Решение № 14731 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14731 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20241110125684 по описа за 2024 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№

22.07.2026 година град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На четвърти декември

IIІ ГО, сто петдесет и пети състав две хиляди двадесет и пета година

В публично заседание

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.а

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело 25684 по описа за 2024 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е за втори път висящо пред Софийския районен съд във връзка с Решение № 209 от 02.04.2024 г. по гр.д. № 5426/2023 г. по описа на ВКС, III г.о., с което е отменено влязло в сила Решение № 86045 от 05.04.2019 г. по гр.д. № 8715/2018 г. по описа на СРС, 143 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

1

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. ....., против Б. П. И., с ЕГН **********, от гр. ......, за установяване по отношение на ответника, че Б. П. И. дължи на Н. Д. Р. сумата от 1 065 лв., представляваща обезщетение за ползване на частта на ищеца от имот на адрес: гр. ......, дължима по споразумение от 19.04.2005 г., изменено с договор за заем от 25.09.2012 г., за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., сумата от 73,59 лв. – лихва за забава за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано гр.д. № 80117/2017 г. по описа на СРС, 143 състав. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания предявява исковата си претенция. Твърди, че е съсобственик заедно с ответницата и сестра й Ангелина П. И. на недвижим имоти, находящи се в гр. София, ул.

„Странджа“ № 103, а именно: два апартамента и два гаража. Първоначално е било постигнато съгласие имотите да се отдават под наем, а впоследствие ответницата изявила желание да ползва процесния имот заедно със сестра си и да заплащат наем на ищеца, за което било подписано споразумение от 19.04.2005 г. Ответницата и сестра заплащали наем за периода от месец май 2005 г. до месец октомври 2006 г., след което преустановили плащането. Ищецът поканил ответницата да заплати дължимия наем. По време на проведена среща през месец септември 2012 г. и в резултат на постигнато споразумение между страните на 25.09.2012 г. бил подписан договор, по силата на който страните се договорили за изплащане на дължимите към ищеца суми за наем и възлагането на работа на същият като адвокат. Излага твърдения, че през периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г. ответницата продължила ползването на имота, а за изпадането в забава дължала и лихва за забава.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Б. П. И., с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че по силата на съдебно решение е призната за собственик заедно със сестра на 16,5/96 идеални части от дворно място, находящо се в гр. София, ул. „Странджа“ № 103, представляващо парцел VIII-14 от кв. 23, местността ГТЦ – Зона В-17 по плана на гр. София, цялото с площ от 412 кв.м. , заедно с построената в него жилищна сграда, като ответниците по образуваното дело били осъдени да предадат владението. В производството по делото ответницата и сестра били представлявани от ищеца в качеството му на адвокат. Също така твърди, че на 24.02.2004 г. бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт, по силата на който договор ответницата и сестра дарили на ищеца идеална част от съсобствения си недвижим имот. Оспорва сключването на договор за наем, както и дължимостта на посоченото в споразумението обезщетение в претендирания размер.

Оспорва начина на изчисляване на претендираното обезщетение. Навежда доводи, че сключеното между страните споразумение от 19.04.2005 г. е ненаименуван договор и същият е нищожен. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски. Ангажира доказателства.

С Определение № 39868 от 25.09.2025 г. П. Г. Б. е конституиран в качеството му на наследник и правоприемник на ответницата Б. П. И., починала на 20.02.2021 г.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата претенция. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415, 2 т. 1, т. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направени е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното гр.д. № 80117/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, е видно, че на 23.11.2017 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която Б. П. И. е осъдена да заплати на Н. Д. Р. сумата от 1 065 лв. – главница за неплатени наемни вноски за ползване на частта на заявителя за имот в гр. София, ул. „Странджа“ № 10, ет. 3, ап. 5, дължими по силата на договор за наем от 19.04.2025 г., изменен относно размера на дължимия наем с договор от 25.09.2012 г., за периода от 24.11.2014 г. до 10.11.2017 г., сумата от 170,28 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от 10.11.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 330 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена държавна такса и сумата от 305 лв. – адвокатско възнаграждение. По повод на подадено възражение и дадени от съда указания в законоустановения срок заявителят Н. Д. Р., ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск.

От представения заверен препис от Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 20, том I, рег. № 445, дело № 19 от 24.02.2004 г. на нотариус с рег. № 120, действащ в района на СРС, се установява, че Ангелина П. И. и Б. П. И. са дарили на Н. Д. Р. собствените си 33/768 идеални части от недвижимите имоти, подробно описани в нотариалния акт. От представения заверен препис от споразумение за ползване на съсобствен недвижим имот от 19.04.2005 г. се установява, че същото е сключено между Ангелина П. И., Б. П. И. и Н. Д. Р., по силата на което същите са постигнали споразумение относно разпореждане и ползване със съсобствените им недвижими имоти, както и разпределяне на разходите, свързани с ползването на имотите, и приходите от тях. Видно от представения заверен препис от договор от 25.09.2012 г., именуван „договор за заем“ същият е сключен между Б. П. И. и Н.

Д. Р. във връзка със споразумение от 19.04.2005 г., по силата на който договор и по повод ползването на апартамент № 5, находящ се в гр. ...., страните са договорили изменение на наемната цена от 300 лв. на 240 лв., както и начин и срок за плащане на дължими парични суми от Б. П. И. на Н. Д. Р.. С анекс от 14.02.2013 г. към договора от 25.09.2012 г. страните са договорили дължимо адвокатско възнаграждение по повод на предоставяна от Н. Д. Р. на Б.

П. И. и сестра Ангелина И. правна помощ.

Като доказателства по делото са приети и Решение № 9466 от 13.06.2016 г. и Решение № 11583 от 21.07.2016 г., двете постановени по гр.д. № 9651/2015 г. по описа на СРС, 28 състав, както и Решение № 6136 от 25.08.2017 г. по гр.д. № 12074/2016 г. по описа на СГС, влезли в сила на 25.08.2017 г., а също и влязлото в сила Решение от 02.04.1998 г. по гр.д. № 5716/1995 г. по описа на СРС, 41 състав.

По делото е приложено и гр.д. № 9651/2015 г. по описа на СРС, 28 състав.

От представения заверен препис от искова молба от 10.05.2018 г., предявена от Б. П.

И. и Ангелина П. И. против Н. Д. Р. се установява, че е било образувано гр.д. № 29591/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, която искова молба е била вписана по надлежния ред в Служба по вписванията – гр. София.

В производството по гр.д.5426/2023 г. по описа на ВКС, III г.о., са били представени писмени доказателства, от които се установява, че с Решение от 09.05.2022 г. по гр.д. № 9419/2020 г. по описа на СГС, е било отменено Решение № 557291 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 29591/2018 г. по описа на СРС, 128 състав, и вместо него е постановено решение, с което е признато за установено между ищците П. Г. Б., конституиран като наследник и правоприемник на Б. П. И., и Ангелина П. И., и ответника Н. Д. Р., че сключеният на 24.02.2004 г. договор за дарение на недвижими имоти, сключен между Б. П. И. и Ангелина П. И., като дарители, от една страна, и от друга страна - Н. Д. Р., като надарен, обективиран 3 в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 20, том I, рег. № 445, дело № 19 от 24.02.2004 г. на нотариус с рег. № 120, действащ в района на СРС, с предмет 33/768 идеални части от подробно описаните недвижими имоти, е нищожен като привиден, на основание чл.

26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД, като решението е влязло в сила на 28.06.2023 г. Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 912 от 20.04.2021 г., издадено от Столична община, район „Сердика“, се установява, че П. Г. Б. е единствен наследник по закон на Б. П. И., починала на 20.02.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

По делото е безспорно установено, че с влязло в сила съдебно решение договор за дарение на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 20, том I, рег. № 445, дело № 19 от 24.02.2004 г. на нотариус с рег. № 120, действащ в района на СРС, е бил признат за нищожен като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл.

5 от ЗЗД. Спори се относно дължимостта на обезщетение за ползване на частта на ищеца от имот на адрес: гр. ...., ап. 5, дължима по споразумение от 19.04.2005 г., изменено с договор за наем от 25.09.2012 г., за претендирания период от време.

Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища в страната.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, за съда се налага извод, че сключеното между страните споразумение от 19.04.2005 г., изменено с договор от 25.09.2012 г., последният именуван „договор за заем“, се установява, че е сключен ненаименуван договор, който обективира няколко различни договора, сред които и договор за наем. Тогава, когато някой от съсобствениците на един недвижим имот ползва вещта лично, то останалите съсобственици дължат обезщетение за ползите, от които са лишени, от деня на писменото поискване, като претендираното обезщетение намира своето правно основание в чл. 31, ал. 2 от ЗС, а не в договора за наем, уреден в чл. 228 и сл. от ЗЗД. В конкретния случай договорът, от който ищецът твърди, че черпи права, е прогласен за нищожен като привиден. Нищожните договори не пораждат правно действие.

Ето защо и за ищеца не е възникнало право на собственост върху 33/768 идеални части от недвижим имот, представляващ апартамент № 5, находящ се в гр. ...., макар в заявлението погрешно да е бил посочено, че апартаментът се намира на ет. 3, а не на ет. 2, така както е описан в договора за дарение от 24.02.2004 г. При прилагане правилата на формалната и правната логика, за съда се налага извод, че въз основа на обявения за нищожен договор за дарение от 24.02.2004 г. ищецът не е придобил собственост върху процесния недвижим имот, поради което и не е бил лишен от ползването му. Исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Разпечатката съдържа 46 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6081e635-16a0-4f7d-a7b6-ec9404c3a0f2