Определение № 36 от 01.06.2021, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 322/2021
- Вид
- Определение № 36
- Подписан
- 01.06.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 253 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36 гр. София , 31.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Ирина Р. Славчева
Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20211800500322 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „П.Г.“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощника му адв. А.Г. от САК, срещу разпореждане № 168 от 11.02.2021г., постановено по ч.гр.д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница, с което е върната като недопустима частна жалба на дружеството срещу определение № 10 от 13.01.2021г., постановено по реда на чл. 253 ГПК. Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Изтъква, че първоинстанционният съд погрешно бил посочил в отхвърлителното си определение, постановено по молба по чл. 253 ГПК, че същото не подлежи на самостоятелно обжалване.
Поддържа, че частната жалба и молбата по чл. 253 ГПК били редовни и допустими, като насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се засягали правата и интересите на дружеството. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно, като разреши спора по същество с приемане за разглеждане на върнатата частна жалба, след което да се произнесе и по молбата по чл. 253 ГПК, с уважаване на съдържащите се в нея искания.
Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по ч. гр. д. № 484/2020 г. пред първоинстанционния съд се е развило по подадена от К.А.Г. молба за обезпечение на доказателства по чл. 207 ГПК срещу „П.Г.“ ЕООД, по което е допусната и приета в открито съдебно заседание на 09.11.2020г. съдебнотехническа експертиза с поставена от молителя задача. С протоколно определение от същото заседание и след изчерпване предмета на делото, производството по образуваното частно гражданско производство е прекратено, като е посочено, че прекратителното 1 определение е окончателно.
С молба от 23.12.2020г. „П.Г.“ ЕООД е посочило, че процедурата по призоваването му за съдебното заседание била опорочена, поради което било нарушено правото му на защита, което на свой ред опорочавало извършените от съда действия по допускане и изслушване на поисканата от молителя експертиза. В молбата си жалбоподателят посочва също така, че цитираното определение за прекратяване не е от категорията на преграждащите, които подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК, а е такова, което може да бъде оттеглено от постановилия го съд по реда на чл. 253 ГПК.
Отправил е и съответно искане до съда – да отмени определението от 09.11.2020г., да възобнови производството по чл. 207 от ГПК, да допусне нова експертиза и да призове молителя на адреса на процесуалния му представител.
С определение № 10 от 13.01.2021 г. районният съд е оставил без уважение молбата на дружеството за отмяна на протоколно определение от 09.11.2020г., като е счел, че няма данни за нарушаване процедурата по връчване на съдебни книжа на дружеството, което е призовано по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, както и че няма изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 253 ГПК. Изрично е посочено, че определението е окончателно.
Срещу така постановено определение представителят на дружеството е депозирал частна жалба, която с разпореждане № 168 от 11.02.2021 г. е върната като недопустима поради това, че е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
По частна жалба срещу това разпореждане е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна. в срок, срещу
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна поради следните съображения:
Както правилно е посочил жалбоподателят в молбата си от 23.12.2020г., определението, с което се приключва производството по събиране на доказателства, действително не подлежи на обжалване, но може да бъде оттеглено от постановилия го съд по реда на чл. 253 от ГПК. В същия смисъл са и Определение № 459 от 22.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3651/2015 г., III г. о., ГК, Определение № 901 от 12.10.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 628/2012 г., II т. о., ТК, Определение № 80 от 14.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 585/2014 г., II г. о., ГК. В конкретния случай, такава процедура е била инициирана от „П.Г.“ ЕООД с молба от 23.12.2020г., и по нея районният съд се е произнесъл с определение № 10/13.01.2021г., като я е оставил без уважение.
2
Актът на съда, постановен по реда на чл. 253 от ГПК, обаче, не подлежи на самостоятелно обжалване, независимо от неговия резултат, тъй като не попада в нито една от двете хипотези по чл. 274, ал. 1 от ГПК – нито прегражда хода на делото, нито е предвидена изрична възможност да бъде обжалван. Това становище е трайно застъпено в правната теория (Сталев Ж., Мингова А., Попова В., Стамболиев О., Иванова Р., „Българско гражданско процесуално право“, изд. „Сиела“, десето преработено и допълнено издание, стр. 213) и в изричната съдебна практика по въпроса (Определение № 163 от 1.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1965/2020 г., I г. о., ГК, Определение № 193 от 11.05.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1690/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 163 от 9.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2096/2013 г., II г. о., ГК).
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба срещу определението от 13.01.2021г., с което молбата на жалбоподателя по чл. 253 ГПК е оставена без уважение, е недопустима, и правилно е била върната с обжалваното в настоящото производство разпореждане. Същото е правилно и законосъобразно, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П.Г.“ ЕООД с ЕИК **** срещу разпореждане № 168 от 11.02.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 484/2020 г. по описа на Районен съд – гр. Сливница.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3