Решение № 590 от 20.03.2024, Административен съд - Ловеч
- Съд
- Административен съд - Ловеч
- Дело
- Административно дело 290/2023
- Вид
- Решение № 590
- Подписан
- 20.03.2024
- Състав
- ДИМИТРИНА ВАСИЛЕВА ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 170, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.13 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 т.1 б."б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.5 ал.3 т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.290 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ № гр.
Ловеч, 20.03.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи административен състав в публично заседание на седми март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 290 по описа за 2023 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл.171 т.1 б.”б” от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Административното дело е образувано по жалба на П.Г.Г. ***, чрез адв. М.И. -ЛАК, адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна марка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година, издадена от Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, с която на същият е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С доводи, че оспорената заповед е издадена при допуснати множество съществени процесуални нарушения се иска отмяната й като незаконосъобразна, ведно със законните за това последици. Жалбоподателят счита, че изложеното в обстоятелствената част на атакуваната заповед, преповтаря съдържанието на процесния АУАН, но не отговаря на действителната фактическа обстановка, поради което обжалва ЗПАМ в законно установения срок. Твърди, че не е управлявал автомобила под въздействието на алкохол, както и че не е спиран от контролните органи, докато управлява същия на посоченото място - така, както е описано в акта. Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство.
В проведеното открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован чрез процесуалният му представител поддържа жалбата и излага доводи за незаконосъобразността на оспорения акт и основателността на жалбата, развити и в писмени бележки. Претендира разноски съобразно списък.
Ответникът по делото Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, редовно призован, не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите на страните и приложимото право, приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с бланков №
GA975116 от 19.07.2023 г. е констатирано, че оспорващият П.Г.Г. на 19.07.2023г. в 22.50 часа в гр. Ловеч, община Ловеч, ул. ******, до дом 36, с посока на движение към ул.******, управлява лек автомобил ******с регистрационен номер ******, собственост на К.К.-Г., под въздействието на алкохол установено с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN-0032, проба номер 3353, дисплеят на който отчел 0.86 промила алкохол в кръвта по метода на издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване номер 105147 и 7 бр. холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А062216. Посочено е, че като водач управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда, вкл., с което е нарушил чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП.
С оглед на това, че управлява описаният автомобил под въздействието на алкохол и има съставен АУАН с бланков № GA975116 от
19.07.2023 г., Началника на група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година. С нея на оспорващият, е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ с правно основание чл.171т.1 б. “б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но неповече от 18 месеца.
Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателят на 01.08.2023 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР на 07.08.2023 г., видно от поставения входящ номер.
С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № GA975116 от 19.07.2023 г., талон за изследване № 105147, Справка за нарушител/водач на Г., удостоверение за компетентност на издателя на оспорената заповед, Заповед № 295з-31/07.01.2022г. на директора на ОДМВР –Ловеч и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР.
По делото е приложено и наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН с бл. № GA975116 от 19.07.2023 г., с което на Г. е наложено административно наказание глоба от 1000 лева за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП и подадената срещу него на 09.01.2024г. жалба пред РС Ловеч.
Представена е от
Община Ловеч скица с местонахождението на улица „******в гр.Ловеч, както и на улица „******в гр.Ловеч, според която улица „******в гр.Ловеч е на кръстовище с улица „****.
По делото е изискана и постъпила справка с копие от Медицинския журнал, установяваща че жалбоподателят П.Г.Г. е посетил „Спешно отделение“ на Многопрофилна болница за активно лечение „Проф.Д-р Параскев Стоянов“ АД гр.Ловеч, на дата 19.07.2023 година в 23:20 часа за вземане на биологичен материал.
От ответника е представен
Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръв № 123 от 03.08.2023г., назначено с талон №105147 и Протокол за медицинско изследване от 19.07.2023г. от Спешно отделение гр.Ловеч със заключение, че в представената за изследване кръв, взета от жалбоподателя П.Г.Г. се констатира наличие на етилов алкохол с крайна концентрация 0.89 %. Приложени са Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и /или наркотични вещества или техни аналози, както и копие на ежедневна форма а отчет за 19.07.2023г., ежедневна ведомост и план за провеждане на инструктаж.
Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
За изясняване на спора от фактическа страна са събрани гласни доказателства. По искане на жалбоподателят е допусната до разпит в съдебно заседание К.П.К.. Допуснат е и полицейският служител мл.автоконтрольор Й.С.Й. от Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР гр.Ловеч, констатирал нарушението.
От показанията на разпитаният по делото свидетел К.П.К. се установява, че в края на юли 2023 година към 22:30 часа – 23:00 часа се прибирали от събиране с приятели, като не може да каже точно по кои улици са минали, тъй като не знае имената на улиците. Накрая завили и паркирали пред блока, където живеят на ул.
„******“. Били готови да слизат от колата– с изгасен двигател, свалени колани и тъкмо щяли да слизат от колата, когато зад тях паркирал полицейски патрул, с двама полицаи и казали, че искат да проверят шофьора за алкохол и документите на колата. Според свидетелката съпругът й дал проба с Дрегер, който отчел около 0,8 след което пожелал да даде кръвна проба и отишъл до болницата. Аз бях там през цялото време. Сочи, че били на една вила при едни приятели, но тя не го е виждала да пие там и не знае как се получи това.
Показанията на полицейският служител Й. установяват, че на
19.07.2023 година за времето от
20:30 часа до 08:30 часа на 20.07.2023 година бил наряд заедно с колегата Стелиян Невелинов Димитров, когато към 22:50 часа в гр. Ловеч на ул. „****** със служебен автомобил „Киа“ подали светлинен и звуков сигнал на движещият се пред тях лек автомобил „Тойота рав 4“ с рег.№ ******. Понеже въпросният автомобил тръгнал от едно заведение в кв.“Дикисана“ се усъмнили, че водачът е употребил алкохол и го спрели за проверка. Като водач бил П.Г.. Имало и пътничка на предна дясна седалка, която е и собственичка на въпросният автомобил. Служителите поискали документите на водача и на пътника. Поканили водача да бъде изпробван с техническо средство Дрегер Алко Тест за употребата на алкохол, като водачът не направил възражение и дал проба, която се указа положителна – 0.86 промила алкохол в издишания въздух. Служителят съставил АУАН за нарушението, неговият колега Димитров издал талон за медицинско изследване на водача, където той в Спешното отделение към МБАЛ – Ловеч дал кръвна проба. Дали му първият екземпляр от талона за медицинско изследване след като го разписал, екземпляр от акта и го освободили.
Свидетеля сочи, че при подаването на звуковият сигнал водача не спрял веднага, продължил малко по-напред и спрял на кръстовището на ул.“******и ул. „****“. На ул. „****** му подали сигнал за спиране и той продължи малко напред, докато отбил в дясно. Самата проверка за алкохол, извършили на ул. „****“ / ул. „****“/.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма данни по делото за тяхната заинтересованост от изхода му.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 01.08.2023 г., а жалбата е депозирана в ОДМВР на 07.08.2023 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП и е насочена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед за прилагане на принудителна административна марка (ЗППАМ) №23-0906-000148 от 19.07.2023 година на Началник група към ОДМВР-Ловеч, сектор „Пътна Полиция“ Ловеч, с която на оспорващият е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Предвидените в чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Целта на принудителната административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б „б“ от ЗДвП е да се постигне преустановяващ ефект спрямо деяние, съставляващо административно нарушение. В конкретния случай на оспорващия е съставен АУАН за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Предмет на настоящото производство обаче не е наличието или не на състав на нарушението, а наличието на материалните предпоставки по чл. 171, т.1, б „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.
Разпечатката съдържа 43 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/607d18cb-04a9-4542-948e-9355399bbdb8