Решение № 3398 от 20.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3398 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100509507 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 6117 от 07.04.2025г., постановено по гр. дело № 60384/2021г. по описа на СРС, 60-ти състав е признато за установено, че съществуват следните вземания на „Застрахователна компания Лев Инс” АД срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за сумата 2292,67 (две хиляди двеста деветдесет и два лева и 67 ст.) лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по застраховка „Каско” по щета № 5000-1261-20-251898, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 19.08.2021г., до окончателното изплащане на дължимата сума; и по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 156,03 (сто петдесет и шест лева и 03 ст.) лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 17.12.2020г. до 18.08.2021г., които вземания са били предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.08.2021г., издадена по ч. гр. д. № 48108 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. С решението са осъдени на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплатят на „Застрахователна компания Лев Инс” АД сумата 601,71 (шестстотин и един лева и 71 ст.) лева, представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса, депозити за вещо лице и за призоваване на свидетел и 1 юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В жалбата са изложени съображения, че решението е необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния закон като съдът не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Сочат, че съдът не бил отчел точно значението на пътното поведение на водача на застрахования по „Каско“ в ищцовото дружество лек автомобил, респ. не бил достигнал до следващия от събраните по делото доказателства извод, а именно, че по начина, по който било паркирано това МПС, представлявало пречка за движението. Поддържат, че били нарушени правните норми на ЗДвП, касаещи паркирането на МПС, като водачът на застрахования по „Каско“ в ищцовото дружество лек автомобил бил обусловил удара между двете МПС-та и настъпването на щетите по таксиметровия автомобил марка „Киа“. Намират, че решаващият състав следвало да приеме степен на принос от поне 50 % на горното основание. В условия на евентуалност оспорват присъденото обезщетение като прекомерно. Искането към съда е да отмени решението и да отхвърли изцяло предявения иск. Евентуално да намали размера на присъденото обезщетение. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението на съда било правилно, законосъобразно и обосновано. Сочат, че твърденията във въззивната жалба били бланкетни и несъстоятелни, както и некореспондиращи със събраните доказателства и с установеното пред първоинстанционния съд. Намират, че цялата въззивна жалба била бланкетна. Твърдят, че жалбоподателят следвало да посочи поне един относим конкретен фактически довод на първата инстанция, който смята за неправилен, както и основанията за това- конкретни процесуални нарушения, доказателства и/или фактическа непълнота или пък необоснованост. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да 2 установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към увреденото лице.

В конкретния случай с определението от 24.03.2023г., в което е обективиран проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 15.05.2023г., СРС на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № ********; че към датата на процесното ПТП е имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“, рег. № ********; както и че по щета № 50001261-20-251898 ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 2277,67 лева, към което са били начислени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно механизма на процесното вредоносно събитие и вината за него. В тази насока съдът намира следното.

От приетия двустранен констативен протокол от 27.07.2020г. се установява, че на 27.07.2020г. около 18:57 часа, товарен автомобил „Рено Канго“, рег. № ******** се е движил по ул. „Тодор Каблешков“ и в района до МОЛ „България“ при извършване на маневра за завой на дясно, водачът е предприел допълнителна маневра за движение на заден ход, при която е реализирал ПТП с намиращия се зад него лек автомобил „Порше Кайен“, рег. № ********. В т. 12 от протокола е посочено, че произшествието е настъпило за лек автомобил „Порше Кайен“ при завиване на дясно, а за товарен автомобил „Рено Канго“ при завиване на дясно. Видимите щети, отразени в протокола, са следните: за лек автомобил „Порше кайен“: преден десен калник, предна дясна вежда, праг, предна дясна врата, а за товарен автомобил „Рено Канго“- задна броня.

Св. Т.Х., водач на лек автомобил „Порше Кайен“, е посочила, че е подписала протокола за ПТП, случило се близо до МОЛ „България“, на ул. „Тодор Каблешков“.

Изчаквала да се изнесат колите, за да завие. Автомобилът пред нея решил да направи маневра и дал леко назад и я ударил. Сочи, че другият автомобил бил пред нея и той изчаквал да се включи в движението. Тяхната кола била служебна, обадили се на работодателя им и той предоставил полиците, за да се попълни протокола. Щетите по нейния автомобил били отпред и леко от страни. Щетата била лека. Другият водач се 3 извинил. Твърди, че дистанцията между нея и другия автомобил била достатъчна. Не си спомня дали е имало позволен обратен завой, нито маркировката на мястото. Тя искала да се включи в движението, не да прави обратен завой.

Св. Любомир Факиров, водач на лек автомобил „Рено Канго“, е посочил, че си спомня за произшествието, опитвал се да излезе на бул. „България“ от бул. „Каблешков“, но имало ремонт, който течал от известно време и трудно се ориентирал. Движението било организирано много зле. Завъртял се един път вътре в самия квартал зад магазин „Билла“.

Минал по първите преки по всички знаци и по всички правила, но не могъл да излезе на бул.

„България“. При второто въртене станало произшествието. Имало временно организирано движение с остър завой, нямало никаква видимост за включване в движението. Твърди, че другият автомобил бил пред него, по неговия автомобил нямало щети, само леко бронята била ударена. Сочи, че подписал протокола за ПТП, щом се бил подписал, вероятно по начина, описан в протокола, било настъпило произшествието. Нямали спор с другия водач за това как се е случило. Според него лошата организация на движението била проблемът.

От приетата автотехническа експертиза се установява, че към датата на ПТП в района на настъпване на процесното събитие са се извършвали ремонтни дейности и е имало временна организация на движението. Експертът е посочил, че в приложената по делото скица на организацията на движението към 27.07.2020г. не бил включен процесният участък.

От заключението се установява, че щетите по лек автомобил „Порше кайен“, рег. № ******** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 27.07.2020г. произшествие в гр. София. Към датата на настъпване на застрахователното събитие27.07.2020г., процесният автомобил бил в експлоатация 7 години, 6 месеца и 16 дни от датата на първоначалната регистрация- 11.01.2013г. Експертът е посочил, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Порше кайен“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2847,68 лева. Вещото лице е уточнило, че за процесното МПС не се прилагат необходимите за ремонта резервни части от алтернативни доставчици. От заключението се установява, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Порше Кайен“, изчислена на база средни пазарни цени на труда от доверени сервизи, различни от официалния за марката сервиз, към датата на ПТП е 2781,44 лева. Експертът е посочил, че вложените резервни части и извършените ремонтни дейности за ремонт на процесното МПС са единствено за отстраняване на уврежданията, получени вследствие на процесното ПТП. Единственият детайл, предвиден за подмяна, бил калник преден десен, който бил изработен от алуминий и не можело да бъде възстановен и следвало да се подмени с нов.

При така събрания доказателствен материал настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният съд е приел, че безспорно се установява механизмът на настъпване на ПТП, както от показанията на двамата свидетели, така и от двустранния констативен протокол за ПТП и приетата САТЕ. Настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на свидетелите са еднопосочни относно начина на настъпване на процесното ПТП, същите са логични, вътрешнонепротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран 4 доказателствен материал. Поради което приема, че установеният от СРС механизъм на настъпване на ПТП съответства изцяло на приетите по делото доказателства.

Относно вината за настъпване на процесното ПТП съдът намира, че от доказателствата по делото категорично се установява, че водачът на МПС „Рено Канго“ е нарушил разпоредбата на чл. 40 ЗДвП и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.

Съгласно чл. 40, ал. 1 ЗДвП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. В ал. 2 е предвидено, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.