Решение № 260678 от 23.07.2021, Районен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер………………………23.07.2021 година……………..Град

Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав На………шестнадесети юли……..………………….….……..……..Година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВИЛЕН ЖЕКОВ

Секретар

М. Николова……………………………………………………

Прокурор………………………………………………..………………………….. като разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ административно дело номер 1116..…по описа за…...….…………2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във с параграф 4б от ПЗР от ЗСПЗЗ и параграф 62, ал.3 от ПЗР към ПМС 346/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

Жалбоподателите С.Б., Г.Т., Т.К., П.Б., В.В., К.В., Р.Р., Х.Д. и Д.Д. като наследници на Б.В. ***, починал на 28.09.1964 г., в обжалват Заповед № 10-00-508 от 24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която на наследниците на Ж.Д. Ч., ЕГН ********** от гр.Стара Загора, е признато правото да придобие собственост върху имот № 330.58 с площ 900 кв.м., местност ***************, землище на с.Малка Верея, община Стара Загора, по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: № 330.59, землищна граница, № 330.57 и № 330.488 по следните съображения:

Оспорват, че правоимащото лице е подало заявление в срока по § 61 от ПЗР към ПМС №456/1997 г., а именно до 31 януари 1998 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ или ако такова е подадено не съдържа уредените в §61, ал.

1, т. 1 -4 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение ППЗСПЗЗ реквизити и е следвало да бъде оставено без разглеждане. Оспорват към заявлението да са приложени предвидените в ал. 2, т.1-3 приложения, а именно:

1. скица на имота, ако има такава; 2. документ, удостоверяващ предоставеното право на ползване; 3. декларация, че посоченият имот е единствено жилище или единствена земеделска земя на семейството, включващо съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са встъпили в брак.

В случай, че изискванията на §61 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ са налице, то не е спазена процедурата на §62 от ПЗР към Постановлението, тъй като назначената за разглеждане комисия не е назначена от кмета на общината, в състава й не са участвали главния архитект и главния юрисконсулт на общината. Също така, назначената комисия не е разгледала постъпилите заявления по §61 в едномесечния срок считано от 31 януари 1998 г. Оспорват наличието на решение на комисията, инкорпорирано в протокол, съгласно изискванията на §62, което да е взето съгласно нормативно уредената процедура.

Оспорват правото на ползване върху процесния имот на Ж.Д. М.да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.

По същество оспорват да е приложима хипотезата на §46 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът не е представлявал овощна градина, както и не е единствена земеделска земя на семейството на ползвателя, който е живял постоянно в населеното място, в чието землище е имота. Процесният имот не е имал качеството на овощна градина към момента на подаване на заявление по §61 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. В този смисъл липсва една от кумулативно посочените в § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставки и оспорената заповед противоречи на материалния закон.

С оглед на гореизложеното молят Заповед

№ 10-00-508/24.02.2020 г. на кмета на Община Стара Загора да бъде отменена и да бъде отказано на наследниците на Ж.Д. Ч., ЕГН **********, от гр.Стара Загора, правото да придобият собственост върху имот № 330.58 с площ 900 кв.м., местност ***************, землище на с.*******по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: № 330.59, землищна граница, № 330.57 и № 330.488.

В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна, която чрез пълномощника си в днешното съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата, която оспорва.

В срока по чл. 163 АПК не е постъпил отговор и от заинтересованата страна М.П.Ч., която в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По отношение на останалите първоначално конституирани заинтересовани страни Д.Ж.Д., Н.Т.Д., Ж.П.Д. и А.П.Д., М.Д.Д. и К.Д.Д. производството по делото бе прекратено поради отказ от наследството на техните наследодатели /вж. подробно протоколно определение от 23.04.2021 г./.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение № 326/04.07.1989 г. /л. 29 от делото/ на ОбНС Стара Загора в изпълнение на 26-то ПМС от

23.04.1987 г. и решение № 69/ 30.06.1989 г. на ОбНС Стара Загора и списък към него /л. 35-38 от делото/, на Ж.Д. Ч. е предоставено право на ползване върху земя /парцел по помощния план № 58 от 900,00 кв.м. в землището на гр. Стара Загора, местност „Седми километър“ за трайни насаждения.

На 03.06.1992 г. Ж.Д. Ч. е подал заявление вх. № 0807004 /л. 27 от делото/ с искане правото на ползване да се превърне в право на собственост на предоставения му имот, находящ се в землището на гр. Стара Загора, местност „Седми километър“, при съседи: Константин Богданов, дере, път, пустеещо място. В т. 3 от заявлението не е отразено наличието на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи овощна градина. На 16.01.1998 г. е подадено и заявление вх. № 0403-1025/16.01.1998 г. /л. 28 от делото/ с подобно съдържание - в т. 3 от заявлението отново не е отразено наличието на сграда в имота, а в т. 2 „имотът представлява“ е попълнено с думи овощна градина.

Подадените от Ж.Д. Ч. заявления от 03.06.1992 г. и

16.01.1998 г. са били разгледани от комисия по § 62 от ПЗР към ПМС № 456/ 1997г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ /така представения по делото протокол от 04.05.2018 г. /л. 30-33 от делото/. От съдържанието на този протокол /т. 12/ се установява, че Комисията е взела решение да бъде предложено на Кмета на община Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на подалия заявленията ползвател Ж.Д.

Ч. да придобие собственост върху ползвания имот № 58 с площ 900,00 кв.м. по неодобрен план на гр. Стара Загора, с мотивите, че към датата на подаване на заявлението от ползвателя в имота е имало овощна градина.

Въз основа на горепосочения Протокол е издадена и обжалваната в настоящото производство Заповед № 10-00-508/24.02.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора, с която е признато на наследниците на Ж.Д. Ч., правото да придобият собственост върху имот № 330.58, целия с площ от 900 кв.м., местност „Седми километър” /“Юнаците“/, в землището на гр. Стара Загора при съседи посочени в заповедта.

Страните не спорят, че жалбоподателите С.Б., Г.Т., Т.К., П.Б., В.В., К.В., Р.Р., Х.Д. и Д.Д. са наследници по закон на Б.В. Д. починал на 28.09.1964 г. /л. 6-7 от делото/. Към откритото му наследство е признато с решение № 25211/01.08.2008 г. на ПК Стара Загора /л. 8 от делото/ и определено за възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху бивш имот с № 251.36, с площ 3.100 дка, находящ се в терен по §4 в землището на Стара Загора, върху част от площта на които попада изцяло и процесния новообразуван имот № 330.58, с площ 12 000 кв.м, местност „Бобоолу“, землище на с. Малка Верея, по неодобрения план на новообразуваните имоти. Това се установява и от отговори на въпроси № 2,6,7 и 8 на заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза /ЗСТЕ/ и приложените към него комбинирани скици, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства /л. 101-113 от делото/. Процесният новообразуван имот /330.58/ попада в южната част посочения стар имот 830.13 по помощния план така, както е отразено на комбинирана скица /приложение № 4, л. 112 от делото/ към ЗСТЕ. В разписния му списък този стар имот е записан на името на Б.В. Д., въз основа на посоченото решение на ПК /т. 10 ЗСТЕ, приложение

№ 3, л.109 от делото/. В тази насока е и решение № 25211/01.08.2008 г. на ПК – Стара Загора.

От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно изготвено, се установява, че ползваният имот 58 с площ 900,00 кв.м., респ. новообразувания имот 330.58 заема южната част на бившия имот 830.13, записан на наследниците на Б.В. Д. /съгласно решението на ПК Стара Загора/. Новообразуваният имот 330.58 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. *******/местност „Бобоолу“/, изработен от 06.08.2019 г., е с площ 900 кв.м. и е записан в регистъра към плана и разписния лист на Ж.Д. Ч.. Вещото лице е посочило, че този новообразуван /по-рано ползван имот/ имот 330.58 се намира около 70 м. въздушна отстояние югозападно от шосето за гр. Стара Загора и на около 600 м. по полския път от „Черния мост“ на това шосе. Имотът е ситуиран в м. „Седми километър“ /Юнаците – Бобоолу/. При извършен оглед на място вещите лица са установили, че новообразуван имот 330.58 представлява пустееща земя със занемарен агрофонд. Съществува една самостоятелна круша на около 40 години, една череша на около 30 г. и три броя по-млади черешови дървета на около 20 години. В съдебно заседание вещото лице Г. И. категорично изясни, че възстановен, ползван и новообразуван имот съвпадат. В.л. П. изрично изясни, че трите по-млади череши не са съществували към 1992 г. – „другите три череши към 92-ра година ги е нямало“ – цит. в.л., а към 1992 г. е възможно да е имало една череша и една круша.

При така установеното, съдът от правна страна намира следното:

Жалбоподателите са лица с право на жалба, извършеното оспорване е в законовоустановения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Следователно жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Производството по реда на § 61 и сл. от ПЗР на ППЗСПЗЗ предвижда процедура за трансформиране на правото на ползване в право на собственост при наличие на предпоставките за това по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ с ограниченията по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. За целта се назначава комисия в състава по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която дава становище според § 62, ал.

2 и за решението си съставя протокол, въз основа на който кметът на общината издава заповед, в която се съдържа отказ или признаване на правото на собственост.

С оглед подаденото от Ж.Ч. заявление с описание на имота като представляващ овощна градина, за да се трансформира правото му на ползване в право на собственост по смисъла на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, е необходимо наличието на следните кумулативни предпоставки 1. Правото на ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно изброени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ; 2. Имотът да представлява овощна градина 3. Да е подадено заявление в определените от закона срокове.

Първото законово условие, за да се преобразува правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. В ЗСПЗЗ не са конкретно посочени тези актове, поради което се приема, че изброяването на актовете в § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ не е изчерпателно, а примерно.

Недопустимо е по-нисък по степен нормативен акт не само да противоречи, но и да стеснява правата, които дава по-високия по степен нормативен акт, какъвто безспорно е закона спрямо правилника за неговото прилагане /така решение № 3177/27.02.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4572/2019 г., IV о./. След като е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, се изследват останалите регламентирани от закона предпоставки - в имота да е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 ДР ППЗСПЗЗ, същият да представлява лозе, овощна градина или земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна. /така решение № 12766/28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2014 г., IV о./ Преценка за наличието в имота на овощна градина се прави към момента на подаване на заявлението от страна на ползвателя /така решение № 5727/10.06.2003г. на ВАС по адм. д. № 7136/2002 г., IV о./.