Решение № 265 от 21.11.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Кюстендил, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мая Анд. Миленкова при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова като разгледа докладваното от Мая Анд. Миленкова Административно наказателно дело № 20221520200985 по описа за 2022 година Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично техническо средство или система, серия К, № 5692724, издаден от ОД МВР – Кюстендил, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в с.

**********№****, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от наказаното лице, в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, както и че извършването на нарушението при обстоятелствата, изложени в ЕФ, не е доказано.

Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

В съдебното производство, жалбоподателят не се явява, не изпраща и представител.

Административнонаказващият орган – ОД на МВР гр.Кюстендил, се представлява от гл.юрк Б., която изразява становище за законосъобразност и правилност на издадения електронен фиш, като моли същият да бъде потвърден.

1

Районен съд - Кюстендил, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 84 от ЗАНН, във вр. с чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 05.03.2022 г., в 13:22 часа, по ул. „Цар Освободител“ №342, в посока към гр.

Кюстендил, се движел лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 230“, с рег.№ *******. На място се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства с автоматично техническо средство TFR1-M523. Разрешената скорост на движение била 50 км/ч., съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 67 км/ч. /след съответно приспадане на допустимата грешка при измерването - 3% в полза на водача/.

Наказващият орган е установил, че превозното средство, с което е извършено нарушението, е собственост на В. Г. Б.. С оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу него бил издаден процесният електронен фиш, с който на основание чл. 189, ал.

4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП му била наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.08.2022 г. Няма данни същият да е подал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или възражение по чл. 189, ал.

6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, но по същество се явява неоснователна, поради следното:

При проверка за законосъобразност на издадения електронен фиш, взимайки предвид и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на процедурата по издаването електронния фиш.

Обжалваният електронен фиш е издаден в срока по чл.34 от ЗАНН – нарушението е установено на 05.03.2022г., а датата на съставянето на фиша /видно от справка в АИС АНД/ е 23.03.2022г.

По делото се доказва, че процесното нарушение е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип “TFR-1M 523”, която попада в легалната дефиниция на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП - автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени 2 и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

Приетото по делото удостоверение № 10.02.4835 удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип “TFR-1M 523” е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания.

Техническата изправност на мобилната система се установява от извършена последваща проверка, обективирана в Протокол №1-20-21 от 25.11.2021г., видно от който се установява, че техническото средство съответства на одобрения тип и същото няма дефекти, които да пречат на функционалната му годност.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Нормата е специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на административни наказания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Използването на мобилното техническо средство на съответното място за контрол, където е установено нарушението, е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата/, съставен на датата и за участъка от пътната мрежа, където и когато нарушението се установява. Протокола за използване на автоматизираното техническо средство или система е приет от служител на ОД МВР – Кюстендил – Б. И., който е сред лицата, които са били обучени да работят с модернизираните мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията, което е видно от Протокол за извършено обучение от 11.04.2016г.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложената снимка към ЕФ от 23.03.2022г., в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване.

Направеният запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено 3 средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към техническото средство за измерване, поради което съмнение относно кой е автомобила и с каква скорост се е движил е неотносимо към спора.

Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в ал. 1. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С пътен знак Д11 – „начало на населено място и селищно образувание“ в случая е било въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч., поради което квалификацията на нарушението е правилна.

Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП като собственик на автомобила, с който е извършеното нарушението. В. Б. не е упражнил възможността в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени.

Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място В. Г. Б. е управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно автоматизирано техническо средство – преносима система за 4 контрол на скоростта TFR1-M523, поради което законосъобразно и обосновано е ангажирана отговорността му по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш за установеното и доказано административно нарушение по чл. 21, ал.

2 от ЗДвП

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай се установява от представения и влязъл в сила електронен фиш серия К, № 4361818, че на 06.01.2021г. същото лице е наказано за управление на МПС с превишена скорост, т.е. нарушението, установено на 05.03.2022г. се явява повторно.

Именно поради тази причина административнонаказващият орган е използвал санкцията на чл.182, ал.4 от ЗДвП, съгласно която когато нарушението е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер. Тъй като при превишение на скоростта със 17 км/ч, наказанието е „глоба“ в размер на 50 лева, АНО правилно е наложил наказание в двоен размер, предвид повторността на нарушението.

Предвид и законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично техническо средство или система, серия К, № 5692724, издаден от ОД МВР – Кюстендил, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал.

2, т. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ срещу В. Г. Б., ЕГН **********, с адрес в с. **************“ №*, на който е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5