Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 65 от 05.12.2019, Районен съд - Павликени

Съд
Районен съд - Павликени
Дело
Административно наказателно дело 197/2019
Вид
Решение № 65
Подписан
05.12.2019
В сила
02.01.2020
Състав
ЦВЕТОМИЛ БОРИСОВ ГОРЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 174, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.174, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал.3, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 142 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 55, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.55 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н

И Е № …. гр.

Павликени, 05.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ПАВЛИКЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в откритото съдебно заседание, проведено на 08.11.2019 година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Боряна

Николова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 197 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от

ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Р.Б. (S.

R. B.), гражданин на В., роден на *** год. в Н., притежаващ личен паспорт № ***, издаден на ***.2016 г., валиден до ***.2026 год., ЛНЧ ********** с настоящ адрес ***, чрез защитникът му адв. П.И., *** против Наказателно постановление (НП) № 19-0311-000207/05.07.2019г. на Началник група към ОДМВР – В. Т., РУ- П.и, с което на основание чл. 174, ал.

1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от дванадесет месеца, за извършено нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В жалбата против наказателното постановление се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на същото. Твърдят се допуснати н хода на административно - наказателното производство съществени нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице. Търси се отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Жалбата се поддържа от процесуалният му представител – пълномощник, който в хода на делото по същество поддържа доводите за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, свързани с нарушаване правото на защита на наказаното лице да разбере в извършването на какво административно нарушение е обвинен, поради липсата на надлежен превод на съставеният против него АУАН и НП, неприлагане на особената процедура по чл.

44, ал. 4 от ЗАНН, а оттам и лишаването на подзащитният му да направи възражения и да даде обяснения. Спори и компетентността на административнонаказващия орган.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.07.2019 година свидетелите В.Д.,

П.П. и А.И. и тримата служители в РУ на МВР – гр. П., в 23.00 часа спрели за проверка лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя. Поради възникналото у полицейските служители съмнение за употреба на алкохол от страна на водача, последният бил изпробван с техническо средство „Алкотест 7510“ с инв. № ARBB-***, което отчело съдържание на алкохол в издишания от водача въздух 1.15 промила.

Против водача св. Д. съставила приложения

АУАН бл. № *** от 01.07.2019 година, за това, че на същата дата в 23.00 часа в „….с.

Л., общ. П., на ул. “***“, посока център управлява собствения си лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта 1.15 промила, измерена в издишания от него въздух. Пробата е взета и установена с техническо средство „Алкотест

7510“ с инв. № ARBB-***, показана на водача. Издаден талон за медицинско изследване № ***.“. Нарушението било квалифицирано цифрово от актосъставителя като такова по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В хода на съставяне на АУАН не е участвал преводач. Свидетелите прочели и разяснили на жалбоподателя съставения АУАН и проверката протекла на български език. Нарушителят подписал АУАН без възражения, като обяснил, че преди да бъде спрян за проверка е консумирал няколко бири и ром.

Копие от АУАН било връчено на нарушителя, като на последния бил издаден и талон за медицинско изследване, като неустановен от свидетелите написал, че нарушителя приема показанията, а последния го подписал. Няма данни да се е явил в указания срок и в указаното болнично заведение да даде кръвна проба за изследване. При съставяне на АУАН е иззето и СУМПС на жалбоподателя, свидетелство за регистрация на МПС, контролния талон и двете регистрационни табели.

В срока за възражения, нарушителят не е депозирал такива против съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП на Началник група към ОДМВР, РУ – П., с което за извършено административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т. 2 от ЗДвП на С.Б. са наложени административни наказания глоба в размер на 1000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

Описанието на нарушението, обстоятелствата по извършването му и правната му квалификация, отразени в АУАН, са възпроизведени и в НП.

НП е връчено на жалбоподателя на 05.08.2019 г., видно от разписката към НП.

Жалбата срещу НП е депозирана пред РС, гр. Павликени на 09.08.2019 г.

Видно от приетата към доказателствата справка за нарушител /водач, жалбоподателя към датата на констатираното нарушение е бил правоспособен водач на МПС, който е бил наказван за нарушения по ЗДвП. От изисканата справка от Община П. се установява лицето да няма регистриран в Република България постоянен адрес.

С приложената по административнонаказателната преписка Заповед рег. № 8121з – 515 от 14.05.2018 година, Министъра на МВР е определил наказателните постановления срещу водачи на МПС, които нямат постоянен адрес в Република да се издават от назначените за оперативни дежурни в ГДНП, СДВР, ОДМВР, РДГП – Аерогари и РУ при ОДМВР на длъжност не по-ниска от изпълнителска, както и следните полицески органи от ОПП в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) и секторите „Пътна полиция“ (СПИ) в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - на територията на областта или заемащите длъжност „Полицейски инспектор VI - III степен“ с функционални задължения по контрол на пътното движение, младшите автоконтрольори II - I степен в СДВР/ОДМВР и в техните териториални структурни звена, изпълняващи служебните си задължения на изпълнителски и младши изпълнителски длъжности, в звената „Сигма“ в ОДМВР - в рамките на обслужваната територия

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите – служители на РУ и свидетели по установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както и от възприети по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и последователни, кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът приема, че НП е съставено от некомпетентен орган, което го опорочава и което само по себе си е абсолютно и самостоятелно основание обжалваното постановление изцяло да бъде отменено. Не се представиха доказателства за съответното оправомощаване към момента на съставяне и връчване процесното НП – доколкото по делото не се представят доказателства издалият НП да попада в горната категория лица, визирани в цитираната заповед и жалбоподателят да има регистриран постоянен адрес в Република България.

От изложеното следва изводът, че издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Макар и да не дължи произнасяне, настоящият състав намира за необходимо да изложи и следното Изложената в акта и постановлението фактическа обстановка кореспондира със събраните гласни и писмени доказателства, не се и спори от жалбоподателя и защитата му. Безспорно се установява, че с годно техническо средство на процесната дата и място е проверен водача Б. и констатирано наличие на 1.15 промила алкохол в издишания от него въздух, като резултата е бил показан на водача; че съдържанието на НП отговаря на изискването на чл. 57 от ЗАНН и нарушението в него е достатъчно индивидуализирано и правилно квалифицирано.

Водачът не е лишен от възможността да направи възражения, напротив - това право му е разяснено от актосъставителя и предоставена възможност да ги изложи в писмен вид, от което право нарушителят не се е възползвал.

Не намира опора в закона оплакването, че в конкретното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е осигурен преводач на нарушителя – *** гражданин във фазата на съставяне на АУАН и при издаване на НП. Показанията на свидетелите, че с нарушителя разгоравяли на български, че са се разбрали и той разбрал за какво нарушение се обвинява и какъв характер е производството, кореспондират изцяло с установеното от писмените доказателства и не са оборени по никакъв начин. Макар и *** гражданин, Б. е разбрал за какво го спират и каква проверка му извършват контролните органи. Тестването с дрегера и попълване на данните в АУАН е извършено без преводач и водача е разбрал и изпълнил указанията на служителите. При тестването му с дрегера е видял показанията му за алкохола във въздуха, който е издишал. С оглед на това и обстоятелството, че е съдействал на проверяващите при извършване на проверката, както и че е получил срещу подпис АУАН и НП и е упражнил в срок процесуалното си право да го оспори пред съда, се опровергават доводите на защитата, че при провеждане на производството е било ограничено правото на защита на нарушителя като не му е осигурен преводач.

Действително в чл. 142 ал.1 от НПК е предвидено, че когато обвиняемият или свидетелят не владее български език, се назначава преводач. В случая обаче НП е издадено от административно-наказателен орган съобразно правилата на ЗАНН. В чл. 84 от ЗАНН се предвижда, че доколкото в него няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу НП, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. След издаване на НП производството по ЗАНН преминава в съдебните фази пред въззивния и касационния съд, за които по препращане от чл. 84 от ЗАНН се прилагат разпоредбите на НПК. Право на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, какъвто в случая е жалбоподателя е да поиска участие на преводач, както и на процесуален представител в качеството на защитник, но също и да прецени има ли нужда от такива и на коя фаза на производството. След като от доказателствата се установява, че е упълномощил адвокат за подаване на жалбата срещу НП до съда и пред административния орган не е поискал и упълномощил защитник и не е направил искане да му бъде осигурен преводач, а органите и лицата разговаряли с него не са намерили, че е необходим преводач, неоснователно във въззивната жалба и от ПвлРС е изтъкнато неучастието на преводач като довод достатъчен да се отмени НП.

Не всички права, които обвиняемия има съгласно чл. 55 от НПК са права на нарушителя в производството по ЗАНН.

Съгласно чл. 55, ал. 2 от НПК, обвиняемия има право на последна дума, каквото право няма нарушителя в производството по ЗАНН. Съгласно чл.55 ал.3 от НПК, обвиняемият, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната инстанция и на решението на касационната инстанция. Обвиняемият има право да откаже писмен превод по реда на този кодекс, когато има защитник и не се нарушават процесуалните му права. В производството по ЗАНН такава разпоредба няма. Правата на нарушителя са да му бъде предявен АУАН, да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си - чл.43 ал.1 от ЗАНН; да получи копие от акта и да впище в него възражения и подаде писмени обяснения -чл.44 ал.4 от ЗАНН; да му бъде връчен срещу подпис препис от НП – чл.58 ал.1 от ЗАНН, което да обжалва пред съда. След като от доказателствата по делото не се установява ограничение на тези права, че АУАН е предявен за запознаване със съдържанието му и за вписване на възражения и обяснения, каквито той не вписал и се подписал, без да посочи, че има нужда от преводач и не е поискал да му бъде се осигуряван такъв, липсват доказателства и данни да му е бил необходим преводач за да реализира процесуалните са права в пълен обем. Упражнил е в срок правото си да оспори с жалба НП, екземпляр от което е получил лично срещу подпис без да е поискал осигуряване за това действие на преводач.