Решение № 3296 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3296 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110109584 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.200, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу И. С. К. с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 686.48 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 9.07 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 148.40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. и за сумата от 2.39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-23.02.2023 г. до окончателното изплащане и съдебните разноски.

Предявени са искове от „Т.“ ЕАД срещу С. С. Г. с правно основание чл. 200, ал.1 ЗЗД и чл.100, ал.2 ЗС за осъждане на длъжника да заплати сумата от 686.48 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. и за сумата от 9.07 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от 148.40 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. и за сумата от 2.39 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г., както и законната лихва върху главниците от датата на исковата молба-23.02.2023 г. до 1 окончателното изплащане и съдебните разноски.

Ответниците И. С. К. и С. С. Г. са получил препис на исковата молба и в срока по чл.131 ГПК са подали писмен отговор, чрез назначения адвокат И. Ц.-пълномощник.

Заявяват, че са платили дължимите суми за процесния период. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

С Определение № 47367/20.11.2024 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Д.“ ЕООД.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 23.10.2001 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Приложен е и сключения в изпълнение на решението Договор № 342/02.11.2001 г. По делото е прeдставен Договор № Д-О-69/03.06.2020 г. между ищеца и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лицепомагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От приложените по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно устройство №153, том V, дело № 953/1989 г. се установява, че процесния имотапартамент №14, находящ се в гр. София, ж.к. “Христо Смирнениск“ бл.47Б, ет.3 е придобит от С. И. Г.. От Удостоверение за наследници (изх.№ 2990/13.06.2012 г.) е видно, че С. И. Г., със семейно положение „вдовец“ е починал на 15.05.2012 г., като е наследен от И. С. К.дъщеря и С. С. Г.-син. В тази връзка се доказа, че ответника И. С. К. е собственик на 1/2 идеална част и ответника С. С. Г. е собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот.

Предвид изложеното, ответникът се явява потребител по смисъла на закона на 2 доставената за имота топлинна енергия и е страна по облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети от „Т.“ ЕАД и одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, публикувани във вестник „Монитор“ и в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 1023.96 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 991.92 лева; сума за дялово разпределение от 26.46 и сумата от изравнителните сметки (за възстановяване) от 5.77 лева /изчислена от ССЕ/. От получената сума общо 2042.34 лева, включваща сумите за отопление; за битово-горещо водоснабдяване и за дялово разпределение се извади сумата от 5.77 лева, представляваща сума за дялово раззпределение/за възстановяване/ се получава 2036.57 лева, от която сума се изважда сумата от 893.16 лева, представляваща плащане се получава сумата от 1143.41 лева, към която се начислява и лихва от 336.35 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 27.01.2023 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищецът твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на Д.орите на „Т.“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 23.02.2023 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 22.02.2020 г.). Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза размера на главницата за периода от 01.05.2019 г. до 22.02.2020 г. е 748.10 лева. В тази връзка предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 395.31 лева, т.е. за сумата от 197.65 лева на И. С. К. и за сумата от 197.66 лева на С. С. Г. и за периода от 23.02.2020 г. до 30.04.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от 1372.95 лева, респ. за сумата от 686.48 лева на И. С. К. и за сумата от 686.48 лева на С. С. Г. и за периода от 01.05.2019 г. до 22.02.2020 г. следва да бъде отхвърлен.

Съобразно клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ (прието с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. – приложими за процесния период, включително с оглед твърденията на ищеца в исковата молба), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите 3 условия и предвид нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съобразно приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размера на дължимата лихва, върху главницата от 1143.41 лева и за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г. е 336.35 лева. В тази връзка и предвид чл.119 ЗЗД(мораторната лихва, върху главницата от 748.10 лева е в размер от 231.09 лева), настоящият съдебен състав намира, че предявения иск за мораторна лихва, върху главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен за сумата от 105.26 лева, т.е. за сумата от 52.63 лева на И. С. К. и за сумата от 52.63 лева на С. С. Г. и за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г., като за разликата до пълния предявен размер от 296.79 лева, респ. за сумата от 148.40 лева на И. С. К. и за сумата от 148.40 лева на С. С. Г. следва да бъде отхвърлен.

Съобразно правилото на чл.149б, ал.3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика, т.е. на ищеца. В тази връзка предявения иск за сумата от 18.13 лева, т.е. за сумата от 9.07 лева на И. С. К. и за сумата от 9.07 лева на С. С. Г., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.09.2020 г. се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом неоснователен е иска за главницата, то неоснователен се явява и иска за сумата о т 4.77 лева, т.е. за сумата от 2.39 лева на И. С. К. и за сумата от 2.39 лева на С. С. Г., представляваща мораторна лихва върху главницата(от 18.13 лева) за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и двете страни имат право на разноски.

На ищеца на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да му бъде присъдена сумата о т 346 лева, т.е. за сумата от 173 лева на И. С. К. и за сумата от 173 лева на С. С. Г., представляваща разноски- за държавна такса от 65.06 лева, възнаграждения за вещи лица от 236.59 лева и юрисконсултско възнаграждение от 44.35лева, съразмерно на уважената част от исковете.

На ответниците И. С. К. и С. С. Г. на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да им бъде присъдена сумата от 140.84 лева(по 70.42 лева на всеки от ответниците)представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Н а адвокат И. Ц., като процесуален представител на ответниците, на основание чл.78, ал.3, във връзка с чл.38, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА, следва да се присъди сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно правна помощ на ответниците, което съобразно фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа, според съдебния състав е правилен и справедлив размер.

В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което присъжда сумата от 352.13 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената 4 част от исковете.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв.“Драгалевци“, ул.

„Мащерка“ №14, да заплати на „Т.“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23 Б, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 200, ал.

1 от ЗЗД, във връзка с чл.100, ал.2 от ЗС, сумата от 197.65 лева, представляваща главница за консумирана топлинна енергия и за периода от 23.02.2020 г. до 30.04.2021 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 686.48 лева и за периода от 01.05.2019 г. до