклонение на установените от чл.414а ГПК процесуални правила, като по делото липсват каквито и да е данни да се е произнесъл, съобразно изложеното по-горе, по подаденото възражение от „Сити Кеш“ООД по реда на чл.414а ГПК.

Вместо това същият е администрирал подадената срещу издадената от него заповед за изпълнение до горестоящия съд – ОС Перник, който, като краен правен резултат правилно е оставил същата без разглеждане, въпреки несъстоятелността на изложените от него мотиви за това.

По изложените съображения постановения от него съдебен акт - Определение № 327/27.03.2026 г., поправено с Определение № 497/19.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на ОС Перник, с който е оставено без разглеждане жалбата на „Сити Кеш“ООД насочена против Заповед № 1029/04.02.2026 г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник следва да се потвърди като краен резултат, като се постанови делото да се върне на РС Перник за продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне по реда на чл.414а по подаденото възражение от „Сити Кеш“ООД против посочената заповед за изпълнение.

По изложените съображения и на посочените основания, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 327/27.03.2026 г., поправено с Определение № 497/19.05.2026 г., постановено по в.ч.гр.д. № 254/2026 г. по описа на ОС Перник, с който е оставено без разглеждане жалбата на „Сити Кеш“ООД насочена против Заповед № 1029/04.02.2026 г. за изпълнение на задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 1192/2026 г. по описа на РС Перник.

ВРЪЩА делото на на РС Перник за продължаване на съдопроизводствените действия чрез произнасяне по реда на чл.414а по подаденото възражение от „Сити Кеш“ООД против посочената заповед за изпълнение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4