Решение № 230 от 03.07.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. П., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100190 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) и субективно (пасивно) съединени искове по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от същия закон.

Ищецът – „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, твърди, че в периода месец 05.2019 г. – месец 04.2022 г. се е намирал в облигационно правоотношение с ответниците, по силата на което им е доставил топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет.

3, ап. 1, с аб. № 390415. Пояснява, че общата стойност на незаплатената топлоенергия за визирания период възлиза на 546,47 лв., като за времето от месец 09.2019 г. до месец 04.2022 г. се дължат и 36,10 лв., представляващи стойност за дялово разпределение на топлинна енергия. Поддържа, че поради неплащане на тези главни задължения в срок се следват и мораторни лихви, равняващи се на: 58,66 лв. – върху първия главен дълг, за периода 15.09.2020 г. – 29.03.2023 г., и 6,32 лв. – върху второто главно задължение, за същия период. Уточнява, че всеки от двамата ответници отговаря за по 1/2 част от визираните суми. Признава, че в хода на процеса е получил плащане от тях, с което вземанията са били погасени. Иска от съда произнасяне с решение, като се съобрази извършеното плащане. Претендира и съдебни разноски.

Ответниците – К. Г. П.-П. , ЕГН ********** и К. П., роден на ********** г. – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 47, изразяват позиция, че не оспорват фактическите 1 положения, изложени от ищеца за възникването на претендираните вземания, но действително са заплатили същите след започване на делото.

Третото лице – „Т.“ ЕООД , със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.

К.“ № 5, ап. 6, ЕИК ***, конституирано като помагач на ищеца, не релевира конкретно становище по съществото на делото.

Съдът приема следното:

1. Относно предявените искове:

В принципен план уважаването на главните искови претенции е предпоставено от едновременното наличие на няколко изисквания, свеждащи се до: 1/ валидно облигационно отношение, породено от договор за доставка (продажба), по силата на който ищецът има качеството на доставчик (продавач) на топлинна енергия, а ответниците – на потребители (абонати/купувачи); 2/ реално доставяне на претендираното количество топлоенергия от доставчика на потребителите, както и извършването на разходи за дяловото й разпределение, отговарящи на заявената стойност; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо цената на доставката, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на абонатите за заплащане стойността на доставената им енергия.

Основателността на претенциите за мораторните лихви пък е детерминирана от:

1/ съществуването на изискуемо главно вземане и 2/ допускане на забава в неговото погасяване.

Общата стойност на паричните вземания, претендирани от ищеца, е 647,55 лв.

Съгласно преводно нареждане от 18.04.2024 г., приложено към писмения отговор на исковата молба, от името на ответниците и в полза на ищеца е била заплатена сумата от 724,44 лв.

С писмено становище от 04.06.2024 г., депозирано от процесуален пълномощник на ищцовото дружество, се изтъква, че последното наистина е получило упоменатата сума, която покрива задълженията по предявените искове, както и част от съдебните разноски за платената държавна такса (7,59 лв.).

Коментираното плащане е обективен факт, имащ правопогасителен ефект спрямо процесните вземания. Въпреки че той се е реализирал след завеждането на исковата молба (подадена на 19.04.2023 г. в първоначално сезирания съд), подлежи на отчитане, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ето защо и разглежданите искове трябва да бъдат отхвърлени, като погасени поради плащане, извършено в хода на процеса.

2. Относно съдебните разноски:

Отговорността за разноските в гражданския процес по правната си природа представлява облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото 2 на едната страна по делото да иска и корелативно обвързаното с него задължение на другата страна да й заплати разходите по производството, когато неоснователно е предизвикала съдебния спор.

При това положение релевантен за разпределението на тази отговорност е именно изходът от делото, при което ищецът има право на съдебни разноски при уважаването на иска (чл. 78, ал. 1 ГПК), а ответникът – при отхвърлянето му или при прекратяването на производството (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК).

Разноските се понасят от ищеца и при уважаване на исковата претенция, ако ответната страна я е признала и с поведението си не е дала повод за нейното завеждане (чл. 78, ал. 2 ГПК). По аргумент за противното, когато ответникът е станал причина за образуване на исковото производство, но в хода му е заплатил претендираната сума, той няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл Определение № 688/02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/14 г., I т. о. на ВКС и Определение № 232/07.05.2015 г. по ч. т. д.

№ 992/15 г., II т. о. на ВКС).

С неплащането на падежа на задълженията си към ищеца, произтичащи от облигационната връзка, предмет на делото, ответниците са тези, които са станали причина за стартиране на исковата съдебна процедура.

В този контекст дружеството ищец има право на разноски. Те възлизат общо на сумата от 292,41 лв., която е сбор от: 192,41 лв. – неплатена част от внесената държавна такса, както и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ, като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса, обективно (кумулативно) и пасивно (субективно) съединените искове на „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, предявени срещу К. Г. П.-П., ЕГН ********** и К. П., роден на ********** г. – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 47, с които се претендира последните двама да бъдат осъдени да заплатят поравно на първото следните суми:

- 546,47 лв. – главница, представляваща общ размер на неплатена цена за доставена топлоенергия, за периода месец 05.2019 г. – месец 04.2022 г., за топлоснабден имот в гр. С., ул. „А. К.“ № 2, вх. Б, ет. 3, ап. 1, с аб. № 390415, ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. до погасяването;

3

- 36,10 лв. – главница, представляваща стойност за дялово разпределение на топлинна енергия, дължима във връзка със същия топлоснабден обект, за периода месец 09.2019 г. – месец 04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2023 г. до погасяването;

- 58,66 лв. – мораторна лихва, начислена върху първия главен дълг, за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г., и

- 6,32 лв. – мораторна лихва, начислена върху второто главно задължение, за периода от 15.09.2020 г. до 29.03.2023 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, К. Г. П.-П., ЕГН ********** и К. П., роден на ********** г. – и двамата с адрес в гр. П., ул. „Б.“ № 47, да заплатят поравно на „Т. С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Я.“ № 23Б, ЕИК ***, сумата от 292,41 лв. – съдебни разноски, дължими за производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К. К.“ № 5, ап. 6, ЕИК ***, което е конституирано като помагач на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4