Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 536 от 17.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1042/2025
Вид
Определение № 536
Подписан
17.02.2025
В сила
17.02.2025
Състав
Ани Захариева, Аделина Иванова, Мила Панайотова Лазарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. София, 17.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601042 по описа за 2025 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з. определение от 11.11.2024г. по НОХД № 10775/24г. по описа на СРС, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено съдебното производство по делото и същото е върнато на СРП при констатирани съществени нарушения на процесуалните правила.В тази вр. и в мотивите към атакуваното определение, като аргумент се навежда довод за липса на изрична конкретизация на пострадалите лица по второто деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност по чл.209 НК, което съответно рефлектира както върху процесуалните права на подсъдимото лицe, така и върху тези на пострадалите.

Срещу определението в частта му по чл.248 ал.1 т.3 НПК е подаден частен протест от СРП с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна.Релевира се довод, че процесният обвинителен титул носи изискуемото съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание, в частност налице е конкретизация и са изброени представителите на ЕС, притежаващи представителна власт.В тази вр. е маркирана противоречивата теза, че именно тези лица, „действайки като представители на ощетеното ЮЛ и имайки съответна представителна власт … са и тези, които са ощетени в посоченото им качество“.

Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от компетентен 1 орган, в срока по чл.342 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.249 ал.3 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Въззивният съд приема, че следва да потвърди атакуваното определение на СРС, като допълни допуснатите от държавното обвинение съществени процесуални нарушения.

СГС намира за нужно да подчертае следната фактология:

Производството по НОХД № 10775/24г. е образувано по повод депозиран в съда на ОА против подс.В.Д. с вменено му престъпление против собствеността – касае се за престъпление по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, включващо две отделни престъпни деяния, обективирани чрез деянието възбуждане на заблуждение, в резултат на което се твърди настъпила реална щета.

От фактическа страна също така се отбелязва, че депозираният ОА е втори по ред, внесен в съда против същия подсъдим и за същото престъпление, като при предходно проведено разпоредително с.з. по НОХД № 838/24г. и за абсолютно идентични процесуални нарушения е прекратено съдебното производство и така постановеното на осн.чл.248 ал.5 т.1 НПК определение е потвърдено от СГС при извършена въззивна проверка (по ВНЧД № 3573/24г.).Независимо от това обаче, СРП внася в съда отново същия ОА, без да е отстранил нарушенията.

На следващо място съдът след цялостно запознаване с депозирания ОА и след запознаване със заявените в хода на проведеното разпоредително с.з. аргументи приема, че в случая сочените в проверяваното определение нарушения представляват съществени процесуални нарушения по см. на чл.249 ал.4 НПК. В тази вр. напълно споделими са мотивите, отразени в проверявания съдебен акт и в Определение № 1890/20.06.24г. по ВНЧД № 3573/24г. на СГС, поради което по мнение на настоящия съдебен състав е излишно тяхното преповтаряне. Подчертава се само законовото изискване за пълна конкретизация на пострадалите лица, чиято самоличност не следва да се извежда по тълкувателен път, а трябва да е ясно и недвусмислено изразена.

В допълнение обаче и в контекста на горното настоящият съд намира за нужно да отрази пълното неразбиране на държавното обвинение и изразената противоречивост в сочените в частния протест аргументи.В тази вр. по-горе бе цитирано съображението на СРП, че именно лицата с представителна власт, „действайки като представители на ощетеното ЮЛ … са и тези, които са ощетени в посоченото им качество“, т.е. едновременно за пострадал се сочи както Етажната собственост, като ощетено ЮЛ, така и лицата с представителна власт на същото това ЮЛ, което обаче не кореспондира с описаните в ОА факти.В същото време обаче в обвинителния диспозитив се твърди, че имотната вреда е причинена на „членовете на Етажната 2 собственост“ (а не на самата ЕС, както се сочи в частния протест), които членове обаче не са поименно конкретизирани.Т.е. следва напълно ясно, точно и недвусмислено да се очертаят пострадалите лица и то с изрично вписване на тяхната самоличност.

Тук се отваря една скоба и се отбелязва, че наведените в атакуваното определение на СРС мотиви за т.нар.особена правосубектност на ЕС и то само и единствено в производствата по ЗУЕС са напълно правилни и поради това и споделими, респ. неправилна се явява посочената в частния протест аналогия между ЕС и търговските дружества.Нещо повече – самият прокурор в ОА не сочи за пострадал самата етажна собственост, а „членовете на етажната собственост“.

На следващо място и относно допълнително констатираните съществени процесуални нарушения се отбелязва следното:

Безспорно обвинителният титул в обстоятелствената му и заключителна част следва да носи изискуемото по чл.246 НПК съдържание, което обаче не следва да се приравнява и отъждествява само с вписване на съставомерните елементи на съответното престъпление.Същите следва да бъдат „запълнени“ с конкретните възприети за доказани факти.В този смисъл действително чл.209 ал.1 НК визира наличие на специална цел „по набавяне на имотна облага за себе си или за другиго“ – целта е отграничена в условията на алтернативност.Недопустимо е пренасянето на тази алтернативност в ОА, какъвто подход е възприел прокурора в случая.В процесния ОА съставомерната цел е визирана като „да набави за себе си или за другиго имотна облага“, респ. от една страна не е уточнено кое е това друго лице, а от друга страна така направеният запис в обвинителния диспозитив с ползване на съюза „или“ предоставя този избор и преценката на съда.Процесуалният закон изисква повдигнатото с ОА обвинение да съдържа ясно, точно, пълно и недвусмислено посочване на конкретното престъпление; като съответните съставомерни елементи не трябва да се извеждат по аналитичен път и алтернативно да се преценяват от съответния решаващ орган.Горното нарушение е съотносимо в случая и за двете деяния, включени в продължаваната престъпна деятелност.Т.е. следва и за двете деяния да се внесе ясно и недвусмислено уточнение за съставомерната специална цел, като това уточнение е нужно да се направи както в обстоятелствената, така и в заключителната част на ОА .

При извършената служебна проверка на обвинителния титул въззивният съд установява и СПН, свързани и с наличие на противоречие относно инкриминираната дата.

За първото деяние и в обвинителния диспозитив за дата на престъплението се сочи 19.07.21г. и се твърди, че деянието възбуждане на заблуждение е реализирано по отношение на лицата А.Т. и М.Т..Така очертаните в заключителната част съставомерни елементи не кореспондират с обстоятелственото изложение, според което А.Т. въобще не присъства на 3 срещата на 19.07.21г. и не се излагат факти за извършени по отношение на нея и то на тази дата определени заблудителни действия по какъвто и да е начин (било то и чрез дистанционна комуникация); т.е. касателно горното се наблюдава несъответствие между описаните факти и обвинителния диспозитив.Нещо повече – в обстоятелствената част на ОА в хронологична последователност са описани фактите на проведена съвместна среща между свидетелите А.Т. и Мл. Т. и подсъдимия в средата на м.07.21г. и по време на тази среща последният прави „оглед … и им казал, че можел да изработи входната врата“ срещу сумата от 1 400лв. и поставено условие за авансово плащане на половината от сумата; следва обмисляне от страна на пострадалите на така предложената оферта и след като всички живущи в кооперацията изразяват съгласие „св.Т. се обадил на обвиняемия“ и си уговарят нова среща; такава е проведена на 19.07.21г. и на нея е подписан договор и предоставено исканото авансово плащане.Т.е. горните факти съдържат не само описание на параметрите на самата заблуда, но и момента на възбуждане на тези неверни представи, в случая „средата на м.07.21г.“ и след тази дата, но преди датата на втората среща 19.07.21г. пострадалите вземат решение за извършване на разпоредителни действия със собственото си имущество; а на инкриминираната с ОА дата само е предадена на подсъдимия сумата от 700 лв.; респ. съобразно обстоятелственото изложение деянието по възбуждане на заблуждение е осъществено в средата на м.07.21г., а на 19.07.21г. само е настъпилата законово предвидената имуществена щета.

Идентична е ситуацията и с второто деяние, включено в продължаваната престъпна деятелност.Описаните факти са следните - ОС на Етажната собственост обсъжда представена от подсъдимия оферта за изработка и монтаж на входна врата срещу заплащане на сумата от 2 500лв., платима на два пъти; постигнато е съгласие и офертата е „приета от живущите в жилищния вход“; уговорена е нова среща с подсъдимия и такава е проведена на 11.08.21г., като на нея присъстват свидетелите Г., Ц. и С. и самия подсъдим и тогава е подписан договор и платена сумата от 1 250лв.Т.е. на сочената инкриминирана дата 11.08.21г. е настъпила съставомерната вреда, но реално се твърди, че заблуждението е извършено по-рано в момента на представяне на офертата, който момент не е конкретизиран, но хронологически предхожда срещата с предаване на паричната сума.

Съобразно обстоятелствената част на ОА, действията на подсъдимия по възбуждане на заблуждение са обективирани съответно чрез разговор в средата на м.07.21г. с пострадалите Т.и за първото деяние и чрез подаване на оферта до ЕС в ж.к.Надежда 3 за второто деяние и с убеждаването им за възможността за изработка и монтаж на входна врата, като тези действия са реализирани в момент, различен от момента извършено авансово плащане, а този втори момент се отъждествява само и единствено с момента на настъпване на инкриминираната щета.

При това положение и по мнение на настоящия съд е налице 4 противоречие между обстоятелствена и заключителна част на ОА досежно датата на реализиране на изпълнителното деяние, което противоречие се оценява за съществено процесуално нарушение, налагащо неговото отстраняване, което може да се извърши чрез връщане на делото в неговия предходен процесуален стадий.

При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.2 НПК, СГС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.11.2024г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 10775/2024г. по описа на СРС, с което определение е прекратено съдебното производство по делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5