Решение № 226 от 01.10.2026, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Гражданско дело 1317/2024
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 01.10.2026
- Състав
- Димитър Тодоров Маринов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 ал.1 предл. първо и предл. второ · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал.1 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
- §2а · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Карнобат, 01.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело № 20242130101317 по описа за 2024 година
Производството по настоящото дело е образувано по повод предявени от ищецът З. Г. А. чрез пълномощника му адв. Л. Б. срещу ответника Би Енд Джи Кредит ООД гр. София искове от които първият основен иск е с правно основание чл. 26 ал.1 предл. първо и предл. второ от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК във вр. с чл. 19 ал.4 от ЗПК - за прогласяването недействителност респ.нищожността на договор за кредит с номер МАХ _5000066657 от 22.08.2023 г. сключен между ищецът З. Г. А. и Би Енд Джи Кредит ООД гр. София гр. София тъй като същият противоречи на закона и го заобикаля по отношение на посочения в него ГПР , а другият и с к предявен при условията на евентуалност е иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК във вр. чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД във вр. с чл. 21 ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 10а ал.1 и ал.2 от ЗПК – за признаване на установено по отношение на Би Енд Джи Кредит ООД гр. София , че клаузите в чл. 9 ал.1 и чл. 9 ал.2 от същия договор за кредит с номер МАХ _5000066657 о т 22.08.2023 г. сключен между ищецът З. Г. А. и Би Енд Джи Кредит ООД гр. София гр. София които предвиждат заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1332,72 лв. с равностойност на 681, 41 евро и такса за динамично плащане по кредита в размер на сумата от 1998, 96 лв. с равностойност от 1022, 05 евро са нищожни. Същият ищец моли съда да осъди ответника да му заплати всички направени от него съдебни разноски по делото, както и да бъде присъден и съответния адвокатски хонорар респ. възнаграждение.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Копия от исковата молба ведно с приложенията към нея са изпратени на ответника, като съдът му е указал възможността да подаде отговор, както и задължителното съдържание на същия и последиците от неподаването на такъв, както и възможността да ползва правна помощ.
1
В същия преклузивен едномесечен срок по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ ООД София, чрез пълномощника си проц. представител юрк. Юлия Буртева е подал писмен отговор, с който моли съда да отхвърли предявените искове поради тяхната неоснователност. Излага подробни съображения за горепосоченото . В съдебно заседание представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, както и не се явява и негов упълномощен представител. Същия подържа предявените искове , не ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответното дружество редовно призовано не се явява негов законов или процесуален представител , като по този начин същото не поддържа друго становище по повод на предявените срещу него искове .Претендира за присъждане на съдебни разноски.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че БИ ЕНД ДЖИ Кредит ООД е предоставило на ищецът З. Г. А. по сключен между тях на дата 22. 08. 2023 г. договор за кредит с № MAX _500066657 (наричан за краткост „Договора") сумата от 2000 лв., които следвало да върне на 24 месечни вноски с размер на вноските: 24 бр. по 122, 04 лв. , при уговорен ГПР в размер от 47, 97 % и ГЛП 39, 69 %, като общата сума, която следвало да заплати ищеца възлизала на 2928, 96 лв. и 6260 , 64 лв., при включени суми за такса допълнителни услуги за бързо разглеждане на искането за кредит в размер на 1332, 72 лв. и такса за динамично плащане по кредита в размер на 1998, 96 лв. при вноски 24 бр. по 260, 86 лв. всяка съгласно погасителния план. Срокът на кредита е бил от 24 месеца . Договорът съдържа задължение за кредитополучателя за заплащане на такси за горепосочените услуги – такса за бързо разглеждане на искане за кредит в размер на 1332, 72 лв. която съгласно т.7.3. от раздел V от общите условия му предоставя право на приоритетно разглеждане – в срок до 2 часа в рамките на работното време на кредитора , считано от момента в който при кредитора постъпи искането за кредит и такса за динамично плащане на кредита в размер на 1998, 96 лв. която съгласно т.7.4 от раздел V от общите условия предоставяща право на потребителя кредиторът да му осигури свой представител който ще посещава настоящия адрес на кредитополучателя или друго предварително уговорено с кредитополучателя място при условия , че то се намира в квартала по настоящия адрес на кредитополучателя за да може кредитополучателя да извърши редовно плащане по кредита не по- късно от датата на падежа . Общият размер на тези суми за допълнителни услуги по изискванията на кредитодателя възлизат на 3331, 68 лв. лева за целия срок на договора за потребителски кредит.
В самия договор и в приложение № 1 представляващо погасителен план към договор за кредит, е посочен размер на вноската за главница и лихви - 24 бр. вноски по 122,04 лв. и отделно размер на вноските с включени закупени допълнителни услуги , които за 24 месеца е в размер на 260, 86 лв. всяка ,като общия размер на посочените допълнителни услуги е за сумата от 3331, 68лв.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Така предявеният главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. първо и второ от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19 ал.4 от ЗПК - за 2 установяване на нищожност на договор поради противоречие със закона и го заобикаля по отношение на посочения в него ГПР и вкл. поради неравноправния характер на клауза в договора по отношение на посочения ГЛП противоречаща на чл. 26 ал.1 предл. 3 от ЗЗД е основателен по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 11 от ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изчерпателно изброени клаузи, между които са тези по т. 9 „лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;“ и „т. 10 „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;“. Съдът намира, че е налице нарушение на т. 9 от чл. 11 от ЗПК, понеже договора е сключен при фиксиран лихвен процент в размер на 39, 69 %. В константната си практика ВКС приема, че когато задължението не е обезпечено, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит годишна лихва от 39, 69 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния период на договора , респ. към датата на сключване на договора за кредит е била в размер на 39, 36 % съгласно заключението на вещото лице С. Г. по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза , което като неоспорено от страните съдът е приел като абсолютно доказателство или договорената лихва не следва да надхвърля- 39, 36
%. Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва надхвърля с 0, 33 % трикратния размер на законната лихва и противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно обогатяване / решение № 906 от 30.12.2004 година на ВКС по гражд. дело № 1106 / 2003 година, II г. о.; решение № 1359 от 11. 03. 2009 година на ВКС по гражд. дело № 15 / 2007 година, IV г. о., решение № 378 от 18. 05. 2006 година на ВКС по гражд. дело № 315 / 2005 година, II г. о..
Настоящият съдебен състав намира, че е налице нарушение на т. 10 от чл. 11, ал.1 от ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя - съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК. Видно е от Договора, в него не е отразена действителната "обща сума, дължима от потребителя". В чл. 5 от раздел "Становище по кредита , размер и срок на кредита , усвояване " фигурира "обща сума за плащане" от 2928, 96 лв. , но тя отчита само размер на главницата по кредита от 2000 лева и дължимата възнаградителна лихва , която не е посочена по- размер , но не и общите 3 разходи за потребителя, в които следва да се включат и дължимите се суми по закупените допълнителни услуги за бързо разглеждане на искането за кредит и за динамично плащане по кредита . Това е така тъй като макар в процесния договор за кредит , общите условия към него и приложения СЕФ да е посочено , че същите услуги са доброволни, то сключването на самия договор е било обусловено от закупуването им , като са станали задължителни по силата на договора и общите условия към него и дори са включени към погасителния план на процесния договор. Тука следва да се посочи , че закупената услуга за бързо разглеждане на искането за кредит е изцяло свързана с отпускането на кредита и поради това, същата не би съществувала извън него , я прави част от цената на кредита. Следва да се посочи , че закупената услуга за динамично плащане по кредита е свързана с управлението на кредита , също е известна и се дължи с подписването на договора , като не зависи от това дали клиента респ. кредитополучателят ще я използва и същата не се възстановява на кредитополучателя при неизползването й , като по този начин със същата кредиторът не поема реално задължение , а при това се обогатява , като не престира нищо срещу нея, тъй като със същата се оскъпява кредита, което показва , че и двете горепосочени такси се явяват част от цената на разходите по кредита. По този начин съдът намира , че и двете допълнителни горепосочени допълнителни услуги като такива са в противоречие на разпоредбата на чл.10 а ал.2 от ЗПК , която забранява заплащането от страна на кредитора да изисква заплащането на такива такси свързани с усвояването и управлението на кредита , тъй като и двете такси са такива – таксата за бързо разглеждане на искането за кредит е свързана с усвояването на кредита , а таксата за динамично плащане на кредита е свързана с неговото управление .
Съгласно на чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Следва да се добави още , че е определен ГПР по договора в размер на 47, 97 % , който не надвишава така посочен в договора за кредит , изискването за размера на същия по чл. 19 ал.4 от ЗПК – максимален размер от 65, 60 % .В чл. 19 ал.1 от ЗПК е посочено и респ. определен по своята същност ГПР. Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на параграф 1 т.1 от ДР на ЗПК е че общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.По този начин с посочените такси за допълнителни услуги , които се дължат по процесния договор за кредит от страна на потребителя – кредитополучател , съдът намира , че същите се включват императивно в общия разход по кредита за потребителя и неправилно по този 4 начин не са включени в ГПР . Вещото лице по назначената по делото СЧЕ е посочило в заключението си , че без включването на същите такси за допълнителни услуги в ГПР по договора, същият ГПР е в размер на 47, 97 % и е под границата определена по чл.19 ал.4 от ЗПК , но ако се включат ГПР става в размер на 302, 12 % и по този начин надвишава повече от 5 пъти размера на допустимия ГПР и по този начин , същият нарушава разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК с 236, 52 %. Освен това вещото лице С. Г. е посочила , че по този начин липсва яснота относно методиката по формиране на същия ГПР и кои точно компоненти са включени в него съгл. формулата посочена в Приложение 1 към чл. 19 ал.2 от ЗПК.