Решение № 45 от 09.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Й. М. Г. като разгледа докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Наказателно дело за възобновяване № 20262000600105 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на и.ф. главен прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 394/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, отмяна на протоколно определение № 90/03.04.2026 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото, както и на постановеното в същото съдебно заседание протоколно определение от 03.04.2026 г., с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. чл. 343б, ал. 5 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № Х 8291 ВН, собственост на Т. С. Т.. С искането се претендира връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

В искането се посочва, че с одобреното споразумение Т. се е признал за виновен в това, че на 24.03.2026 г. в гр. Сливен е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, като се е съгласил да му бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, „глоба“ в размер на 511,29 евро, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. Поддържа се, че при одобряване на споразумението първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е определен срокът на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от 1 право да управлява МПС“. В тази връзка се излага, че съгласно чл. 343г, ал. 2 НК, когато наказанието лишаване от право по ал. 1 се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода, като следва да го надминава с период от една до пет години. Поради това се подчертава, че при наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година минимално допустимият срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е две години, а не една година, както е уговорено в споразумението и одобрено от съда. В искането се твърди още, че Районен съд – Сливен не е изпълнил задълженията си по чл. 382, ал. 7 НПК да провери дали споразумението противоречи на закона, вследствие на което е одобрил споразумение с незаконосъобразно съдържание. Това нарушение се квалифицира като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, наред с допуснатото нарушение на материалния закон по чл.

348, ал. 1, т. 1 НПК. На това основание се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство, отмяна на двете постановени на 03.04.2026 г. протоколни определения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище, че искането за възобновяване е допустимо и основателно. Поддържа изложените в него аргументи, като счита, че са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, тъй като при одобряване на споразумението Районен съд – Сливен е нарушил материалния закон - чл. 343г НК. Изтъква, че определеното със споразумението наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година е под минимално допустимия размер по чл. 343г, ал. 2 НК. Поради това моли да бъдат отменени определението за одобряване на споразумението и последващото определение за отнемане на автомобила в полза на държавата, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Сливен.

Служебният защитник на осъдения Т. – адв. Д. С. от АК – Бургас изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно.

Подчертава, че споразумението е подписано доброволно от страните, включително от представител на прокуратурата, влязло е в сила и по принцип не подлежи на обжалване, поради което следва да се зачете неговата правна стабилност. Според защитника искането цели единствено преразглеждане на делото с оглед налагане на по-тежка последица за осъдения - увеличаване на срока на лишаване от право да управлява МПС от една на две години. Излага се и довод, че при споразумение е допустимо да не бъде наложено по-лекото наказание по аргумент от чл. 55, ал. 3 НК, като в случая лишаването от право да управлява МПС е по-леко наказание в сравнение с лишаването от свобода.

Поради това защитникът счита, че искането следва да бъде оставено без уважение.

В личната си защита осъденият Т. С. Т. заявява, че не желае възобновяване на производството и поддържа изложеното от служебния си 2 защитник. В предоставената му последна дума моли искането да бъде оставено без уважение, като сочи, че евентуалното възобновяване би довело до увеличаване на срока на наложеното му наказание „лишаване от право да управлява МПС“.

Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на наказателното производство, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Негов предмет са съдебни актове от кръга на посочените в чл. 424, ал. 1, вр. чл. 419 НПК.

Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК и от компетентен орган по чл. 420, ал. 1 НПК.

Разгледано по същество, искането на главния прокурор на Република България е основателно.

Съдебното производство по НОХД № 394/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен е образувано по внесено от Районна прокуратура – Сливен споразумение за решаване на делото в досъдебното производство по БП № 430/2026 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 1815/2026 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен. Споразумението е постигнато между прокурор при Районна прокуратура – Сливен и защитника на обвиняемия Т. С.

Т..

С протоколно определение № 90/03.04.2026 г., постановено по НОХД № 394/2026 г. по описа на Районен съд – Сливен, първоинстанционният съд е одобрил постигнатото между страните споразумение, съгласно което обвиняемият Т. С. Т. се е признал за виновен в това, че на 24.03.2026 г. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Със споразумението е прието при условията на чл. 54, ал. 1 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, както и наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро (петстотин и единадесет евро и двадесет и девет цента). На основание чл. 343г НК на обвиняемия Т. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. Определението за одобряване на споразумението не подлежи на въззивна и касационна проверка и е влязло в сила с постановяването му, като има последиците на влязла в сила присъда.

В същото съдебно заседание, проведено на 03.04.2026 г., след одобряване на споразумението първоинстанционният съд се е произнесъл по реда на чл. 383, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК с отделно протоколно определение, с което е приложил разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК и е постановил отнемане в полза на държавата на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № Х 8291 ВН, собственост на Т. С. Т.. Постановеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК определение от 03.04.2026 г. не е било обжалвано или протестирано, поради което е влязло в сила и подлежи на проверка единствено по реда на възобновяването на наказателните дела.

3

При одобряване на споразумението първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон, което представлява основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Със споразумението на осъдения Т. С. Т. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година за престъпление по чл. 343б, ал.

3 НК. Наред с това, на основание чл. 343г НК, му е наложено и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за същия срок от една година. Така определеният срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ противоречи на императивната разпоредба на чл.

343г, ал. 2 НК (ред. ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.). Съгласно тази правна норма, действаща към момента на деянието, срокът на лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, когато се налага заедно с наказание „лишаване от свобода“, не може да бъде по-малък от срока на лишаването от свобода и следва да го надминава за срок от една до пет години. Следователно законът изисква срокът на лишаването от право да управлява МПС не само да не бъде по-кратък от срока на лишаването от свобода, но и задължително да го надвишава най-малко с една година.

При наложено основно наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, както е в настоящия случай, кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, според правилото на чл. 343г, ал. 2 НК е вече със специален и определяем минимум (надминаващ с една година срока на основното наказание „лишаване от свобода“). Следователно минимално допустимият срок на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в случая е две години. В одобреното от Районен съд – Сливен споразумение този срок е определен на една година, поради което е в противоречие с разпоредбата на чл. 343г, ал. 2 НК. Това представлява неправилно приложение на материалния закон, тъй като съдът е одобрил споразумение, съдържащо наказание в размер, който не съответства на задължителното изискване на чл. 343г, ал. 2 НК.

Нарушението не може да бъде преодоляно с довода на защитата, че споразумението е постигнато доброволно между страните и е влязло в сила.

Действително одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда и не подлежи на въззивна и касационна проверка, но именно поради това законът предвижда извънредния способ за проверка по реда на възобновяването на наказателните дела. Стабилитетът на съдебния акт не изключва възможността за неговата отмяна, когато са налице основанията по чл. 422 НПК, включително при съществено нарушение на материалния закон.

Неоснователно е и позоваването на чл. 55, ал. 3 НК. В случая наказанията са определени при условията на чл. 54 НК, а не по реда на чл. 55 НК. След като страните са постигнали съгласие наказанията да се определят при условията на чл. 54 НК, разпоредбата на чл. 343г, ал. 1 НК е изисквала задължително налагане и на допълнителното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като неговият срок е следвало да бъде съобразен с правилото на чл. 343г, 4 ал. 2 НК. Съдът не разполага с правомощие да одобри споразумение, което предвижда наказание извън установените от закона граници.

Наред с нарушението на материалния закон първоинстанционният съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. При разглеждане на споразумението съдът не изпълнява формална удостоверителна функция, а е длъжен самостоятелно да провери дали то отговаря на закона и морала. Това задължение произтича от чл. 382, ал. 7 НПК и включва проверка не само на доброволността на съгласието и процесуалната допустимост на споразумението, но и на законосъобразността на вида, размера и начина на определяне на наказанията.

След като в конкретния случай споразумението е предвиждало наказание „лишаване от право да управлява МПС“, което противоречи на материалния закон - чл. 343г, ал. 2 НК, районният съд е следвало да упражни правомощието си по чл. 382, ал. 5 НПК, като предложи на страните съответни промени. При неприемането им съдът е бил длъжен да откаже одобряване на споразумението. Вместо това съдът е одобрил споразумение с незаконосъобразно съдържание, с което е нарушил процесуалния ред за съдебен контрол върху тази диференцирана процедура за приключване на наказателното производство.

Допуснатото процесуално нарушение също е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като е довело до постановяване на окончателен съдебен акт при неизпълнение на основното задължение на съда да не допуска одобряване на споразумение, което противоречи на закона. Именно съдебният контрол по чл. 382 НПК е гаранцията, че съгласието на страните няма да произведе правни последици, несъвместими с императивните правила на наказателния закон.

Разпечатката съдържа 36 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6081d218-726e-4ffc-8beb-3db823ac770c