Решение № 1100 от 15.02.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1903/2018
- Вид
- Решение № 1100
- Подписан
- 15.02.2019
- В сила
- 15.02.2019
- Състав
- МАЯ БОРИСЛАВОВА ДАМЯНОВА, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
1100/15.2.2019г. гр.София, 15.02.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.с. Ива Нешева при секретаря Илияна Коцева и прокурора………………..като разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№2198/2018г. за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 09.11.2017г. постановено от СРС, 143 с-в. по гр.д.№74082/2016г. предявения от С.Й.К. иск за признаване за установено, че тя не дължи на „Т.-С.“ ЕАД сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.5.2011 г. по гр.д. № 2655/2011 г. на СРС, за които е образувано изп.д. № 20118440402569 на ЧСИ 844, както следва: 1850,95 лв. - главница за доставена топлинна енергия, законна мораторна лихва от 447,90 лв. за периода от 31.12.2006 г. до 9.2.2011 г., законната лихва върху главницата от 10.3.2011 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски на стойност 254,94 лв., поради погасяването на задължението по давност.
Срещу така постановеното решение е е постъпила въззивна жалба от „С.Й.К. АД,. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Излага доводи, че в случая предмет на делото е издаден по реда на чл.242-249 от ГПК/отм./ изпълнителен листа, поради което е неприложима общата петгодишна давност, както и че от последното изпълнително действие след връчване на поканата за доброволно изпълнение до м.07.2013г. е изтекла предвидената в чл.111 б.“в“ от ГПК тригодишна давност за главницата и лихвите за забава. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата „Т.С. ЕАД не взима становище по нея..
СРС е сезиран с иск с пр.осн. чл.
124, ал. 1, вр. Чл. 439 от ГПК
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на делото е недължимост на сумите по изп.лист издаден на 13.05.2011г. от СРС на осн.чл.410 от ГПК по гр.д.№2655/2011г. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237