Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 144 от 08.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 129/2024
Вид
Определение № 144
Подписан
08.04.2024
В сила
30.12.2024
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 08.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000129 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278 от ГПК във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Н.”ЕООД /н/-гр.Л.,с ЕИК ***,представлявано от синдика М.И.Н.,подадена чрез пълномощника адв. Т.

Т.,против определение №656 от 02.10.2023 г.,постановено по т.д.№546/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.

№163/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора.

Дружеството-частен жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.В тази връзка намира за неправилни решаващите мотиви на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото,а именно,че същото производство е обусловено от изхода на спора по т.д.№163/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора,образувано по предявен иск за установяване съществуването на вземания на “Н.”ЕООД /н/,предявени в производството по несъстоятелност на “П.”АД /н/.Изразява несъгласие и с довода на окръжния съд,че легитимиран да предяви иск с правно основание чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ е единствено кредитор с прието по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане.Счита,че кредиторът с оспорено с иск по чл.694,ал.3 от ТЗ вземане е в същото положение като кредитора,предявил иск за установяване съществуването на своето вземане по чл.694,ал.2 от ТЗ и че между двете производства не може да има отношение на обусловеност/преюдициалност,като и двете производства са предназначени да се установи кои вземания ще подлежат на удовлетворяване 1 в производството по несъстоятелност.Излага и аргумента,че упражняването на предоставеното от закона право на иск по чл.694,ал.3 от ТЗ не злепоставя интересите на ответника и че Търговският закон приема за “кредитор” всяко лице,което е предявило в производството по несъстоятелност вземане срещу длъжника и законодателят не прави разлика между правата на кредиторите с приети и кредиторите с оспорени вземания,а не поставя и изрично изискване ищецът по иск с правно основание чл.694,ал.3 от ТЗ да е титуляр на прието по смисъла на чл.693 от ТЗ вземане.В този контекст частният жалбоподател счита още,че фактът на установяване/оспорване по исков ред на вземането на един кредитор не е пречка той да има качеството на страна в производството по чл.694 от ТЗ и при предявен от кредитор иск по ал.3 друг кредитор не може да предяви същия иск,но може да встъпи в производството по предявения иск като съищец до първото заседание по делото /чл.694,ал.5 от ТЗ/.

В обобщение,въз основа на изложените в частната жалба съображения,дружеството-частен жалбоподател счита,че е законово неоправдано да се спира производството по делото до установяване съществуването на вземането на ищеца в производството по чл.694,ал.2 от ТЗ поради липса на законово изискване за това,а също така и по изцяло прагматични съображения,изложени в частната жалба.На база изложеното моли да бъде отменено обжалваното определение на ОС-Стара Загора и да бъде върнато делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Препис от частната жалба е връчен на ответниците в първоинстанционното производство “Н.”ЕООД - гр.Б. и “П.”АД /н/гр.В.,както и на синдика на последното дружество-М. П. В..

В законния едноседмичен срок са подадени писмени отговори от “Н.”ЕООД - гр.Б. и “П.”АД /н/-гр.В.,като във всеки от отговорите е изложено становището,че частната жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Конкретни съображения в тази насока са развити в съответно подадения от всяко дружество отговор.

Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

Частната жалба е редовна и е подадена в законния едноседмичен срок по чл.275,ал.1 ГПК,а атакуваното с нея определение е акт на съда,подлежащ на обжалване съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК.Освен това,същата изхожда от процесуално легитимирана страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение-от ищеца в първоинстанционното производство.Ето защо въззивният съд счита процесната частна жалба за допустима и като такава тя подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

2

По т.д.№546/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора е предявен от “Н.”ЕООД-в несъстоятелност-гр.Л. против “Н.”ЕООД-гр.Б. и “П.”АД-в несъстоятелност-гр.В. иск по чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ за установяване несъществуването на вземания на “Н.”ЕООД към “П.”АД /н/ в общ размер 8 189 963,32 лв.,включени от синдика в допълнителен списък №4 на приети вземания на кредиторите на “П.”АД /н/,обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022 г.Искът е предявен от “Н.”ЕООД /н/ при поддържани твърдения,че дружеството е кредитор в несъстоятелността на “П.”АД /н/,но в съдебното заседание на 25.09.2023 г. ответниците и синдика на “П.”АД-М. В. са поискали спиране на производството по делото до приключване на производството по т.д.№163/2018 г. по описа на ОС-Стара Загора по съображения,че предявените от “Н.”ЕООД в производството по несъстоятелност на “П.”АД /н/ вземания са включени от синдика в изготвен от него списък на неприети вземания и посоченото дело е образувано по иск за установяване съществуването на същите вземания,като едва след приключването на производството по същото дело ще може да стане ясно дали “Н.”ЕООД /н/ има качеството на кредитор по отношение несъстоятелността на длъжника “П.”АД.С оглед на това е поискано спиране на делото на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК.

С обжалваното определение №656 от 02.10.2023 г. окръжният съд е приел за основателно горното искане и е спрял производството по т.д.

№546/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.

№163/2018 г. по описа на същия съд.Този резултат е мотивиран със съображения,че по т.д.№163/2018 г. е налице висящ спор за установяване съществуването на предявените от “Н.”ЕООД в производството по несъстоятелност на “П.”АД вземания и решаването на спора този иск има преюдициално значение за решаването на делото по предявения от “Н.”ЕООД отрицателен установителен иск по чл.694,ал.3 от ТЗ,предвид установяване на качеството на ищеца като кредитор на дружеството в несъстоятелност “П.”АД.

Обжалваното определение е правилно.Ищецът по т.д.№546/2022 г. по описа на ОС-Стара Загора е предявил отрицателен установителен иск по чл.694,ал.3 от ТЗ срещу прието в производството по несъстоятелност на “П.”АД /н/ вземане на друг кредитор.В тази хипотеза надлежното предявяване на иска предполага ищецът да има качеството на кредитор и ако неговото вземане не е прието от синдика и не е включено от съда в списъка на приетите вземания с определението по чл.692,ал.4 от ТЗ,както е в конкретния случай,то тогава това качество не е установено и единствено би се доказало при наличието на влязло в сила съдебно решение,с което е признато за установено съществуването на вземането.В случая по т.д.№163/2018 г. по описа на ОССтара Загора е предявен иск именно за установяване съществуването на вземанията на “Н.”ЕООД, предявени,но неприети в производството по несъстоятелност на “П.”АД и от уважаването на този иск ще зависи качеството на кредитор на “Н.”ЕООД по предявения от него отрицателен установителен иск по т.д.№546/2022 г.Следователно спора по т.д.№163/2018 3 г. е преюдициален спрямо спора по т.д.№546/2022 г. и производството по второто дело подлежи на спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по първото дело.Само след приключване на производството по т.д.№163/2018 г. би могло да се извърши окончателна преценка дали ищецът по т.д.№546/2022 г. разполага с надлежна процесуална легитимация по предявения от него иск.В такъв смисъл е и практиката на ВКС-напр. определение №140 от 05.04.2022 г. по ч.т.д.№362/2022 г. на ВКС,ТК,I т.о. и определение №350 от 24.07.2018 г. по ч.т.д.№1151/2018 г. на ВКС,I т.о.

Неоснователни са поддържаните в частната жалба доводи,че законът приема за кредитор всяко лице,което е предявило в производството по несъстоятелност вземане срещу длъжника и че не поставя изрично изискване ищецът по иск с правно основание по чл.694,ал.3 от ТЗ да е титуляр на прието в същото производство вземане.Напротив,както вече се отрази по-горе,само кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане има активна процесуална легитимация да оспори с иск приетото вземане на друг кредитор,с оглед на което,ако е налице друго паралелно съдебно производство за установяване вземането на ищеца по такъв иск,то същото производство е преюдициално спрямо производството по предявения отрицателен установителен иск и последното производство подлежи на спиране на основание чл.229,ал.1,т.4 от ГПК до приключване на производството по положителния установителен иск,касаещ вземането на ищеца по предявения от него отрицателен установителен иск по чл.694,ал.3 от ТЗ.

На база горните съображения апелативният съд счита,че процесната частна жалба е неоснователна,а обжалваното с нея определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №656/02.10.2023 г., постановено по т.д.

№546/2022 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора,с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по т.д.№163/2018 г. по описа на същия съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5