Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1100 от 15.02.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 1903/2018
Вид
Решение № 1100
Подписан
15.02.2019
В сила
15.02.2019
Състав
МАЯ БОРИСЛАВОВА ДАМЯНОВА, ИВА ЦВЕТОЗАРОВА НЕШЕВА, КРАСИМИР НЕДЯЛКОВ МАЗГАЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

1100/15.2.2019г. гр.София, 15.02.2019г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Дамянова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Мл.с. Ива Нешева при секретаря Илияна Коцева и прокурора………………..като разгледа докладваното от съдия Мая Дамянова гр.д.№2198/2018г. за да постанови решение, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 09.11.2017г. постановено от СРС, 143 с-в. по гр.д.№74082/2016г. предявения от С.Й.К. иск за признаване за установено, че тя не дължи на „Т.-С.“ ЕАД сумите по изпълнителен лист, издаден на 13.5.2011 г. по гр.д. № 2655/2011 г. на СРС, за които е образувано изп.д. № 20118440402569 на ЧСИ 844, както следва: 1850,95 лв. - главница за доставена топлинна енергия, законна мораторна лихва от 447,90 лв. за периода от 31.12.2006 г. до 9.2.2011 г., законната лихва върху главницата от 10.3.2011 г. до изплащане на вземането и съдебни разноски на стойност 254,94 лв., поради погасяването на задължението по давност.

Срещу така постановеното решение е е постъпила въззивна жалба от „С.Й.К. АД,. Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Излага доводи, че в случая предмет на делото е издаден по реда на чл.242-249 от ГПК/отм./ изпълнителен листа, поради което е неприложима общата петгодишна давност, както и че от последното изпълнително действие след връчване на поканата за доброволно изпълнение до м.07.2013г. е изтекла предвидената в чл.111 б.“в“ от ГПК тригодишна давност за главницата и лихвите за забава. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което предявения иск бъде уважен. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата „Т.С. ЕАД не взима становище по нея..

СРС е сезиран с иск с пр.осн. чл.

124, ал. 1, вр. Чл. 439 от ГПК

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Предмет на делото е недължимост на сумите по изп.лист издаден на 13.05.2011г. от СРС на осн.чл.410 от ГПК по гр.д.№2655/2011г. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на ГПК в сила от 01.03.2008 г. заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237