Решение № 4721 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4721 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330118447 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Г. А. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: 1113,27 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и заплатена от „Ай Тръст“ ЕООД по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2017 г., като „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД, 186,53 лева – договорна лихва за периода 29.12.2017 г. – 20.12.2018 г., 611,71 лева – обезщетение за забава за периода 29.12.2017 г. – 28.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 01.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 5290 от 02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11325/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IV бр. с-в.

В исковата молба се твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД и ответника бил сключен по електронен път договор за потребителски кредит № ***** г., 1 по силата на който на последния била предоставена в заем сумата в размер на 1300 лева, която следвало да бъде върната на 12 броя вноски по 129,98 лева в срок до 20.12.2018 г. В договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41,24 % и ГПР в размер на 50 %. В чл. 2 от раздел X от договора било посочено, че при забава в плащанията на погасителните вноски, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. На същата дата – 29.12.2017 г. между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, съобразно който дружеството се съгласило да отговаря солидарно за задълженията по договора за кредит, във връзка с което бил сключен договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД.

Сочи се, че ответникът не изпълнил задълженията си по кредитното правоотношение, поради което на 18.02.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД поканило „Ай Тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми вземания, което последното сторило на 23.02.2021 г. Изтъква се, че с плащането на задълженията поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, за което ответникът бил надлежно уведомен. Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД вземанията към ответника, като последният бил уведомен за извършената цесия.

Крайният падеж по договора бил изтекъл. С оглед изложеното, за събиране на сумите по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която било образувано ч. гр. д. № 11325/2023 г. по описа на Районен съд - Пловдив. По делото била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. По изложените съображения се предявява исковата претенция. Претендират се разноски.

С молба вх. № 6065/18.01.2024 г. на основание чл. 214 ГПК ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е обосновал правен интерес от преминаване от установителни към осъдителни искове с оглед обстоятелството, че с определение № 286/09.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 11325/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, издадената по делото заповед № 5290 от 02.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е била обезсилена.

С уточнителна молба вх. № 37260/04.04.2024 г. ищецът конкретизира 2 претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на 653,77 лева за периода от 29.12.2017 г. до 13.12.2023 г. /датата на предявяване на исковата молба/.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на искова молба от Г. А.

М..

Ответникът Г. А. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в първото съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С писмено становище вх. № 97081/25.09.2024 г., постъпило преди насроченото съдебно заседание, ищецът изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение при наличие на предпоставките за това.

Съдът, като взе предвид становището и доводите на ищеца и след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

В разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК са уредени три кумулативни предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, а именно: непредставянето в срок на отговор на исковата молба, неявяване в първото по делото съдебно заседание, липса на искане от страна на ответника делото да се разглежда в негово отсъствие. При наличието и на трите предпоставки ищецът може да избира или да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, или да оттегли иска си без съгласие на ответника. В случая са налице посочените условия за постановяване на неприсъствено решение, като ищецът е направил изрично искане в този смисъл.

Съобразно чл. 239, ал. 1 от ГПК постановяването на неприсъствено решение е обусловено и от наличието на две допълнителни изисквания.

На първо място е необходимо на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. С получаване на призовката за насроченото по делото съдебно заседание на ответника са указани последиците от процесуално бездействие и предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

На второ място се изисква искът да е вероятно основателен с оглед 3 посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Вероятно основателен е искът, когато наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция, които факти се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства. В настоящия случай исковата молба съдържа фактически твърдения за възникналото между страните облигационно правоотношение, изправността на ищеца и неизпълнението на поетото от страна на ответника задължение. При това положение следва, че представените с исковата молба писмени доказателства подкрепят наведените твърдения, поради което може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.

238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, с оглед на което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника за уважаване на предявения иск.

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.

78, ал. 1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лева до 360 лева. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид изложеното в полза на ищеца следва да се присъдят разноски пред първата инстанция в общ размер на 259,60 лева, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, 150 лева – държавна такса и 9,60 лева – такса за изготвяне на преписи.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН: **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, следните суми: 1113,27 лева – главница по 4

Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и заплатена от „Ай Тръст“ ЕООД по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.12.2017 г., като „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлило вземанията си на „АПС Бета България“ ЕООД, 186,53 лева – договорна лихва за периода 29.12.2017 г.

– 20.12.2018 г., 653,77 лева – обезщетение за забава за периода 29.12.2017 г. – 13.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. А. М., ЕГН: **********, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, сумата от общо 259,60 лева (двеста петдесет и девет лева и шестдесет стотинки) съдебноделоводни разноски пред първата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5