Акт от 17.06.2011, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Решение № 137

Номер

137

Година

02.07.2015 г.

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

06.08

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Васка Динкова Халачева

Секретар:

Светла Веселинова Радева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Васка Динкова Халачева

Гражданско I инстанция дело номер

20145100100321 по описа за

2014 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Настоящото производство е образувано по повод, депозирана от ищеца Р. Т., гражданин на Р. Т., против Ш. Р. Ф. от с.Е., о.К., искова молба. В исковата си молбаищецът твърди, че с ответника в производството се запознали по повод на закупените от ищеца три търговски обекта в гр. К. на ул. "П.м." и по този повод с него изградили много добри приятелски взаимоотношения. През месец януари 2012г. ответникът споделил на ищеца, че има намерение да закупи съседния на неговите магазини, магазин, но не разполагал с необходимата сума. По-късно, при следващите им срещи, той споделил, че е уредил ипотечен заем за закупуването на магазина, но не му достигала сумата в размер от 40 000 лева, от която сума 30 000 лева за заплащане по време на сделката на изискуемото се от банката самоучастие, и около 10 000 лева за нотариални такси по прехвърлянето на обекта и последващото вписване на ипотеката, касаеща оставащата сума. Ищецът твърди, че тъй като имал пълно доверие на ответникÓ, се съгласил да му помогне с 20 000 евро, като за целта сключили устен договор за заем. Уговорката между страните била сумата в размер на 20 000 евро да бъде върната от ответника не по-късно от 1 година след предоставянето й. На 09.04.2012г., след като всички документи необходими за изповядване на сделката били готови, ответникът се обадил на ищеца по телефона, за да му съобщи това и да поиска да му бъдат преведени парите, тъй като ищецът по това време се намирал в Р. Т. Ищецът твърди, че на 09.04.2012г. изпълнил задължението си по договора, като на същата дата превел по банков път сумата в размер на 20 000 евро на ответника чрез „Т. и. б.", клон И. в предоставената му от ответника банкова сметка с IBAN BG17UNCR* в „У. Б." АД. След като изтекъл срокът, уговорен между страните по договора, а именно - 09.04.2013 година, и ответникът, след поискване от ищеца заявил, че в момента не може да върне процесната сума, ищецът отправил до него нотариална покана с рег.№ 12569/ 12.11.2014 година,т.1,акт № 180 на нотариус с рег.№ 251 на НК, връчена му на 17.11.2014 година, с която го поканил в 3-дневен срок от получаването й, да върне цялата сума в размер на 20 000 евро, предупреждавайки го, че ще потърси правата си по съдебен път при неизпълнение на задължението. Чрез направените по реда на чл.143, ал.2 от ГПК в открито съдебно заседание уточнения, ищецът твърди, че не е сключвал с ответника устен договор за заем за сумата от 16 150 лева през месец януари 2011 година и в частност на 18.01.2011 година, като преведените от ответника с няколко вносни бележки в периода от 18.01.2011 година до 10.02.2012 година суми, съставлявали внесени от ответника по силата на изрично упълномощаване суми, собственост на дружеството на ищеца, които суми били давани на ответника или на ръка, или му били давани от касата на търговското дружество и ответникът внасял тези суми по силата на изрично упълномощаване по банковата сметка на "Д. и." ЕООД, собственост на ищеца. Ищецът моли съда да постанови съдебен акт, с който да осъди ответника Ш. Р. Ф. от с.Е., о.К., да му заплати сумата от 20 000 евро, представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва върху същата, считано от момента на завеждане на исковата молба -11.12.2014 г. до окончателното погасяване на задължението. Претендира присъждане и на разноски.

В дадения по реда на чл.131 от ГПК законов срок, по делото е постъпил отговор от ответника, в който същият излага съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Ответникът изтъква, че действително с ищеца притежават търговски обект в непосредствена близост и че били в добри отношения. Поради изграденото между тях доверие по силата на устен договор за заем от 18.01.2011 година ответникът като заемодател, превел на ищец Р. Т. по посочена от него банкова сметка на името на собственото му ЕООД с наименование "Д. и.", на няколко вноски сумата в размер на 16 150 лева, а именно - с вносна бележка от 18.01.2011 год. - сумата от 3 000 лева; с вносна бележка от 02.02.2011 год. - сумата от 5 000 лева; с вносна бележка от 18.02.2011год. - сумата от 5 000 лева; с вносна бележка от 13.10.2011 год. - сумата от 670.00 лева; с вносна бележка от 27.12.2011 год.- сумата от 900.00 лева; с вносна бележка от 18.01.2012 год.- сумата от 750.00лева; с вносна бележка от 10.02.2011 год. - сумата от 830.00 лева, с уговорка така заетите суми да бъдат върнати от ищеца като физическо лице, по банковата сметка на ответника в „У. Б." АД с IBAN: BG17UNCR*, в срок до 01.04.2012 година. Ответникът признава, че е договорил закупуването на недвижим имот в гр.К. в началото на месец април 2012 год. По този повод провел няколко разговора с ищеца Р. Т., в които помолил последния да му върне предадената му в заем сума в размер на 16 150 лева, както и да му даде заем в размер на 25 000 лева, необходими му за закупуване на търговския обект. В изпълнение на уговорката по устния договор за заем ищецът на 09.04.2012 год. превел по сметката на ответника сумата в размер на 20 000.00 евро, която според ответника съставлявала сбор от 8 256.64 евро, представляващи стойността на върнатия заем и 11 743.36 евро, представляващи сумата, която ответникът получил в заем от ищеца. Уговорката между страните била, ответникът да върне по банковата сметка на "Д. и." ЕООД, собственост на ищеца, така получената по силата на втория устен договор за заем сума от 11 743.36 евро, на вноски, без да е извършена конкретизация на размера на тези вноски, в срок от две години. Ответникът твърди, че в изпълнение на договорките с ищеца по банков път п­евел на няколко вноски сумата в размер на 13 966.00 лева, а именно: с вносна бележка от 19.04.2012 год. - сумата от 200.00 лева; с вносна бележка от 10.05.2012 год.- сумата от 870.00 лева; с вносна бележка от 08.06.2012 год.- сумата от 880.00 лева; с вносна бележка от 09.07.2012 год.- сумата от 930.00 лева; с вносна бележка от 05.09.2012 год.- сумата от 600.00 лева; с вносна бележка от 07.12.2012 год. - сумата от 1 600 лева; с вносна бележка от 08.02.2013 год. - сумата от 2 320 лева; с вносна бележка от 07.03.2013 год. - сумата от 1 570 лева; с вносна бележка от 22.03.2013 год. - сумата от 4 000 лева; с вносна бележка от 25.03.2013 год. - сумата от 4 000 лева; с вносна бележка от 26.03.2013 год.- сумата от 4 000 лева; с вносна бележка от 22.05.2013 год.- сумата от 750.00 лева; с вносна бележка от 18.06.2013 год.- сумата от 850.00 лева; с вносна бележка от 21.06.2013 год.- сумата от 696.00 лева; с вносна бележка от 19.07.2013 год.- сумата от 750.00 лева; с вносна бележка от 19.07.2013 год.- сумата от 850.00 лева; с вносна бележка от 20.08.2013 год.- сумата от 300.00 лева; с вносна бележка от 20.08.2013 год.- сумата от 800.00 лева. Така ответникът върнал с 2 990.00 лв. в повече от получената в заем сума. Така постъпилите суми в банковата сметка на "Д. и." ЕООД в размер на 13 966.00 лева, били изтеглени от ищеца Р. Т.. Ответникът твърди също, че впоследствие на три вноски по 4 000 лв. в началото на месец април 2013 година заплатил лично на ищеца в присъствието на свидетеля С. Х. Б. още 12 000.00 лева, които изтеглил от банковата сметка на "Е.-*" ООД, на което дружество ответникът бил управител, на 22.03.2013 год., на 25.03.2013 год. и на 26.03.2013 год.

В откритото съдебно заседание , проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ищецът, редовно призован, лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата си претенция по изложените съображения. По повод депозирания от ответника отговор, на основание чл.143,ал.2 от ГПК, пояснява и допълва исковата си претенция, като твърди, че между страните освен устния договор за заем на сумата 20 000 евро, сключен през месец март 2012 г. и изпълнен от негова страна на 09.04.2012 г., друг устен договор за заем не бил сключван, и ищецът не е получавал в заем от ответника сумата в размер на 16 150 лв. Сумите, посочени в представените по делото вносни бележки, внасяни от ответника били давани или лично от ищеца на ответника, или същите били вземани от последния от касата на дружеството и били внасяни по банковата сметка на същото това дружество, тъй като ответникът разполагал с пълномощно за това. Твърди, че тези суми били необходими за захранване на сметката на дружеството като изрично посочва в този смисъл направените вноски от 3 000 лв. на 18.01.2011 г., от 5 000 лв.на 02.02.2011 г.и пак от 5 000 лв. на 18.02.2011 г. За останалите вноски твърди, че били направени от ответника по силата на пълномощното му за заплащане на данъци, осигуровки, мита, погасяване на банков кредит и други разходи на фирмата му. Оспорва да е получавал и сумата в размер на 12 000 лв., за които ответникът твърди,че била дадена на три пъти по 4 000 лв.пред месец април 2013 г. Уточнява, че служителките, давали пари на ответника от касата на магазина на дружеството били С. Х. Б., Г. Е. А. и Ф. Б. Ш.

В откритото съдебно заседание, проведено по реда и при условията на чл.143 от ГПК, ответникът, лично и чрез процесуалния си представител, оспорва изцяло предявената искова претенция.

Окръжният съд в рамките на своите правомощия, действащ в производството като първоинстанционен, след приключване на съдебното дирене и изслушване на устните състезания пристъпи към постановяване на своя съдебен акт, в който приема за установено следното :

В производството ищецът е предявил искова претенция с правно основание чл.79, ал.1, предл.І, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 20 000 евро, ведно със законна лихва върху същата, считано от предявяването -11.12.2014 г. и до окончателното й изплащане.

В производството ответникът не оспорва ищцовото твърдение, че на 09.04.2012 г. получил като физическо лице в заем от физическото лице Р. Т., сумата в размер на 20 000 евро. Ответникът обаче е възразил, че е извършил с процесната сума извънсъдебно прихващане на свое вземане към ищеца в размер на 8 256.64 евро, произтичащо от сключен между тях устен договор за заем от 18.01.2011 г. за сумата в размер на 16 150 лв. Предявил е и възражение за недължимост на остатъка от 11 743.36 евро от общата исковата претенция в размер на 20 000 евро, поради погасяването й чрез плащане на вноски по банкова сметка на търговско дружество „Д. И.” ЕООД и чрез плащане в брой на ищеца на три пъти по 4 000 лв., в присъствието на свидетел.

С оглед така очертаната правна рамка на произнасяне, съдът от фактическа страна установи следното :

От прочита на приложения по делото, легализира превод на Единен клиентски кредитен трансфер на „Т. и. б.", клон И., е видно, че ищецът Р. Т. е изпратил „…във вид на паричен заем…” на ответникап Ш. Р. Ф. по банковата му сметка BG17UNCR* в „У. Б." АД, сумата в размер на 20 000 евро.

От изготвеното по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието в откритото съдебно заседание от 18.03.2015 г. заключение на вещото лице, се установява, че сметка с IBAN BG 07UNCR*, открита в „У. Б." АД, e разплащателна сметка на юридическо лице, и в частност на „Д. И.” ЕООД, с едноличен собственик и управител Р. Т.. Вещото лице установява, че по банковата сметка на търговеца за периода от 18.01.2011 г. до 31.12.2013 г. е внесена от ответникаШ. Р. Ф. сума в общ размер от 30 116 лв. Сумите били внесени с посочено основание –вноска по сметка. Вещото лице изтъква, че по сметката на търговското дружество са постъпвали и суми от получени преводи, от отпуснатия на търговеца банков кредит, както и от вноски в брой, направени освен от ответника, също така и от Г. Х. О., от ищеца Р. Т., и от неустановените в производството лица Р. и Т. Вещото лице изтъква, че с тези суми са плащани осигуровки, вноски по кредити, платено мито и други разходи, свързани с текущата дейност на дружеството, като сумите, внесени на 07.03.2011г. в размер на 1 000 лева; на 11.03.2011г. в размер на 1 000 лв. и на 08.04.2011г. в размер на 2 500 лв., са били изтеглени в брой от Р. Т.. От удостоверение изх.№ 0466-64-001686/10.02.2015 г. на „У. б.” АД, Филиал К. се установява, че сумата от 3 000 лв., внесена на 18.01.2011 г. е изтеглена от Р. Т. в същия ден и в същия размер. А от изготвеното по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието в откритото съдебно заседание от 13.05.2015 г. заключение на вещото лице, се установява, че сумите, внасяни отШ. Р. Ф., с вносни бележки в периода от 02.02.2011 г. до 20.08.2013 г. в размер на 27 116 лв., са осчетоводени в търговското дружество „Д. и.” като приход по банкова сметка, като от тези налични средства са направени разходи за осигуровки, банкови такси,вноски по кредит, ДДС и мито при внос и глоби в размер на 19 975 лв., а 7 100 лв. са изтеглени в брой. Вещото лице установява също, че изтеглените от ищеца в брой суми на 07.03.2011г. в размер на 1 000 лева; на 11.03.2011г. в размер на 1 000 лв. и на 08.04.2011г. в размер на 2 500 лв., са били внесени в касата на „Д. и.” ЕООД от същия и са били заприходени и осчетоводени като такива в счетоводството на търговското дружество.