Решение № 57 от 17.03.2026, Районен съд - Девня

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Девня, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20253120100968 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. Н. К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Снежана Г.а положителни установителни искове с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, с които иска да бъде установено по отношение на Община Вълчи дол, че ищецът е собственик на следните имоти, находящи се в с. И. , общ. В. д., а именно : 1. Лозе с площ от 2572 кв. м, трета категория, местност „ Н. л. „ , имот с идентификатор ***********, стар номер 017012, при граници : имоти с №№ *********, *******, **********, ***, ********,, ******, *********; 2. Лозе с площ от 922 кв. м, трета категория, местност „ Новите лозя „ , имот с идентификатор ******, стар номер 017008, при граници : имоти с №№************, **********, ******, ******** ; 3. Лозе с площ от 1469 кв. м, трета категория, местност „ Н. л. „ , имот с идентификатор *********, стар номер 017007, при граници : имоти с №№ ***********, *******, ********, *********,, ***********, **********; 4. Лозе с площ от 1045 кв. м, трета категория, местност „ Новите лозя „ , имот с идентификатор *********, стар номер 017005, при граници: имоти с №№ *********, *******, ********, ********, ********** ; В исковата си молба излага, че е владяля и ползвала имоттие необезпокоявано повече от 10 години, поради което и е придобила процесните имоти по давност. Твърди, че за имотите има издаден в нейна полза нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност съгласно чл.587 ГПК на 29.12.2014г. Твърди още, че за имотите Община Вълчи дол е издала АОС, с което й оспорва правото на собственост.

Въпреки предоставената й възможност, в рамките на срока по чл. 131 от ГПК, ответната страна Община Вълчи дол не е депозирала отговор на исковата молба, като не е изразила становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложила възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е 1 посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубила възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.

По делото са приети приложени като писмени доказателства скици и даничъни оценки на процесните имоти. Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, том *, рег. №*******, дело №***от 29.12.20**г. на нотариус Ал. Никитов , с който ищцата Г. Н. К., ЕГН **********, е призната за собственик по давностно владение и покупка на процесните недвижими имоти.

Съгласно приетото по делото експертно заключение на вещото лице Р. П. първият приет план за процесиите имоти е планът за земеразделяне на землище с. Изворник, общ.

Вълчи дол, обявен в Д.В. 18/01.03.1994г., етап „Стари реални граници“. Съгласно същия процесиите имоти са земеделска земя, с начин на трайно ползване „лозе“. Следващият, действащ и към момента план за процесиите имоти е Кадастралната карта и Кадастралните регистри на с. И., одобР. със Заповед № РД-18-77/28.07.2016 год. По този план процесиите имоти са:

- ПИ ********** област Варна, община В. д., с. И., м. Н. Л., вид собств. Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Лозе, площ 2572 кв. м, стар номер 017012, със Заповед за одобР.е на КККР РД-18-77/28.07.2016 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН

ДИРЕКТОР

НА

АГКК, при съседи:

********

*******.**************,*********,********, Собственик: ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ 000093474 Право на собственост площ 2572 кв. м от правото на собственост Акт за частна общинска собственост № 27, том IV, per. 1100, дело 641 от 07.05.2025г., вписан в СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА-ДЕВНЯ

- ПИ *******област В., община В., с. И., м. Н. Л., вид собств. Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП лозе, площ 922 кв.м., стар номер 017008 със Заповед за одобР.е на КККР РД-18-77/28.07.2016 г„ издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при Съседи ***, ***,***, ***.,

Собственик ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ 000093474 Право на собственост площ 922 кв. м от правото на собственост Акт за частна общинска собственост № 26. том IV. рог. 1101. дело 640 от 07.05.2025,г.. вписан в СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА ДЕВНЯ

- ПИ *********** област В., община В. д., с. И., м. Н.Л., вид собств. Общинска Частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП лозе, площ 922 кв.м., стар номер 017008 със Заповед за одобР.е на КККР РД-18-77/28.07.2016 г„ издадена от

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при Съседи : ***********, Собственик ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ 000093474 Право на собственост площ 1469 кв. м от правото на собственост Акт за частна общинска собственост №25 том IV, per. 1100, дело 639 от 07.05.2025г., вписан в СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА-ДЕВНЯ

- ПИ ********* област Варна, община Вълчи дол, с. И., ги. Н.Л., вид собств.

Общинска частна, вид територия Земеделска, категория 3, НТП Лозе, площ 1045 кв. м, стар номер 017005, със Заповед за одобР.е на КККР РД-18-77/28.07.2016 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК, при съседи ************, Собственик:

ОБЩИНА ВЪЛЧИ ДОЛ 000093474 Право на собственост площ 1045 кв. м от правото на собственост Акт за частна общинска собственост № 24, том IV, per. 1103, дело 638 от 07.05.2025г., вписан в СЛУЖБА ПО ВПИСВАНИЯТА-ДЕВНЯ.

2

Към датата на обявяване на плана - обявен в ДВ 18/01.03.1994г., процесните имоти в регистъра са записани: „стопанисва общината, неидентифициран собственик“.

Процесните лозя са създадени върху земи на ТКЗС -редово засаждане и раздадени за лично ползване. Същите участват в общия баланс на земите на ТКЗС- КЕ 90.

При своето изслушване от съда вещото лице Р. П. заяви, че земите са раздадени за лично ползване, от ТКЗС-то за подпомагане на населението. Прави се анкета на раздадената собственост. Заснемат се, викат се хората и те казват откъде докъде в масива ползват. Ако останат от тези масиви без имена, се записват като неидентифицирани собственици. Тези лозя навремето преди колективизацията не са били общинска собственост. В стари реални граници, когато има анкета, никога това не са по чл.19 ЗСПЗЗ.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели на страната на ищеца. В своите изявления пред съда свидетеля Н. Ю. Н., без родство и дела със страните, излага, че лозята се намират в с. И., а свекърът на ищцата ги е получил през 1965 г.. Лозята са 6 дка. Обработват се, в момента са засяти с люцерна от Г..

Никой не е оспорвал собствеността на Г.. Свидетелят не знае, лозята да са били общинска собственост. Лозята са дадени на Г. от свекъра и на сватбеното тържество през октомври 1994 г., на което свдетелят присъствал Намират се в местност „Н. л.”. До 2015 г. били засети с лозя. Тя в момента има овце, крави и други животни и люцерната й е нужна за да ги храни.

Тези лози са били и преди на Галя. Те граничат с Назмие и са четири на брой.

В своите изявления пред съда свидетелят Н. С. Х., без дела и родство със страните, излага, че ищцата има четири лозета. През 1994 г. на сватбата й свекъра й и дарил четири броя лозя, като подарък. През 2015 г. тя развалила лозята и си садяла царевица, люцерна, понеже имал крави и овце. Нейното място граничи с лозето на свидетелката и с пътя. Свекърът на ищцата се казвал Й. К.. Той ги взел за ползване през 1964-65 г., като до 1995 г. ги работил като лозя. Лозята в този район били частни. Целият масив се ползвал от хората. На ищцата лозята били в местност “ Н. л. “ и никой не е оспорвал собствеността й.

С оглед така установеното от фактическа страна съдът намира така предявените искове за допустими. Установителният иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на пресъдено нещо възникнал спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е налице извънсъдебно оспорване на правата на ищцата предвид твърденията в исковата молба и упоменатото от вещото лице, че за процесните имоти са съставени актове за частна общинска собственост. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическа власт върху имота като свой в продължение на определен от закона период от време - 10 години за недобросъвестно владение на недвижим имот, непрекъснато и необезпокоявано, като за придобиването на правото следва да има изявление/позоваване от владелеца за същото. За казуса ответницата се позовава на осъществения фактически състав на горния придобивен способ за собственост на процесните имоти, като е посочила исковата молба, че в периода от 1994г. е установила давностно владение. Съдът намира, че ищцата доказа в настоящето производство осъществяване на фактическа власт върху процесните имоти чрез показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните познават имотите от дълго време, като единият от свидетелите е и съсед на имота и са категорични, че се е ползвал от семейството на ищцата, категорични са, че и към настоящия момент имотите се ползват от ищцата, която го обработва, като сее люцерна в тях. За да обори твърдението на ищцата, че владее имотите и осъществява фактическа власт върху тях, ответната община не представи никакви документи, че имотите са били общинска или държавна собственост, нито че са били заявени за възстановяване и са били предвидени като имоти, подлежащи на реституция. В 3 този смисъл съдът не приема заключението на вещото лице Р. П. в смисъл, че процесните имоти са били включени в ТКЗС, доколкото от показанията но разпитаните по делото свидетели се установи, че имотите са били на частни стопани, така и в приложения към заключението копие от регистъра на собствниците за процесните имоти е записано “ стопанисва общината, неидентифициран собственик “. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички хипотези касаят случаи, в които или собствеността е била отнета или без да бъде отнета, не е била упражнявана в реални граници. Ето защо по отношение на процесните имоти, за които няма представени доказателства, че попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ, не може да се приеме, че е действала забраната за придобиването им по давност. Дори и обаче да се приема, че имотите са били собственост на ответната община, то исковете пак биха били основателни. Доколкото по делото не бяха ангажирани данни относно публичния характер на собствеността, може да се приеме, че към влизане в сила на ЗДС и ЗОС към месец Май 1996 г. процесните имоти са били със статут на общинска частна собственост. Съгласно чл.5, ал.2 ЗОС актът за общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена сила относно изложеното в него, т. е. има качеството на официален свидетелстващ документ. Същевременно той констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което на акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова при спор за собственост оспоР.ят АЧОС не е годно доказателство за установяване правото на собственост и ответната община следва да установи, че са настъпили конкретните факти, реализиращи състава на предвидения в закона придобивен способ. Данни общината да е била оспорила правото на собственост на ищцата преди издаване на АЧОС през 2025г. няма Следва да се отбележи и че според законодателството давностен срок за имотите частна държавна и общинска собственост е било възможно да тече не от 1994 година както се сочи в исковата молба, а едва от 01.06.1996 г., след изменението на чл. 86 ЗС /ДВ бр. 33/1996 г./. До тази дата редакцията на чл. 86 от ЗС е предвиждала, че не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Разграничението на собствеността на държавна и общинска, публична и частна, е направено с изменение на чл.86 от ЗС с последващата редакция, приета с ДВ, бр.33 от 1996г. в сила от 01.06.1996г. Същата е в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Т.е. едва от 01.06.1996г редакцията на чл. 86 ЗС вече е позволявала придобиване по давност на имот държавна или общинска частна собственост. Последният ден на срока на десетгодишната давност по отношение на имоти частна държавна и общинска собственост, започнала да тече на 01.06.1996г., е 01.06.2006г. От 31.05.2006г., обаче давността е спряна, т.е пълният срок на десетгодишната давност по чл. 79 ЗС не е могъл да изтече към датата на спиране на давността, като мораториумът е продължен с последващи изменения на ЗС до 31.12.2022г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на пар. 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Съгласно първата разпоредба давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31.12.2022 г. (считано от 31.05.2006 г.), С разпоредбата на пар. 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с пар. 1 ЗИЗС 4