Решение № 11 от 30.01.2024, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Троян, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20234340100463 по описа за 2023 година

Производството е по иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 200, ал.1 от КТ, с цена на иска 80 000.00 (осемдесет хиляди) лв., предявен от В. П. М. от гр.Т., чрез пълномощника й адв. С. Д. от ЛАК, срещу Военен георграфски център, със седалище: ***, представляван от полк. С. Б.

Ц..

Ищцата твърди, че е дъщеря на П. Д. М., починал на ***г. при трудова злополука.

Сочи, че М. е бил в трудово-правни отношения с ответника към момента на настъпване на смъртта му, като е работил като цивилен служител и е изпълнявал длъжността „***" в секция „***" в сектор „***" , код по длъжностно ниво *** и код по Нац. класификация на професиите и длъжностите – 2018 г. - *** и длъжностна характеристика № *** г. съгласно допълнително споразумение № *** г. към трудов договор № *** г.

Ищцата твърди, че смъртта на баща й П. Д. М. е настъпила в резултат на трудова злополука на *** г., станала през време и във връзка с извършваната работа в процеса на почистване на водния вал на печатарска машина „***", в резултат на падане на лицето от стъпенката на машината по гръб върху пода и настъпила тежка черепно-мозъчна травма.

Работодателят е подал декларация за трудова злополука на *** г. в ТП на НОИ гр. Ловеч.

След проведено разследване на злополуката, отразено в протокол № Ц5103-10-3 от 13.10.2020 г., с разпореждане № 51041020 от 15.10.2020 г., издадено от ТП на НОИ, декларираната злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. За настъпилата трудова злополука е било образувано и досъдебно производство № 51-р.п./2020 г. по описа на ВОПСофия, в което е установен механизма на настъпилата трудова злополука и е прието, че няма виновни лица, съпричастни към причиняването на черепно-мозъчната травма и смъртта на П. М.. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза в досъдебното производство е установено, че причина за смъртта на П. М. е била тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в масивно счупване на черепната кухина с две разкъсно-контузни рани в тилната област с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, при което смъртта е била неизбежна. Механизмът на причиняване на увреждането е падане на тялото от стъпенка на машината и удар на главата в подовата настилка със значителна сила.

1

С постановление от 04.11.2020 г. наказателното производство по досъдебното производство е било прекратено.

Ищцата излага, че е понесла изключително тежко смъртта на своя баща, като е преживяла тежък емоционален срив и страдания.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Военен георграфски център, със седалище: ***, представляван от полк. С. Б. Ц., да заплати на ищцата сумата 80 000.00 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на нейния баща П. Д. М., б.ж. на гр.Т., починал на *** г. в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата, считано от ***г. до окончателното й изплащане.

Претендират се направените в настоящото производство разноски.

Ответникът Военен георграфски център гр.Троян е представил отговор на исковата молба чрез своя пълномощник юрисконсулт И. Д., в който е взето становище за неоснователност на иска. В отговора са изложени твърдения, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия П. М.. Направено е искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като на ответника бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр.София е представило писмен отговор, в който е взето становище за неоснователност на предявения иск, който е оспорен по основание и размер.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв. С. Д. от ЛАК, която поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен изцяло, като бъдат присъдени на ищцата направените разноски в производството съгласно списък по чл.80 ГПК. Адв. Д. е представила писмени бележки, които не са подписани.

Ответникът Военен георграфски център се представлява в с.з. от полк. С. Ц. и юрисконсулт И. Д..

Процесуалният представител оспорва предявения иск по съображенията, изложени в отговора на ИМ. Юрисконсулт Д. е развила в представена по делото писмена защита подробни доводи и правни аргументи в подкрепа на искането предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, а алтернативно - да бъде присъден по-малък размер на обезщетение с твърдения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

Третото лице помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не се представлява в с.з. Постъпило е становище, в което пълномощникът на застрахователната компания е изразил становище по същество на делото, като е оспорил размера на предявения иск и е направил искане съдът да отхвърли претенцията на ищцата поради нейната прекомерност, а на самостоятелно основание - поради съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено следното:

Между страните не се спори, а и от представеният трудов договор, допълнително споразумение, длъжностна характеристика и материалите по ДП № 51-р.п./2020г. на Военно-окръжна прокуратура - София, се установява, че П. Д. М., б.ж. на гр. Т., починал на *** г., е работил като цивилен служител във ВОЕНЕН ГЕОГРАФСКИ ЦЕНТЪР – ТРОЯН от 2007 г., като към дата ****г. е бил на длъжност „***“ в секция „***“, сектор „***“. Между страните не се спори, а и от представеното препис - извлечение от акта за смърт № ***г., съставен в гр. Т., се установява, че на ***г. П. Д. М. е починал в гр. Т..

От представеното удостоверение за наследници се установява, че П. Д. М. е оставил като свои наследници по закон съпруга, дъщеря В. П. М. - ищец в настоящото производство и син. В тази връзка се установява, че ищцата е материално легитимирана да иска обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на баща си, настъпила вследствие на трудова злополука.

От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза се установява, че на *** г. П. Д. М. е получил тежко и масивно счупване на черепа с две разкъсно-контузни рани на тила, от където тръгват линиите на счупване, излив на кръв под меките мозъчни обвивки. Причината за смъртта му е тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупването на основата на черепа, проникващо нараняване в черепната кухина и излива на кръв под меките мозъчни обвивки. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

Уврежданията са в резултат на тъпа травма със значителна сила, като същите отговарят да са 2 получени при падане назад на тялото от степенката на машината, която П. Д. М. обслужвал в клекнало положение.

В заключението по СМЕ е посочено, че от приложените по делото медицински документи, които отразяват здравословното състояние на пострадалия преди датата на злополуката, се установява наличие на хипертонична болест – ІІ стадий, предсърдно мъждене, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Вещото лице е посочило, че за тези хронични заболявания П. Д. М. е провеждал адекватно лечение.

От разпореждане № 51041020/15.10.2020г. на НОИ, ТП – Ловеч и материалите по ДП № 51-р.п./2020г. на Военно-окръжна прокуратура – София, се установява, че на ***г. е станала трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО с П. Д. М.. Прието е, че е възникнало внезапно увреждане здравето на лицето, в резултат на което е настъпила и смърт (тежко черепно-мозъчна травма ), станала през време и във връзка с извършваната работа. В процеса на почистване на водния вал на печатарската машина, на която работил П. Д. М., след клекнало положение, при изправянето си е възникнала загуба на равновесие и контрол, които довели до падането на работника от степенката на машината по гръб върху пода.

По делото са разпитани свидетели, ангажирани и от двете страни.

Свидетелите С. Ц. П. и Е. И. И. установяват фактите, че ищцата и нейния баща са поддържали близки отношения, като ищцата е била привързана и е разчитала на своя родител при отглеждане на първородното си дете. Свидетелите сочат, че бащата на ищцата е подпомогнал семейството на дъщеря си при закупуване на самостоятелно жилище, като е изтеглил кредит в размер на 20 000 лв., която сума им предоставил. Ищцата и свид. С. П., с когото тя съжителства на семейни начала, живеели в отделни жилища. В показанията си двамата свидетели твърдят, че след смъртта на баща си ищцата преживяла силни негативни емоции, плачела и не желаела да посещава дома на родителите си, предвид липсата на баща й.

Свидетелите, ангажирани от ответника – В. И. П. и В. А. В., установяват, че П. М. в деня на инцидента е бил с цивилни обувки, а не с работни, каквито са изискванията за длъжността му. Двамата свидетели-колеги на починалия, сочат в показанията си, че М. имал здравословни проблеми и приемал съответните лекарства.

По искане на ответника ищцата даде обяснения по реда на чл.176 ГПК, в които изложи твърдения за силна привързаност към баща си.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Основателността на предявения иск е обусловена от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно всички елементи от фактическия състав на чл. 200 КТ, при осъществяването на които е предвидено да се ангажира имуществената обективна и безвиновна отговорност на работодателя, а именно: наличие на трудово правоотношение между починалия П. Д. М. и Военен географски център гр. Троян; претърпяна трудова злополука (смърт); настъпили за ищцата вреди (болки и страдания) и причинна връзка между вредите и претърпяната трудова злополука.

Съдът счита, че по делото е доказано, че към датата на смъртта на П. М. – *** г., същият е бил в трудово-правни отношения с ответника Военен географски център гр. Троян.

Следователно е доказана първата предпоставка за уважаване на иска.

На следващо място е доказано, че смъртта е настъпила вследствие на трудова злополука. Разпореждането на НОИ по чл. 55, ал. 1 КСО определя злополуката като трудова. Същата е установена по надлежния административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, от компетентния за това орган, а именно - от териториалното поделение на НОИ. Това разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти.

Разпореждането по чл.60, ал.1 КСО представлява валиден и влязъл в сила индивидуален административен акт, имащ доказателствена сила и установяващ съществуването на първия елемент от фактическия състав за възникване на имуществената отговорност на работодателя по чл.200, ал. 1 КТ. С оглед на това и предвид липсата на представени 3 доказателства за това разпореждането от 15.10.2020 г. да е оспорено по административен ред и от заключението на СМЕ, съдът счита за доказано, че П. Д. М. на *** г. е починал вследствие на трудова злополука. Налице е втората предпоставка на уважаване на иска, а именно - наличие на трудова злополука. Признаването на злополуката за трудова от компетентния орган е достатъчно основание, за да възникне задължението на работодателя да обезщети наследниците на работника по арг. чл.200, ал.5 КТ при смърт. Този извод се налага при тълкуване на нормата на чл. 200, ал. 1 КТ, в която изрично се посочва, че на обезщетяване подлежат вредите, причинили временна неработоспособност, тези, причинили трайна неработоспособност над 50 %, и тези, причинили смърт.

Спорно между страните е налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия П. Д. М.. Възражението на ответника за съпричиняване е с твърдения, че това е поради неносенето на работни обувки. Настоящият състав намира възражението за недоказано. Не са ангажирани доказателства, от които да се направи обоснован извод, че П.