Решение № 260039 от 16.02.2022, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 265/2021
- Вид
- Решение № 260039
- Подписан
- 16.02.2022
- В сила
- 27.07.2022
- Състав
- МАРИНА ТРИФОНОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 145,ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
Р Е Ш
Е Н И Е № 62
Гр.Самоков, 16.02.2022 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав
,в открито съдебно заседание ,проведено на девети ноември две хиляди двадесет и първа година ,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА при секретаря Параскева Георгиева,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 265/2021 год. по описа на същия съд ,за да се произнесе взе предвид следното:
„Профи кредит България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София ,бул.“България“ № 49, бл.53Е,вх.В, е предявило срещу З.Б.Л.
***, искове за признаване за установено по отношение на ответника ,че дължи сумата в размер на 1346,84 лева ,представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 25.08.2014 год., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л.
,384,12 лева ,представляваща договорно възнаграждение за изтегления кредит по горепосочения договор,дължимо за периода от 25.08.2015 год. до 25.09.2016 год., 840,51 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги ,дължимо до 25.09.2016 год., 974,83 лева ,представляваща законна лихва за забава, дължима за периода от 25.09.2016 год. /датата на изтичане на погасителния план / до 19.10.2020 год. ,като такава не е начислявана за периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год.,ведно със законната лихва ,считано от 19.10.2020 год. /датата на подаване на заявлението по куриер /до окончателното им изплащане.
В исковата молба се сочи ,че на 25.08.2014 год. е сключен договор за потребителски кредит № ********** между „Профи кредит България” ЕООД ,в качеството на кредитор и ответника З.Б.Л., в качеството й на длъжник /кредитополучател по договора/.По силата на договора кредиторът е предоставил на кредитоплучателя сума по кредита в размер на 2000 лева ,със срок за издължаване 24 месеца,с размер на месечна погасителна вноска от по 123,64 лева, падеж на вноската на двадесет и пето число от месеца.Годишен лихвен процент 41.17%, годишен процент на разходите 49.90%.По избран и закупен пакет от допълнителни услуги възнаграждението е 1500 лева ,а размера на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги е 62,50 лева.Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е в размер на 4 467,36 лева ,а общия размер на вноската е 186,14 лева.Датата на погасяване –двадесет и пети ден от месеца.
Ищцовото дружество е превело в срок сумата по кредита в размер на 2000 лева по посочена от ответника банкова сметка ,*** с банкова референция от 25.08.2014 год.
Договорът за потребителски кредит е подписан при Общи условия,неразделна част от договора.
Ищецът сочи ,че на 09.04.2015 год. ответницата З.Б.Л. е подала заявление за промяна на погасителния план към договора за потребителски кредит № **********, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска .На 22.04.2015 год. между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л. е сключен Анекс към договора за потребителски кредит ,с който страните са се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 7,като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план ,като погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя.
Ищецът сочи ,че съгласно чл.4 от Общите условия към договора за потребителски кредит ,длъжникът З.Б.Л. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит,което е предварително определено в погасителния план в размер на 967,36 лева.Неизпълнението на договорното задължение е в размер на 384,12 лева, дължимо за периода от 25.08.2015 год. до 25.09.2016 год.,
Ищецът сочи ,че съгласно сключеното споразумение между страните за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл.15 от ОУ към договора ,длъжникът дължи възнаграждение в размер на 1 500 лева ,като са погасени 659,49 лева и остават дължими 840,51 лева.
Ищецът твърди ,че длъжникът и ответник З.Б.Л. е платила десет пълни погасителни вноски и една непълна/частична/, последната ,от които е с дата 25.08.2015 год.,видно от приложеното Извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********.Крайният срок за погасяване на кредитаq съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит е изтекъл на 25.09.2016 год.,с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Сочи се в договора ,че към настоящия момент размерът на погасеното от ответницата З. Борсова Л. задължение по договора за потребителски кредит е в общ размер на 1934,55 лева. С плащанията ответницата е погасила част от задълженията по договора за потребителски кредит ,от които номинал в размер на 1895,89 лева .Сумата от 38,66 лева е отишла за погасяване на лихви за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ.
По претендираната законна лихва в размер на 974,83 лева няма постъпили плащания и се дължи в пълен размер за периода от 25.09.2016 год. до 19.10.2020 год. /датата на изтичане на погасителния план/.
За това свое вземане ищецът е подал на 09.05.2018 год. по пощата заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК ,по което е било образувано ч.гр.д.№ 821/2020( год. на РС-Самоков.Заявлението било уважено с издаване на заповед за изпълнение ,връчена на ответника лично.След като длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК ,на ищеца е указано да предяви иск по чл.422,ал.1 от ГПК за установяване на вземането си на 11.02.2021 год. Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за процесното вземане.
Ищецът претендира и разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си адв.Елена Милушева е представила отговор на исковата молба ,в който е изразила становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове и е изложила подробни съображения.Заявява възражения за нищожност на клаузите на договора за пакет за допълнителни услуги.Изложила е съображения.Направила е възражение за погасяване по давност на исковата претенция .Сочи ,че ответницата е направила общо 15 вноски по договора за потребителски кредит .Освен посоченото и приложено по делото извлечение ,издадено на 04.03.2021 год.по сметка по договор за потребителски кредит № **********,дванадесет вноски, ответницата е внесла още три вноски по кредита –на 27.11.2014 год.-сумата в размер на 186,14 лева ;на 30.04.2015 год.
–сумата в размер на 186,14 лева и на 13.08.2015 год.- сумата в размер на 140 лева .Общото трите вноски са за сумата от 512,28 лева.
Самоковският районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното :
На 25.08.2014 год. ищецът „Профи кредит България” ЕООД и ответницата З.Б.Л. са сключили договор за потребителски кредит № **********,с който ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 2000 лева за срок от 24 месеца., а ответникът се е задължил да върне на ищеца сумата в размер на 2 967,36 лева ,включваща получена главница, на 24 равни месечни вноски ,всяка в размерна 123,64. лева ,при уговорени годишен процент на разходите 49.90% и годишен лихвен процент 41.17%.По силата на същия договор ищецът се е задължил да представи на ответника допълнителни услуги по избран и закупен пакет срещу възнаграждение в размер на 1500 лева, платимо от ответника на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 62,50 лева.Така общият размер на договореното парично задължение от ответника по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 4 467,36 лева ,а общият размер на месечната погасителна вноска бил 186,14 лева ,като страните уговорили тя да бъде платима на 25-ия ден от всеки месец.
По делото са представени:Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити ,подписан от ответницата З.Б.Л. и допълнителна преддоговорна информация ,представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,подписани от ответницата на 25.08.2014 год.;Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги ,сключено между ищеца „Профи кредит България” ЕООД и ответницата З.Б.Л. на 25.08.2014 год.Предмет на споразумението е задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя по искане на последния и при изпълнение на посочените в Общите условия изисквания ,една или всички от посочените услуги, изразяващи се в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит ;възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски ;възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски ;възможност за смяна на датата на падежа ;улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно раздел „Декларации” от договора , неразделна част от него са и представените с исковата молба Общи условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит.
С преводно нареждане от 25.08.2014 год. ищецът е превел по банковата сметка на ответника З.Б.Л. сумата по кредита в размер на 2000 лева.
По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит № ********** от 25.08.2014 год., съгласно който погасяването на задължението се извършва ежемесечно ,на 24 равни месечни вноски ,с общ размер на месечна вноска 186,14 лева ,на 25-то число от месеца.
На 09.04.2015 год. ответницата З.Б.Л. е подала заявление за промяна на погасителния план към договора за потребителски кредит № **********, като е пожелала да бъде отложена една погасителна вноска.На 22.04.2015 год. между „Профи кредит България“ ЕООД и З.Б.Л. е сключен Анекс № 1 към договора за потребителски кредит ,с който страните са се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 7,като тя трябва да бъде заплатена в края на погасителния план.Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план ,като погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя.
Установява се от представеното извлечение по сметка към гореобсъдения договор за потребителски кредит към 04.03.2021 год.,в което са отразени и уговорените падежни дати на месечните погасителни вноски ,че до изготвянето на извлечението, ответницата е платила десет пълни месечни погасителни вноски по договора в размер на 186,14 лева и една непълна месечна погасителна вноска в размер на 34,49 лева на 25.08.2015 год..Седмата погасителна вноска е отложена е същата е трябвало да бъде заплатена в края на погасителния план.
По делото са представени :операционна бележка № 74 от 13.08.2015 год. за сумата в размер на 140 лева ,внесена по договора за потребителски кредит от 25.08.2014 год. ;вносна бележка от 27.11.2014 год. за сумата от186,14 лева по договор № **********;разписка от 30.04.2015 год. за сумата от 186,14 лева по договор за потребителски кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск по чл.422, вр.чл.240 от ЗЗД, с предмет съществуването на предявеното вземане произтича от установените от приложеното ч.гр.д.№ 821/2020 год. по описа на РС-Самоков обстоятелства ,че по посоченото заповедно производство съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,връчена на длъжника лично,който в срока по чл.414,ал.2 от ГПК е подал възражение срещу заповедта.Съдът е указал на заявителя-ищец в настоящото производство за възможността да предяви установителен иск за вземанията по заповедта за изпълнение.Тези обстоятелства обосновават правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за процесното вземане.Заявителят-ищец е подал искова молба по настоящото дело ,с която е предявил такъв иск в указания му едномесечен срок.
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи, при условията на чл.154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора/ищец/ по него, както и размера на претендираната главница.
За да се уважи предявения иск, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция в т.ч. наличието на сключен договор за потребителски кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане.
Разпечатката съдържа 38 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/607d5a2a-ef35-459f-b6ac-f05b2f106264