Протокол № 158 от 14.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. Пазарджик, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500049 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Възивникът Д. О. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

Р. Ц. П., упълномощен във въззивното производство.

Ответницата С. Л. Ц., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. В. С. С., надлежно упълномощена.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1355/07.11.2024 г., постановено по гр.д. № 20245220100860 по описа за 2024 г. на Районен съд – Пазарджик Е ОСЪДЕН ответникът Д. О. Д. с ЕГН ********** от **** да заплати на ищцата С. Л. Ц. с ЕГН ********** от *******, на основание чл.79, ал.1, предл.1 вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, сумата от 3870 лв., дължима по договор за заем от 17.04.2019г., ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на 01.03.2024г. до плащането, както и сумата от 112.93 лв. 1 обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, дължимо за периода от 15.12.2023г. до 29.02.2024г.

ОСЪДЕН Е Д. О. Д. с ЕГН ********** от г******* да заплати на С. Л.

Ц. с ЕГН ********** от *****, ап.2 съдебни разноски в размер на 904.80 лв.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от Д. О. Д. чрез пълномощника му адв. Р. П. с твърдение, че същото е постановено при нарушение на материалния закон и необосновано при съществени процесуални нарушения.

Посочва се, че решението в частта, с която е уважен искът за обезщетение за забава е недопустомимо. Формулирано е искане решението да бъде обезсилено в тази част, а производството по делото да се прекрати.

Претендират се и разноски.

Твърди се, че съдът се е произнесъл със свръхпетитум. В исковата молба е поискано присъждането на законна лихва, считано от 15.12.2023 г. до окончателното й изплащане за сумата предмет на иска по чл.240 от ЗЗД, но не са формулирани твърдения за факти и обстоятелства за периода от 15.12.2023 г. до 29.02.2024 г. Твърди се в този смисъл, че исковата молба е следвало да бъде оставена без движение, за да се конкретизира претенцията за забава по период и размер, съответно определяне на дължимата държавна такса за тази претенция, което не е било сторено в първоинстанционния съд и в този смисъл решението в тази част е недопустимо.

Решението е неправилно, тъй като липсват мотиви по въведените от ответника възражения.

Съдът не е обсъдил възражението, че въззивникът с оглед момента на подписване, а именно на погребението на баща му, не е давал съгласие за сключването на договор за паричен заем и не е прочел и осъзнал съдържанието на докуманта, който е подписал. Реално не е получил парите, а веднага с подписването на документа заемодателката, според нейните твърдения е заплатила погребението-кремацията на баща му и нейн бивш съпруг. Твърди се, че тя съзнателно е изпълнила своя нравствен дълг и няма основание да иска връщането на сумата от 3870 лв., тъй като това противоречи на добрите нрави и на тези две основания и липсата на съгласие за сключването на договор за заем, както и в портиворечие на добрите нрави, договорът бил нищожен.

На следващо място се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и въведеното от ответника възражение, че процесната сума е дадена на ответника като заем от името и паричните средства, не на ищцата заемодателка, а на едно трето лице – търговското дружество „Ф.К.. В този смисъл се излагат обстоятелства в подкрепа на това възражение и се твърди, че Ц. не е предала своя лична парична сума, включително, като взета и на заем, а лицето заемодател е „Ф.К..

Посочено е, че първоинстанционният съд необосновано е отказал събиране на доказателства за подкрепа на това възражение чрез назначаването 2 на ССчЕ, посредством което да се установи, че в счетоводството на това дружество - „Ф. к.“ ЕООД, разликата от получените 5 000 лв. от ищцата и остатъка от сумата от 1130 лв., а именно разликата от 3870 лв. е осчетоводена като липса на парични средства, а не като заем даден на ищцата, след което тя да е предоставила заем на ответника и въззивник в настоящото производство.

Искането е решението да бъде отменено в тази част, а искът по чл. 240, ал.1 от ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен

Формулирано е доказателствено искане, а именно въззивната инстаниця да допусне ССчЕ, която да отговори на задачите поставени в исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от С. Л. Ц., чрез процесуалния й представител адв. С., в който се излагат съображения за нейната неоснователност и е формулирано искане решението, като правилно да бъде потвърдено.

Посочено е, че въззивникът саморъчно е подписал разписката за сумата в размер на 3870 лв. и липсват каквито и да било по делото доказателства, че тази сума не е получена от него.

Твърди се, че вземането на въззиваемата страна е непогасено и е дължимо, като правилно е прието от първоинстанционния съд, че паричното вземане е възникнало с падеж – 15.12.2023 г., от който момент тече и обезщетението за забава.

Посочено е, че правилно първоинстанционният съд не уважил доказателственото искане на ответника за допускане на ССчЕ, тъй като исканата експертиза е неотносима към предмета и страните по делото.

Адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, от името на доверителя ми поддържам жалбата в двете и части, както за недопустимост на една част от решението на Районен съд- Пазарджик, така и във втората част за неоснователност и необоснованост на решението твърдейки, за това че на практика липсват каквито и да са мотиви. Има четири изречения с изводи без да има позоваване на нито едно писмено, гласно или друго доказателство, за да се стигне до тези изводи.

Относно поддържане на искането за събиране на доказателства, считам че са налице основанията по чл.266, ал.3 от ГПК за допускане на неоснователно отхвърленото искане, като поради настъпване на ново обстоятелство след постановяване на решението и на жалбата, а именно във връзка с твърденията, за това, че в счетоводството на фирмата „Ф. к.“ ЕООД сумата от 3870 лв. се води като липса, моля да приемете Определение №620/26.02.2025 г. на второ търговско отделение на ВКС по т.д. №836/2024 г., с което е потвърдено решение №2/04.01.2024 г., с което пък е отменено решение от 17.02.2023 г. на СГС и то основно, относно обстоятелството, че счетоводството на „Ф. к.“ ЕООД е редовно водено. И знаейки че не мога да ползвам онази експертиза, която е по търговското дело само за сведение представям, не като доказателство, за това че в счетоводството на „Ф. к.“ ЕООД и до настоящия момент, сумата 3870 лв. не е осчетоводена като заем, 3 а се води като липса на парични средства в касата и не са дадени на заем на Лиляна Ц., която да ги преодаде на Д. Д.. Затова поддържам искането, това е 9-ти въпрос от тази експертиза, която е отговорила на този въпрос и с експертизата, която искам да се назначи по настоящото дело ще отговори и ще се докаже, че С. Ц. не е материалния носител на паричните средства за отдаване под наем на „Ф. к.“ ЕООД, в резултат на всичките тези решения на счетоводството водено от „Ф. к.“ ЕООД, което противоречи на нейните обяснения по 176, че тя ги е взела като личен заем от дружеството, за да ги даде за кремацията на бившия си съпруг. Затова ще моля да допуснете тази експертиза и приемете тези доказателства.

Отделно от това, вече са приети, но по никакъв начин обсъдени от Районния съд - приходен касов ордер, касова книга и платежно нареждане, които са приети като писмено доказателство, за това че парите са изтеглени от банковата сметка на „Ф.К.. Осчетоводени са в касата, като разлика от 1130 лв. на „Ф. к.“ ЕООД и 3870 лв. продължават да се водят като липса на*** не и по съответната 492 сметка, като заемни средства на съдружника.

Оставам на страните всички останали емоционални моменти и възраженията, които съм длъжен да направя, за това което е станало в момента на погребението и подписването на разписката. Ние не оспорваме, че подписа е положен. Има свидетелски показания какво е станало. Подписала е разписката, обърнала се е, отишла е и е платила. Представили сме и документ, че е платено на погребалната агенция, точно тази сума.

Тази експертиза не може да се ползва, тъй като като начално доказателство, за това че в правилно воденото счетоводство, съгласно съдебните решения, окончателните, сумата продължава да се води като липса на „Ф. к“ ЕООД, а експертизата, която би следвало да допуснете ще провери и ще удостовери пред Вас така ли е, тоест че ливсват, а не заемно средство.

Всеки процес си е отделен и аз не мога да ползвам и не мога да считам, че това е писмено доказателство.

Тези документи, които Ви представям са за сведение, за да се убедите, освен приходен касов ордер, касова книга и платежно нареждане, което пък е подписано с подписа на съпруга й с дата 15 април, два дни след като той е починал.

Изложил съм обстоятелства, че това е подписано предварително.

Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, поддържаме отговора. Считам че е недопустимо да се въвеждат отношения между лица, които не са страни в процеса. В случая от къде доверителката ми е взела парите, за да ги предостави на жалбоподателя е без значение за предмета на делото. Дали в дружеството тези пари стоят като липса, заем или каквото и да е основание срещу тях, това между са отношения между доверителката ми и дружеството.

В случая тя е предоставила в лично качество сумата на Д. Д. с целта, която е описана в разписката. Не считам, че една счетоводна експертиза, която да показва отношения между „Ф. к.“ ЕООД и доверителката ми би имала значение за предмета на делото и изясняване на фактите в това производство.

Противопоставям се на искането за експертиза.

4

Адв. П. /реплика/: Не виждам на коя правна норма, на етика, на морал, каквото искате го кажете в онзи процес да се твърди, че това са липса и Д. Д. да бъде осъден да плати 128 000 лв. за неотчетени пари от баща си каква правна форма, да се твърди че това са липса и Д. да плати 128 000 лв. за неотчетени пари от баща си и там влиза тази сума - 128 000 лв, Вие от решенията ще ги видите, а в този процес да се иска допълнително пък лично на нея да се платят. Веднъж Д. Д. ги е платил на „Ф. к.“ ЕООД, защото отношенията вече са уредени, даже не са 128 000 лв., с лихвите са станали 200 и косур хиляди лева, които се уредиха с апартамента, който са имали в лична съсобственост двамата бивши съпрузи.

Съдът след съвещание, намира че доказателственото искане на въззивника не следва да бъде уважено, тъй като първоинстанционният съд не допуснал процесуални нарушения при неуважаване искането на страната за допускане на ССчЕ. Несъмнено произходът на средствата предоставени в заем на ответника в първоинстанционното производство не е предмет на изследване в това производство, затова правилно първоинстанционният съд е отказал експертиза за изследване на това обстоятелство.

Съдът, намира че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанцционния съд, затова не следва да бъде уважено доказателственото искане, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ УВАЖАВА искането за допускане на ССчЕ.

Като неотносими, не следва да се приемат представените в днешното съдебно заседание - 2 бр. решения и Определение на ВКС, относно търговски спор между въззивника и търговско дружество „Ф. к.“ ЕООД, както и заключение на ССчЕ, депозирано по търговско дело, поради което Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на страната - 2 бр. решения и Определение на ВКС, относно търговски спор между въззивника и търговско дружество „Ф. к“ ЕООД, както и заключение на ССчЕ, депозирано по търговско дело.

Адв. П.: С оглед обстоятелството, че Вашето решение ще бъде окончателно, за съжаление нямам други искания. Моля да приемете списък на разноски по чл.80 от ГПК.