Определение № 652 от 11.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Благоевград, 11.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20241200500333 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на “С.К.“, ООД против разпореждане № 212/05.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 171/2024 г. по описа на РС-С..

Жалбоподателят сочи, че разпореждането е незаконосъобразно. Счита, че неправилно съдът е достигнал до извода, че заявлението следва да се отхвърли изцяло поради ненастъпил падеж на последната вноска. Падежът на първата вноска е настъпил на 22.05.2023 г.; страните са уговорили, че заемната сума ще бъде върната, ведно с възнаградителната лихва на 10 месечни вноски като всички вноски са описани в погасителния план – Приложения № 1 от договора; в него е посочена каква е вноската, падежът й като вноската е описана по пера – включваща главница и договорна лихва, както и общия й размер; посочен е и сборът на всички суми, за да може клиентът да получи изчерпателна информация за общия размер на всички дължими суми по кредита; същият е бил наясно със задълженията си при подписване на договора.

Заявлението е изпратено по пощата на 2.2.2024 г. през ССЕВ, към който момент всички вноски без последната са с настъпил падеж, поради което съдът е следвало да издаде заповед за падежиралите вноски.

Ако съдът е считал, че не е настъпил падежът на всички вноски и не са били налице основания за претендиране на цялата сума, поради предсрочна 1 изискуемост е следвало да им укаже да отстранят нередовностите относно размера на дължимите суми.

Отделно от изложеното жалбоподателят счита, че към момента падежът на всички вноски е настъпил, няма изпълнение на задълженията, поради което има интерес от присъждане на всички дъжими суми по кредита, за което сочи че няма пречки. В тази връзка се позовава на т. 9 от ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г., че в производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, натъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Също сочи, че в мотивите на друго ТР, а именно в ТР 8/2.4.2019 г. по т.д. 8/2017 г. ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното положение между страните каквото е в момента на приключване на съдебното дирене, което задължава съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го погасяват - напр. притезанието става изискуемо в течение на делото. Моли да се отмени разпореждането на РС и им се присъди претендираните в заповедното производство суми, както и направените разноски. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение за настоящото въззивно производство.

БлОС счита частната жалба за допустима – подадена е по реда на чл.

413, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок.

При преценка на основателността й, БлОС съобрази следното:

Подадено е заявление от “С.К.“, ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГГПК за вземания по договор за паричен заем № 849371, сключен на 22.04.2023г. за следните суми: 700 лв. - главница, 197,46 лв. - възнаградителна лихва за периода от 22.04.2023г. до 22.02.2024г., 762,54 лв. -[1]договорна компесаторна неустойка за периода 22.04.2023г. до 22.02.2024г., 55,67 л в. -законна лихва за забава за периода от 01.07.2023г. до 01.01.2024г., 175 лв.[1]неустойка за забава (начислена еднократно), ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на 2 задължението, както и з а направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 37,81 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260 лв.

РС е отхвърлил подаденото заявление на основание чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, тъй като искането противоречи на закона. Приел е, че заявителят претендира заплащане изцяло на дължимите суми по договор за кредит, поради настъпил падеж, като видно от договора и от приложения към него погасителен план е, че датата на последното плащане е на 22.02.2024г., т.е. крайният срок на договора (респ. падежът на последната погасителна вноска) към настоящия момент не е настъпил, поради което вземането не е изискуемо, т.е. не е налице подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника на предявеното основание.

Настоящият състав не споделя становището на РС за отхвърляне изцяло на вземанията поради неизискуемостта на последнатата вноска по договора за кредит, след като от представените доказателства - договора и погасителния план, може да се конкретизират размера на сумите по вноските с настъпил падеж т.е. изискуемите.

Несъстоятелен е довода в жалба, че ако съдът е считал, че не е настъпил падежът на всички вноски и не са било налице основания за претендиране на цялата сума поради предсрочна изискуемост е следвало да им укаже да отстранят нередовностите относно размера на дължимите суми.

В случая от заявеното, че вноските са с настъпил падеж, въпросът дали това се опровергава от доказателствата е въпрос по съществото т.е. преценката се дължи при издаване на заповедта за изпълнение; като за съда не е съществувало задължение да дава указания за факта на предсрочна изискуемост, след като не е твърдян от заявителя. Заявлението отговаря на чл.

128, ал. 1 и 3 от ГПК, поради което не имало основание за оставянето му без движение по чл. 410, ал. 2 ГПК.

Съдът е задължен преди да издаде заповед за изпълнение служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3 ГПК - за съответствие на искането със закона и добрите нрави и дали то се основава на неравноправна клауза от договора или е налице вероятна обоснованост за това.

С подаденото заявление е представен договор за потребителски кредит 3

№ 3849371, с който " Сити Кеш“, ООД, в качеството на кредитодател е предоставил на А. Р. А. като кредитополучател сумата от 700. 00 лв.; при следните параметри: годишен процент разходи 54,44% ; брой вноски 10;

Фиксиран лихвен процент 44,5 %; обща сума за плащане 897,46 лв. Подписан е погасителен план.

За съответствие на искането със закона предвид че вземанията произтичат от договор за потребителски кредит, следва да се прецени спазването на императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит /ЗПКр./ при сключването му.

Според чл. 22 от ЗПКр., когато не се спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и чл. 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК разписва договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и размер шрифт – не по-малък от 12 в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Според чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПКр. договорът се изг отвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите /ГПР/по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПКр. годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПКр. "общ разход по кредита за потребителя "са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително 4 разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато скл. на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредит е в резултат на прила гането на търговски клаузи и условия.

В процесния договор за кредит е посочено, че размера на ГПР е определен в съответствие с изискванията на чл. 19, ал. 2 ЗПК съгласно формулата по приложение № 1 към ЗПК и включва единствено договорената между страните възнаградителна лихва, както и че посочения ГПР не може да бъде променян освен по взаимно писмено съгласие между страните.

Предвид, че процента на договорната лихва в договора е посочен, че е 44,5 % не става ясно как е формиран останалия размер ГПР над размера на лихвата до посочените за ГПР 54,44%. Това сочи на нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК след като в договора не е отразено, какви допускания са включени при изчисляване на годишния процент на разходите, освен годишният лихвен процент.

Посочването на ГПР е с цел на потребителите да им се предостави ясна и точна информация за цената на кредита, за да могат да сравнят отделните предложения и да направят информиран избор.

Посочената цел очевидно не може да бъде постигната в случаите, в които в договора за кредит е посочен ГПР, незнайно как формиран, с което потребителят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита. В тази ситуация и доколкото ГПР е част от същественото съдържание на договора неправилното му посочване съставлява основание за недействителност на целия договор съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПКр., тъй като на практика на потребителя не е била предоставена необходимата му информация.

Това сочи, че исканията за заплащане на сумите извън главницата противоречи на закона - чл. 412,ал.1 т. 3 от ГПК, като предвид че договорът е недействителен, то съгл. чл. 23 ЗПКр., при недействителност на договора се дължи връщане на чистата стойност на кредита.

Затова и предвид изискуемостта на вноските за главница към момента на подаване на заявлението възлизат на 572,46 лв. – това е сумата, която се получава след приспадане от целия заем от 700 лв. на последната вноска за 5 погасяване на главницата.

Доводите в жалбата, да се вземат предвид и фактите, настъпили след подаване на заявлението т.е. че и последната вноска е с настъпил падеж, обосновани с ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. 4/2013 г. и ТР 8/2.4.2019 г. по т.д.

8/2017 г. ОСГТК на ВКС, настоящият състав не споделя, тъй като те намират приложение в исковото производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения атакуваното разпореждане следва да се отмени в частта досежно главницата за размера от 572,46 лв.

В останалата част по изложените съображение, по аргумент от чл. 23 ЗПКр. за частта от главницата над размера от 572,46 лв. досежно вноската с ненастъпил падеж към датата на заявлението и изцяло за останалите вземания не следва да се уважават, поради което разпореждането предвид, че като краен резултат е законосъобразно следва да се потвърди, За частичната отмяна на атакуваното разпореждане съдът разпорежда да се издаде заповед за назабавно изпълнение за заявеното парично вземане за част от главница.

Такава следва да се издаде и за направените разноски пред РС съразмерно уважения размер на заявените суми, които разноски възлизат на 26,59 лв. предвид направените такива за държавна такса от 37,81 и лв. и определеното от настоящият състав размер на юрисконсултско възнаграждение, въз основа на чл. 26 от Наредбата за правна помощ от 50 лв.

За настоящата инстанция, съобразно частичната основателност на жалбата се дължат на „С.К.“, ООД също разноски в размер на 20,88 лв., при съобразяване на внесената държавна такса от 18,91 лв. и определеното от настоящия състав размер на юрисконсултско възнаграждение , въз основа на чл. 26 от Наредбата за правна помощ от 50 лв.