Решение № 49 от 11.02.2025, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1785/2024
- Вид
- Решение № 49
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- КАТЯ БОЖИДАРОВА АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.139 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139б · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.111 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.113 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 139 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25 · Закон за правната помощ
- чл.26 · Закон за правната помощ
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 49 гр. Б.С., 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П. Гражданско дело № 20241410101785 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация – С.” ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н К. село, ул.
„Ястребец“ № 23Б, срещу М. К. Л., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.С., жк.
„Люлин“бл.118, вх.Г, ет.8, ап.101 и настоящ адрес: с. Г., ул. „Иглика“ № 9, общ. Б.С..
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация-С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу М. К. Л. с ЕГН ********** за доставена, но незаплатена топлинна енергия в размер, както следва: 3721,08 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 542,55 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г.; 44,55 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.; 10,47 лв.
– мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.12.2024 г.
По делото е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2024 г. по ч.гр.д. № 1418/2024 г. по описа на Районен съд – Б.С. срещу М. К. Л. за следните суми: 3765,63 лв. – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 01.04.2023 г., ведно със законната лихва от 03.06.2024 г. до изплащане на вземането; 553,02 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г.; 136,37 лв. – разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който на основание чл.414 от ГПК е подал възражение. След указание до ищеца, последният е предявил иск за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба са изложени твърдения, че като собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Люлин“, бл. 118, вх. Г, ет. 8, ап. 101, ответникът е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното 1 предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. С..
Поддържа се, че през процесния период в отношенията между страните са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016 на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че съгласно чл.33 от ОУ купувачите са били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактура на интернет страницата на продавача. Сочи се, че в ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, като не е погасила задълженията си.
Твърди се още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139 ЗЕ, собствениците на сграда – етажна собственост, в която се намира и имота на ответницата, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „ДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК 121125435. Сочи, че след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването. Твърди се, че в случай за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка, с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди и в случай, че резултата от изравнителни сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.
По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове за сумите посочени в исковата молба. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е постъпил отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се основанието за дължимост на сумите, основанието за дължимост на дялово разпределение и лихви, както и размерът в погасителната давност, като в останалата част от задължението не оспорват размера.
Посочва се, че в исковата молба ищецът бил признал, че сумата е в погасителна давност съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД, като претендирал суми от 01.05.2020 г. Сочи, че давността е в размер на 34,17 лв. за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., съгласно фактурите за отоплителния сезон. Поддържа, че давността е три годишна, посочва съдебна практика, както и че удължаването на погасителната давност е забранено съгласно чл.113 от ЗЗД.
Поддържа, че ответника не е потребител на топлинна енергия в имота, с оглед обстоятелството, че няма представени доказателства, същият да е носител на вещното право на имота. Посочва, че ответницата живее в гр.Б.С., както и че при същестуването на вещно право на ползване относно топлоснабдяван имот, неговият титуляр – потребител би бил задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не на формалния собственик.
Оспорва основанията за претендираните суми за лихва, тъй като по делото не са ангажирани доказателства от ищеца относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, като не било установено изпадането в забава на ответницата за този период.
Оспорва се основанието за дължимост на суми за дялово разпределение, тъй като се водело от „ДИРЕКТ“ЕООД и ищецът нямал основание да изисква сумите.
По тези и други съображения се иска предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД в писмена молба е представило относими документи, съгласно които дяловото разпределение за процесния 2 имот е извършвано в съответствие с всички действащи нормативни актове.
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от представения по делото Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ №91, том VII от 21.07.1987 г. ответницата, заедно с ЦГ.Ц.
/майка на ответницата/ са придобили правото на собственост върху топлоснабдения имот – апартамент № 101, находящ се в гр. С., ж.к. „Люлин“, блок 118, вх. Г. По делото с исковата молба е представено удостоверение за наследници №001565/15.10.2004 г. на Столична община, видно от което ЦГ.Ц., ЕГН ********** е починала на 25.09.2004 г. и е оставила един единствен наследник – ответницата М. К. Л., нейна дъщеря.
Представено е по делото още заявление – декларация от ответницата от ОП1820/17.07.2006 г., с което е заявила желание да бъде открита партида съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в процесния имот, като в него е посочено, че домакинството се състои от двама членове и топлата вода ще се заплаща по показания на регистриран водомер на прогнозна месечна база от 5 куб.м. Посочени са още имената и абонатния номер на потребителя – Ц.Г.Ц.. Приложена е декларация от ответницата, че ще използва имота си за жилищни нужди, като се задължавала да уведоми писмено продавача – ищец в 30 – дневен срок, ако предостави ползването на други лица.
С исковата молба е приложен списък от 25.09.1983 г. за броя живущите по апартаменти в жилищна сграда на блок, находящ се на ул. „Момково“ бл.118, вх.Г, в който под номер 10 е записана Ц.Г.Ц..
Ищецът е представил справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата, в които е отразено, че към 03.06.2024 г. дължи главница в размер на 3721,08 лв. за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г. и лихва за забава в размер на 542,55 лв.
Видно е от протокол от 29.08.2002 г. от проведено общо събрание на етажните собственици в процесния блок и вход, че лицата Х.В.М., Л.З.А. и А.Г.П. са упълномощени да сключат от името на етажните собственици договор с „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, както и да представлява етажната собственост по време на изпълнение на договора. Към протокола от ОС е налице приложение с етажните собственици, видно от които е и Ц.Г.Ц..
Приет по делото е Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД и „Директ“ ЕООД с предмет извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост или в сгради с повече от един потребител в гр. С..
В подкрепа на твърденията си ищеца е представил Съобщение към фактура №1026213803 с дата на издаване/дата на данъчно събитие -31.07.2023 г. за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. с получател М. К. Л., Съобщение към фактура №1019370172 с дата на издаване/дата на данъчно събитие -31.07.2022 г. за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. с получател М. К. Л., както и справка за абонат №4000292525.
По делото са представени Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.” ЕАД на клиенти в гр. С., от чиито заключителни разпоредби е видно, че същите са действали в процесния период.
От третото лице – помагач „Директ“ЕООД с молба вх.№7455/23.12.2024 г. са представени писмени доказателства, касаещи доставката и потреблението на топлинна енергия в имот гр.С., обл. С., общ. Люлин, жк. „Люлин“ бл.118, вх. Г, ет.8,ап.101, абонатен номер 223267 – документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г.; индивидуални справки за периода м.05.2021 г. – 3 м.04.2023 г.; документи удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. на представител на етажната собственост; документи относно сертификацията на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия в топлоснабдения имот за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г. , както и удостоверение за регистрация №Р-05-01/29.09.2009 г. от МИЕТ.
За установяване на релевантни за спора обстоятелства са приети заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, неоспорени от страните, които съдът кредитира като компетентно изготвени.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза дължимите суми за топлинна енергия, касаещи процесния период, са както следва: за периода м. 01.05.2021 г.
– м. 30.04.2022 г. по фактура № 1019370172/31.07.2022 г. – сума в размер на 1670,05 лв., за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. по фактура №**********/001.09.2022 г. – сума в размер на 187,85 лв., за периода м. 01.05.2022 г. – м. 30.04.2023 г. по фактура № 1026213803/31.07.2023 г. – сума в размер на 2069,98 лв. В информационната система на ищеца за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за процесния имот на 21.09.2022 г. е въведена изравнителна сметка за сума от 172,32 лв., както и на 20.05.2023г. за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е постъпила изравнителна сметка за сума в размер на 185,84 лв.
Според експертизата от проверката на счетоводната информация на ищцовото дружество не се установяват данни за извършени от ответника плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесния период. Общият размер на незаплатената сума за процесния период е 3721,08 лв. /от които 1817,44 лв. за топлинна енергия за отопление, сума в размер на 1903,64 лв. за топлинна енергия за БГВ и сума в размер на 44,55 лв. дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до 04.2021 г./. Съгласно експертизата размерът на мораторната лихва върху главницата, за периода от 15.09.2022 г. до 22.05.2024 г. е в размер на 542,55 лв., а размерът на лихвата за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 22.05.2024 г. представлява сума в размер на 10,47 лв.