Решение № 233 от 31.10.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Попово, 31.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100442 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. П., обл. Т., ж.к. „Р.”, № *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния си представител: адв. Г. Ц., член на АК Т., със служебен адрес: гр. П., пл. „Т. м.” №*, тел.: ***, срещу: КООПЕРАТИВНО СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, с ЕИК: 835011740, със седалище и адрес на управление: гр. П., обл. Т., бул. „Б.” № **.

В исковата молба се твърди, че през 2013 г. ищецът сключил договор за поръчителство по договор за заем № 1468/04.09.2013 г., сключен между ответното сдружение и главния длъжник И. Хр.. Поради лични отношения и уверения от длъжника, че заемът е погасен, ищецът не е проследявал развитието на задължението.

През февруари 2025 г. получил съобщение от ДСИ за наложен запор върху трудовото му възнаграждение, въз основа на изпълнителен лист № ***г., издаден по Заповед за изпълнение №***г. по ЧГД № 320/2017г. по описа на PC - Попово, по силата на който ищецът следвало да заплати на кредитора Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация - Попово” сумата от 3168,94 лв., представляваща задължение по Договор за заем № ...г., както и сумата от 231,38 лв., представляваща разноски по делото.

Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело през 2019 г., прекратено на 24.09.2021 г. поради перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ищецът поддържа, че последното изпълнително действие е през 2019 г., поради което от тогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Новото изпълнително дело било образувано едва през 2025 г., т.e. след изтичане на давността, което обуславяlo правния му интерес от предявяване на иска.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което предявената претенция да бъде уважена, като бъде признато за установено, че ищецът не дължи на Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация - Попово”, следните суми: 1800,00 лв. - главница, ведно със законната лихва, която към момента на налагане на запора (12.05.2025г.) е в размер на 5132,47 лв.; неолихвяема сума, в размер на 1600,32 лв.; такси и разноски по изпълнението - 55,00 лв.; разноски в полза на PC - П., в размер на 707,02 лв., за които е издаден изпълнителен лист № 377/26.09.2018г. по ЧГД № 320/2017г. по описа на PC - П. и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20253520400019 по описа на ДСИ Пл. П. при PC - П., като погасени по давност.

1

В едномесечния срок ответникът е депозирал писмен отговор по чл. 131 ГПК, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск.

Ответникът потвърждава фактическите данни, изложени в исковата молба, относно издадения изпълнителен лист по ЧГД № 320/2017 г., образуването на изп. дело № 1/2019 г., прекратено през септември 2021 г., и последващо образуване през 2025 г. на ново изп. дело № 19/2025 г., по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.

Основната теза на ответника е, че погасителната давност е била прекъсната с извършено изпълнително действие, независимо от настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС

Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът Н. Г. Н., редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. Г. Ц. от АК – Търговище. Процесуалният представител поддържа изцяло исковата молба на изложените в нея основания и моли за постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна – Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – Попово“, редовно призована, се представлява от адв. Ц. Х., надлежно упълномощена.

Процесуалният представител на ответник оспорва иска като неоснователен, поддържа депозирания писмен отговор и моли за постановяване на решение, с което искът бъде отхвърлен. Излага доводи, че не е изтекъл погасителният давностен срок, като се позовава на постановките на ТР №*** г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които давността се прекъсва от всяко извършено изпълнително действие, включително и по дело с настъпила перемция.

Моли за присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 439, ал. 2, вр. чл. 124 от ГПК, вр. чл. 110 ЗЗД:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск е наличие на правен интерес от завеждането му.

Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Принципно систематичното място на горецитираната разпоредба, както и граматическото й тълкуване сочат, че право на такъв иск (активна процесуална легитимация) има само правен субект, който има качеството на „длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т.е. неприключило изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за допустимост на отрицателния установителен иск.

В случая с предявения отрицателен установителен иск ищецът Н. Г. Н., в качеството му на длъжник по изпълнителен лист №377/26.09.2018 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №327/05.05.2017 г. по ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – Попово, оспорва вземането на Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – Попово“, за което е образувано изп. дело №20253520400019 по описа на ДСИ при Районен съд – Попово.

Ищецът поддържа, че това вземане е погасено по давност, тъй като последното изпълнително действие по предходното изп. дело №20193520400001, образувано въз основа на същия изпълнителен титул, е извършено през 2019 г., а делото е прекратено на 24.09.2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя в продължение на две години. Ново изпълнително дело е образувано едва през 2025 г., тоест след изтичането на повече от пет години от последното изпълнително действие.

Съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК, отрицателен установителен иск срещу вземането, предмет на изпълнителния лист, може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Тъй като ищецът се позовава на новонастъпил факт след влизане в сила на заповедта за изпълнение – а именно настъпила в хода на изпълнителното производство погасителна давност, предявеният от него иск по чл. 439, ал. 1 ГПК е процесуално допустим.

2

От представените по делото писмени доказателства се установява, че вземането, обективирано в изпълнителния лист, произтича от договор за заем №1468/04.09.2013 г., сключен между главния длъжник И. Д. Хр. и кредитора КС „Популярна бизнесасоциация – П.“, по който ищецът Н. Г. Н. е поръчител. Въз основа на подадено от кредитора заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П., приключило с издаване на заповед за изпълнение и последващ изпълнителен лист.

След прекратяване на първото изпълнително дело през 2021 г. и до образуване на новото през 2025 г. не са установени предприети от взискателя действия по принудително изпълнение, които да прекъснат давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

На 05.05.2017 г. заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П. срещу Н. Г.

Н. – в качеството му на поръчител по Договор за заем №******* г., сключен между главния длъжник и кредитора Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – П.“.

Съгласно издадената заповед длъжникът е осъден да заплати на кредитора сумата от 3168,94 лв., представляваща задължение по договора за заем, от които 1800,00 лв. – главница, 1368,94 лв. – лихви за периода 04.09.2013 г. – 25.04.2017 г., ведно с неустойка от 35,01% годишно върху главницата, считано от 02.05.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 231,38 лв. разноски по заповедното производство.

Заповедта е влязла в сила, тъй като не е била оспорена в законоустановения срок по реда на чл. 414, ал. 2 ГПК. Въз основа на нея съдът е издал Изпълнителен лист №*** г., по който е образувано изпълнително дело №20193520400001 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – П..

Ответникът Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация – П.“ се легитимира като кредитор на процесното вземане в качеството си на взискател по издадения Изпълнителен лист №*** г., издаден по ч.гр.д. №320/2017 г. по описа на Районен съд – П..

Не е спорно между страните, че изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, постановена по заявлението на същия кредитор, и че ищецът е бил редовно уведомен за образуваното изпълнително производство.

Ищецът – длъжник твърди, че задължението му към взискателя е погасено по давност, тъй като срещу него не са били предприемани действия по принудително изпълнение в продължение на повече от пет години, считано от последното валидно изпълнително действие, извършено през 2019 г. по изп. дело №20193520400001 на ДСИ при Районен съд – П..

Същото е било прекратено на 24.09.2021 г. поради настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след което ново изпълнително дело е образувано едва през 2025 г., въз основа на същия изпълнителен титул.

Поради това ищецът поддържа, че вземането е погасено по давност, тъй като между последното предприето изпълнително действие и образуването на новото изпълнително дело е изтекъл петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД, без той да е бил прекъснат чрез извършване на действия по изпълнение.

От доказателствата по делото се установява, че до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение от 04.01.2019 г., с която е уведомен за дължимите суми по изпълнителния лист. В хода на изпълнителното производство съдебният изпълнител е извършил справки в НАП относно наличието на трудови правоотношения и имуществени права на длъжника. След това обаче по делото не са били предприемани други действия, поради което с постановление от 24.09.2021 г. изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради бездействие на взискателя за срок, по-дълъг от две години.

Впоследствие, въз основа на същия изпълнителен лист, през 2025 г. е било образувано ново изпълнително дело №20253520400019, по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.

Общото правило е, че давностния срок започва да тече от влизане в сила на съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно решение. В случая не е постановено такова, тъй като не е бил предявен от ищеца иск по чл. 422 ал.1 ГПК, а е налице вземане, установено със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В мотивите на ТР № 2/26.06.2015г на ВКС по тълк.дело №2/2013г ОСГТК, е прието, 3 че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането по чл. 422 ал.1 ГПК, като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Тъй като не е предявен иск по чл. 422 ал.1 ГПК от ответника, вземането става изискуемо от датата на влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК, когато давността се прекъсва и започва да тече нова петгодишна давност за главницата и разноските.

Съгласно мотивите на посоченото ТР, погасителната давност в изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.