Решение № 178 от 15.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. *****, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20251420200498 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба н а „Авто-2002“ ЕООД,със седалище и адрес на управление с.*****, обл.*****, чрез адв.***** от САК, преупълномощена от адв.Петър Знеполски от САК, против Електронен фиш № 8504874198/15.09.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София за нарушение, установено от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП № CCD064EBBB464B2AE053041F160A92FE/ 15.09.2021г., с който ЕФ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а ал.2 т.3 вр.чл.179 ал.3б ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен, необоснован и неправилен, постановен при нарушаване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

Сочи се, че АНО не бил взел предвид принциmа за съръзмерност-чл.179 ал.3б ЗДвП противоречал на чл.9а от Д 1999/62 на ЕО на ЕП и С. Предвиденото наказание по българското право несъответствало на принципа на пропорционалност, който не допускал фиксирана глоба за всички нарушения, независимо от характера и тежестта им. В този смисъл била и практиката на Съда на ЕС, чийто решения били задължителни за българските съдилища съгл.чл.633 ГПК. Цитира се практика в тази насока. Излага се също, че вмененото нарушение било извършено в района на Община Видин, а не на Община *****, както е отразено в ЕФ. АПИ не разполагала с правомощие за установяване нарушения по чл.102 ал..2 ЗДвП. Нарушени били сроковете са издаване на ЕФ, предвидени в чл.34 ЗАНН. Прави 1 се искане за отмяна на фиша. Излагат се подробни доводи и съображения.Претендират се разноски.

При гледане на делото жалбоподателят,чрез поддържа жалбата така както е подадена.Излага допълнителен довод за незаконосъобразност на ЕФ : Законодателят към датата на извършване на нарушението бил предвидил възможност за санкциониране с фиш на нарушения по чл.179 ал.3,но не и на нарушения по чл.179 ал.3б ЗДвП /чл.189ж ал.1 ЗДвП, редакция към датата на извършване на нарушението/. Процедурата за налагане на наказания по чл.179 ал.3б ЗДвП била предвидена в чл.189е ЗДвП, и тя не предвиждала издаване на фиш, а само на акт и НП. Разширително тълкуване на разпоредбата било недопустимо. Разпоредбите на чл.167а ЗДвП уреждали правата и задълженията на АПИ при осъществяване контрол върху заплащане на съответната пътна такса по чл.10 ал.1 ЗП,но не и при процедурата по издаване на АУАН и ЕФ.Като е издал ЕФ за нарушение по чл.179 ал.3б ЗДвП, АНО бил допуснал съществено процесуално нарушение.Излага също, че ЕФ бил незаконосъобразен, тъй като АНО не бил взел предвид разпоредбите на

Р/ЕО/2020/2004,които давали възможност за предеклариране на данни. Разпоредбите на цитирания Регламент имали директно приложение и не бил спазен чл.2 пар.7 за уведомяване на жалбоподателя за евентуалната неизправност на бордовото устройство/с който било синхронизирано изменението на чл.10б ЗП/.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София оспорва жалбата.

Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите ЕФ.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в ел.фиш се установява,че на 15.09.2021 г. в 08.04 часа, в Община *****,при движение по път I-1 км.8+849 с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№

CCD064EBBB464B2AE053041F160A92FE/ 15.09.2021г. с ППС с рег. номер *****, вид: влекач *****, с технически допустима максимална маса 18000,брой оси 2,екологична категория ЕВРО4, в състав с ремарке с общ брой оси 5,с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, изразяващо се в незаплащане на дължимата пътна такса за ППС. След извършена проверка от контролните органи е установено/според изложеното в ЕФ/, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посочената дата и време няма валидна маршрутна карта или тол декларация за преминаването. Нарушението е засечено с контролно устройство с идентификатор №20561 (АПИ),представляващо елемент от 2 електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,намиращо се на път I-1 км.8+849 с посока нарастващ километър, община *****.Като собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочен жалбоподателя.

Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.102 ал.2 ЗДвП.

Отразено е,че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП,и,че за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със съответен номер на нарушението .

Като резултат от тази фактическа обстановка на 15.09.2021г. год. е създаден процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на представител на нарушителя на 04.04.2025г., като последният го е подписал без възражения,видно от представената обратна разписка/стр.35/, и не е правил искане за анулирането му. При извършената проверка,както се посочи, е установено, че за процесното ППС, за дата 15.09.2021 г. няма получени тол декларации и маршрутни карти и не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката , на която е отчетено нарушението чрез контролното устройство с идентификатор 20561/АПИ/.

Въз основа на така приетото нарушение по чл.102 ал.2 ЗДвП, на жалбоподателя с ЕФ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лева на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл.и от справката от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш от 15.09.2021г.;обратна разписка за връчен на 04.04.2025г.ЕФ,протокол № 28765/21 от заседание на УС на ответника, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.

167a. ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в – извлечение за процесното нарушение; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № ***** - 2 бр. снимки; заповед № РД-11-983/13.09.2021г.,пълномощно,писмо от АПИ изх.№

11-00-71//08.06.2025г.,

,пълномощни,писмо на

МРРБ изх.№

02-0242/04.03.2020.г.,пътна карта на РБългария и извадки от нея – разпечатки,описание на път I-1.

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява процесуално допустима .

Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред.Нарушението е установено и заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и начин. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно 3 изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП. Не са налице формални пороци от външна страна, които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Електронният Фиш, предмет на настоящото производство,с оглед отразеното в него е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Възражението на жалбоподателя в обратна насока се явяват неоснователни.

Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП , и според същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които процесният фиш формално съдържа.

Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалният представител на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН , доколкото същият е бил издаден/връчен/ след изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС , електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение н а правното му действие , но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити ,ред и срокове за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то същият /електронният фиш/ се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на нарушението. Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и неприложими , доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП.За административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ,конкр.въпросите за погасителната давност предвид разп.на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК ,според които абсолютната погасителна 4 давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент/4 г.6 месеца/-чл.81 ал.2 НК.

Независимо от липсата на формални основания за незаконосъобразност на ЕФ,настоящият състав намира същия за незаконосъобразен по следните съображения:

В съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.

На първо място,настоящият състав намира ЕФ за незаконосъобразен,тъй като процесното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено не са описани достатъчно пълно и ясно. Основателни се явяват доводите на жалбоподателя,чрез процесуалния му представител за незаконосъобразност на ЕФ,като издаден при неизяснена фактическа обстановка и конкретно,че мястото на нарушението е неясно. Неправилното посочване на този факт и/или посочването на различни места на нарушението, винаги е съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на санкционния акт в цялост. В конкретния случай според писмо изх.№ 11-00-71/02.06.2025г./стр.52/на АПИ,ОПУ-***** отразеното в обжалвания ел.фиш километрично положение на извършване на вмененото нарушение е община *****.Представените от ответника писмени доказателства с жалбата и доводите му в тази насока дават основание на съда да приеме,че местоизвършването на нарушението не е Община *****,както е отразено в ЕФ и писмото на ОПУ *****,а Община Видин. Налице е разминаване относно действителното местоизвършване на вмененото нарушение, с това посочено в ел.фиш, което е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Разпечатката съдържа 41 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/608013f8-2d5c-4948-888b-294f737cb79d