Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261 от 09.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2316/2020
Вид
Решение № 261
Подписан
09.02.2021
В сила
09.02.2021
Състав
Ивелина Митева Събева, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 268-272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.179, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188, ал.1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.188, ал.1 и 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.189, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.234, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.46 · Закон за нормативните актове
  • чл.140, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.142, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. **** , 08.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова при участието на секретаря Веска П. Петрова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20203100502316 по описа за 2020 година

Производството е реда на чл. 268-272 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението“ –МВР, предявена от ст.юрисконсулт С. П., против решение № 2776/ 01.07.2020г. по гр.д.№ 21148/ 2019г. на Районен съд-****, с което е осъдена да заплати на В. С. В. сумата 1744.94лв., представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 248.25 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143 за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 30.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.

178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5 т.2 ЗМВР.

Счита решението за неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба , която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители , чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР.

Разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са неприложими към предмета на спора по изложените в отговора на исковата молба мотиви. Счита за необосновано възприетото от съда становище за непълнота в специалната уредба на отношенията, след отмяната на чл. 31, ал.2 от отменената Наредба 8121з-407. Развити са съображения във връзка с установената нормална продължителност на работното време в чл. 187, ал.1 ЗМВР, с която страните по служебно правоотношение са обвързани. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилага за служители на МВР, поради действащата за процесния период наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. В случая следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗМВР- чл.140, чл.187,ал.3, чл. 179, ал.4 , относно отчитането и заплащането на нощния труд , и подзаконовите нормативни актове, при ясно разграничение между извънреден и нощен труд.

По изложените съображения в жалбата, поддържани по същество, отправя искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковата претенция,с присъждане на сторените по делото съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение .

1

Въззиваемата страна- В. С. В., не изразява становище по жалбата.

Съдът, при съобразяване становищата на страните и доказателства по делото, на основание чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира :

Предявеният иск е осъдителен иск, за сумата 1719.73лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, общо 248.25 часа за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 30.12.2019г.

Ищецът твърди и от писмените доказателства установяват, че през исковия период е полагала труд на длъжност „младши експерт“ в Регионална дирекция „ Пожарна безопасност и защита на населението „- МВР, регламентиран от нормите на ЗМВР.

Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни подневно, а за работещите на и 8-, 12- и 24-часови смени, сумирано за тримесечен период съгласно чл.187, ал.3 от МВР, и на основание чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработените до 70 часа на отчетен период.

Счита, че съобразно действащите подзаконови нормативни актове отработените часове нощен труд при сумирано изчисляване на работното време следва да се приравнят на дневни по метода на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установена за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В посочения период са положени общо 1736 часа нощен труд / от 22.00 ч. до 6.00ч./, които приравнени с коефициент 1.143 възлизат на 1984.25 часа. Получената разлика от 248.25лв. представлява по аналогия своеобразен извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатена от ответника.

Ответникът оспорва претенцията за допълнително възнаграждение за положения труд през нощта, със законната лихва, като неоснователна. Поради спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица компенсаторни механизми / чл. 178, ал.1, т.1, чл.189, ал.1, чл.234, ал.1 от ЗМВР/. При изчисляване на отработеното време, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и подзаконовите нормативни актове. Счита, че ищецът не прави разграничение между двата института- извънреден и нощен труд, които са ясно регламентирани от специалните норми на ЗМВР, и се заплащат по различен ред и размер Правото на допълнително възнаграждение за положен нощен труд е определено в чл.179, ал.1 ЗМВР и се изплаща в размер определен със заповед на министъра на вътрешните работи, за разлика от възнаграждението за извънреден труд , определено в чл. 187, ал.6 ЗМВР, което за служителите от категорията на ищеца – работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Твърди, че възнаграждението за положените часове нощен труд през процесния период е своевременно изплатено на ищеца.

По фактите и обстоятелствата в предмета на спора:

Между страните няма спор, че в периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. са били в служебно правоотношение, възникнало по реда на ЗМВР. Ищецът е изпълнявал посочената длъжност при 8,12-, 24-часови дежурства, със сумирано отчитане на работното време.

По платежни документи, приобщени към делото, към основното трудово възнаграждение са начислявани допълнително суми за отработените часове нощен труд, на официални празници и извънреден труд, по отчетени периоди, които са преценявани от вещото лице.

Според заключението на допусната съдебно-счетоводната експертиза, отработените и отчетени часове за целия период да 5305 часа / приложение 1, к.6/ , при общо 221бр. 24-часови смени.Положените часове нощен труд за целия период са 1736 часа / к.7/ за всеки месец по отчетен период. След преобразуване на положените часове нощен труд с коефициент 1.143 се 2 получават допълнителни 248 часа / к.8,9/. За отработените часове извънреден труд / без преобразуване на часовете нощен труд/ са заплатени 1968.83лв./ приложение 2, к.6,7/. Задължение на ответника определено при тези стойности е в размер на 1744.94лв. съобразно трансформираните 248 часа нощен труд към дневен.

Заключението не е оспорено от страните. Преценява се като обективно дадено и от значение при разрешаване на спора в посочените части.

На основание чл.214 ГПК е допуснато изменение на исковата претенция с увеличаването й по размер, от 1719.73лв. на 1744.94лв.

По основателността на исковата претенция:

Приложими към разглежданите отношения са разпоредбите на ЗМВР, раздел IV Възнаграждения, материално и социално осигуряване на служителите на МВР.

Според чл.176 ЗМВР месечното възнаграждение се формира от основно месечно възнаграждение за заеманата длъжност и допълнителни възнаграждения, изброените в чл. 178, ал.1 ЗМВР – за прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, извънреден труд, работа при специфични условия, и в чл.179, ал.1 ЗМВР – за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00ч до 6.00ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, и други извън посочените, в случаи определени със закон или с акт на МС за държавните служители от МВР.

Съгласно чл.179, ал.2 ЗМВР условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер- с негова заповед. На основание чл.187, ал.9 от ЗМВР / ДВ, бр.53 от 27.06.2014г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители е наредба на министъра на вътрешните работи.

По приложението на закона за издадени: Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., предвиждащи работа на смени с полагане на труд през нощта, между 22.00ч. и 6.00ч., максимално 8 часа за всеки 24-часов период.

С първата Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г., обн. ДВ, бр.69 от 2014г., в сила от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40, в сила от 01.04.2015г., ДВ бр.60, в сила от 02.08.2016г., е предвидено при сумирано изчисляване на работното време се прилага коефициент 0.143 на общия брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00ч.- чл.31, ал.2. Следващите две наредби: Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015г., обн. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г., отменена с решение на ВАС по адм.д.№ 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016г., и Наредба № 8121з-779, обн.ДВ, бр. 60 от 02.08.2016г., предвиждат ред за отчитане на работните часове в интервала 22.00-6.00., но без превръщането на нощните часове в дневни. В периода на разглежданите отношения са в сила правилата на Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г., считано от 02.08.2016г. до 30.06.2019г., която с §4 от ЗР отменя наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г.

Спорният въпрос е породен от отсъствието на изрична норма, която допуска преизчисляване на часовете нощен труд към дневни с коефициент. След отмяната на Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014г. възниква празнота по регламентирани от ЗМВР въпроси на организацията, разпределението и отчитането на работното време на лица, изпълняващи длъжност по служебно правоотношение в съответната структура на МВР.

Разглеждащият състав приема на основание чл.46 от ЗНА, че за неуредените от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове случаи е правно обосновано да се прилагат по аналогия разпоредби на общото трудово законодателство по отношение заплащането на отработените часове нощен труд при сумирано отчитане на работното време.

Според текста на чл.188, ал.1 и 2 от ЗМВР служителите на МВР са длъжни да бъдат на 3 разположение при изпълнение на задълженията, произтичащи от изпълняваната длъжност, и за полаганият труд между 22.00 и 6.00ч. се ползват със специална закрила по Кодекса на труда.

Именно за неуредените от закона случаи, с цел да бъдат преодолени евентуалните различия и поставянето в неравностойно положение на служители, назначени по трудов договор и по служебно правоотношение се прилагат субсидиарно правилата на общия закон.

Според чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Представлява общо правило за случаите аналогични на настоящия.

Според чл.9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на работното време за периода. Нормата се определя в часове, като броят на работните дни по календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено в трудовия договор.

Установено е, че отчитането на отработеното работно време между 22.00ч. и 6.00ч. се извършва с протокол по заповед на МВР и съобразно вписаните данни се изчислява общият брой часове положителен труд за отчетен период. Предназначението на този отчет е да определи часовете положителен нощен труд от служителя, в случаите на 9,12,24-часови дежурства, съобразно изискванията на чл.187, ал.1 ЗМВР, за нормална продължителност на работно време – 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, и изискването работните часове да не надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период –чл. 187, ал.3 ЗМВР, т.е. полаганият труд през нощта в интервал 22.00ч. – 6.00ч., поради спецификата на служебните задължения.