Решение № 367 от 20.04.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. Стара Загора, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20265530100046 по описа за 2026 година

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Ищецът Ц. Б. С. твърди в исковата си молба, че е сключил Договор за кредит № ***/***г. с "Вивус.БГ" ЕООД, по силата на който С. получил сумата в размер на 1100лева, при ГПР 49.70%, годишен лихвен процент- 40.97%. Съгласно Договор за кредит № ***/***г.

С. следвало да заплати и допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 226.94лева.

Ищецът бил добросъвестен и погасил процесния договор, като заплатил сумата от 1364лева, от които главница – 1100 лева, лихва от 37.06 лева и такса за разглеждане от 226.94 лева.

Счита, че Договор за кредит № ***/***г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната услуга „такса разглеждане“ към процесния договор за кредит е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Намира процесния договор за кредит за недействителен на специалните основания по чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, тъй като в договора за кредит не били посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. Липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на кредитополучателя и се явявала основание за недействителност на целия договор за кредит. Наред с това, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по 1 кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявал по специална формула. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В процесния договор за потребителски кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото била предвидена дължимостта на допълнителни такси, не ставало ясно, дали са включени в ГПР, изобщо нямало никаква информация, какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които следвало да бъдат подробно описани. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. Следвало да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, се явявало недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както се сочело и погоре, оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно поради това намира за недействителен процесния договор за потребителски кредит, поради неспазване на изискването на чл.11 ал. 1 т.10 от ЗПК. Наред с това, посочената годишна лихва в договор за кредит, не било ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следвало в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Наред с това, посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. В конкретния случай следвало да бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, която била 2 приложима за процесното договорно правоотношение. Тази норма изрично посочвала, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит се явявал изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените били и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Въз основа на това процесния Договор за кредит № ***/*** следвало да се прогласи за недействителен. По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса разглеждане“ счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл. 10а, ал. 1 от ЗПК.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК (нов - ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Допълнителната такса по процесния договор, по своето естество, представлявала такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита. Услугата „такса разглеждане“, представлявала услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Тоест, тази услуга по своята същност представлявала дейност по усвояване на кредита и била в пряко нарушение на чл. 10а от ЗПК. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Когато била налице явна не еквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата, която се предоставя по така уговорената допълнителна такса, съставлявала допълнителна сума, която била в един значителен размер от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността се застъпвал в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Така уговорената такса била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на кредитополучателя като потребител /чл. 143, ал. 1 ЗЗП/. Посочените по-горе клаузи намира за неразбираеми и непозволяващи на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал.

2, т. 19 от ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, се явявала нищожна.

Предвидените клаузи намира и за неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същите били необосновано високи. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да се извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да се откаже сключването на 3 такъв. По посочения начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В тази връзка, доколкото Договор за кредит № ***/***г. бил недействителен и кредитополучателя дължал само връщането на чистата сума по кредита, като не дължи заплащането на лихви и други разходи по кредита, то на основание чл. 23 от ЗПК, ответното дружество следвало да бъде осъдено да заплати на кредитополучателя сумата от 264 лева. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че Договор за кредит № ***/***г. е действителен, то моли да бъде осъдена ответната страна да заплати на кредитополучателя сумата в размер на 226.94 лева, представляваща недължимо платена „такса разглеждане“ по Договор за кредит № ***/***г. Искането до съда е да се постанови решение, с което: да се признае за установено по отношение на ответника, че Договор за кредит № ***/***г., сключен между страните, е нищожен на основание чл. 26, ал.

1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 22 от ЗПК; /в условията на евентуалност, да се признае за установено, че „такса разглеждане“ по Договор за кредит № ***/***г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП/ на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата от 264 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит № ***/***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата /в условията на евентуалност, на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца, сумата от 226.94 лева, недължимо платена „такса разглеждане“ по Договор за кредит № ***/***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата/.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който исковата претенция се оспорва изцяло като неоснователна и недоказана. Не оспорва обстоятелството, че на ***г. между „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК 202393458 като кредитодател и Ц. Б. С. като кредитополучател, е сключен Договор за кредит № *** в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния договор, кредитодателят предоставил на кредитополучателя сума в размер на 1100 лева (562.42 евро), представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и бил с падежна дата 05.02.2023г. Начислените такси и лихви по кредита били: договорна лихва в размер на 37.06лева (18.95 евро) и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на заявката в размер на 226.94 лева (116.03 евро). Така общият размер на кредита, който кредитополучателят следвало да погаси на падежната дата, бил на стойност 1364 лева (697.40 евро). Редът и условията, по които в полза на кредитополучателят бил отпуснат кредита, се уреждали в Договор за кредит №***/***г. и Общите условия към него. Запознаването с последните било задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като 4 задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и, за да бъде завършена заявката за кредит, кредитоискателят задължително се запознавал с избраните специални параметри и Общите условия по кредита. Предоставянето в собственост на посочената в договора сума, от кредитодателя на кредитополучателя, съставлявало изпълнение на задължението на кредитодателя - да предостави поисканата от кредитополучателя сума и създавало задължение на същия - да заплати на кредитодателя посоченото в Договор за кредит № ***/***г. задължение така, както е уговорено между страните и спрямо формалната природа и задължителни реквизити на договора за потребителски кредит. В общия случай, кредиторът извършвал проверка на кредитоспособността на кандидата и предоставял отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането. Преди да бъде одобрена или отказана заявката за кредит, дружеството извършвало оценка на кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. Още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение, а именно на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри, клиентът могъл да заяви желание заявката за получаване на заемна сума да бъде разгледана в по-кратък от стандартния 7-дневен срок за проверка, като заяви изрично желание да се възползва от допълнителната незадължителна услуга за бързо разглеждане на заявлението, която гарантирала проверка на искането и получаването на отговор спрямо резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет) минути, което ангажирало допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт обуславял начисляване на такса. Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по договора, преди неговото сключване, се предоставял Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържал всичката относима по договора информация - размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане, ако такава е била заявена, общ размер на задължението и падежна дата и др. Това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязъл в сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. На този етап ищецът бил задължен внимателно да се запознае със съдържанието на Стандартния европейски формуляр, като имал възможността да откаже ползване на допълнителни услуги, да пожелае да измени срока на договора или да откаже заявката за кредит. Съгласно допустимата възможност в Общите условия към договора, С. се възползвал от правото си и заявил получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит. За целта и на основание т. 4 между страните кредитодателят извършил проверка на кредитоспособността на заявителя в по-кратък от стандартния 7-дневен срок, срещу заплащане на такса за Бързо разглеждане, чийто размер бил посочен и стигнал до знанието на ищеца още на етап преддоговорна информация, т.е. преди да бъде сключен договора. Допълнителната услуга за бързо разглеждане не била задължително условие за получаване на заявената сума и не повишавала шансовете на кредитополучателя да получи кредит. Същата била дължима във връзка с краткия срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемали 7 дни и била съобразена с 5 принципа за свобода на договаряне (чл. 9 ЗЗД), тъй като се уговаряла, начислявала и дължала единствено по изрично заявено желание на кредитополучателя и не е задължително условие за възникване на кредитно правоотношение.След сключването на договора за кредит, вътрешната система на дружеството автоматично изпращала в PDF формат договора за кредит заедно с общите условия към него на посочената от кредитополучателя e-mail поща за контакт с него, а именно: ********* Ищецът Ц. С. преминал успешно през проверката за кредитоспособност и заявката за получаване на кредит била одобрена, в резултат на което между страните бил сключен Договор за кредит № ***/***г. Срокът на договора за кредит започвал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по договора била преведена от „Вивус.БГ“ ЕООД на Ц. Б. С. на ***г. на каса на „Изипей“ АД, както се сочело в специалните условия на договора. Кредитополучателят избрал този начин на получаване на заявената от него сума. Задължението на Ц. С. по Договор за кредит № ***/***г. било погасено изцяло, още в същия ден. На 05.01.2023г. по сметка на дружеството постъпила сумата от 1364 лева (697.40 евро), с която били погасени следните задължения: 1100лева (562.42 евро) - главница; 37.06лева (18.95 евро) - договорна лихва и 226.94лева (116.03 евро) - такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане. На следващо място излага, че оспорва изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.