Решение № 66 от 11.09.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Габрово, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Благовеста Костова

Членове:

Пламен Попов

Велемира Димитрова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20234200600114 по описа за 2023 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Х.

Г. от гр. С., чрез договорния защитник адв. В. П. от АК Габрово против Присъда № 13 от 21.03.2023 година, постановена по НЧХД № 151/2022 г. на Районен съд – Севлиево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия В. Х. Г. от гр. С. , роден на *** г. в гр. С., с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 28.03.2022 год., в селищно образувание „Хоталич", местност „Белия бряг-Крушевски баир", в землището на гр. Севлиево, нанесъл на Б. С. Б. от гр. С. удари по главата, тялото и краката и с това си деяние му причинил леки телесни повреди, изразяващи се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, с което е извършил престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е ОСВОБОДИЛ от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание - ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1200 1 лв. /хиляда и двеста лева/.

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В. Х. Г. за НЕВИНЕН и го е ОПРАВДЛ по първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл.

130, ал. 1 от НК.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В. Х. Г. да заплати на тъжителя Б. С. Б. от гр. С., с ЕГН **********, сума в размер на 1400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2022 год. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителя направените от него разноски по делото в размер на 737 лв. /седемстотин тридесет и седем лева/.

Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Б. С. Б. против В. Х. Г. граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК над размера от 1400 лева, до пълния размер от 3000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил подсъдимия В. Х. Г. да заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 56 лева.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата на СРС е неправилна в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК. Съдът извършил едностранчива оценка на доказателствата, като „пресял“ от показанията на свидетелите това, което подкрепя обвинението. Не посочил защо приема останалите доказателства като недостоверни.

Претендира се въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия.

С въззивната жалба не се сочат нови доказателства. В съдебно заседание съдът намери за необходимо да се извърши преразпит на свидетеля 2

Ц. Д. Г., както и да се изслуша в качеството на свидетел П. В. Г.. По искане на повереника адв. Т. Г. съдът допусна преразпит и на свид. Т. Д. Д.. В съдебно заседание на 21.06.2023 г., по искане на повереника, беше допусната и извършена и очна ставка между свид. П. В. Г. и свид. Н.Б.

В съдебно заседание защитникът адв. П. поддържа въззивната жалба и направените искания. Подс. В. Г. не се явява и не взема лично становище, независимо от предоставената възможност.

В съдебно заседание повереникът адв. Т. Г. от САК оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда. Тъжителят Б. Б. не се явява и не взема лично становище, независимо от предоставената възможност.

Пред първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя Б. С. Б. против подсъдимия В. Х. Г. за сума в размер на 3000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 28.03.2022 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият В. Х. Г. живеел заедно със съпругата си в селищно образувание ***, находящо се в местността ***, в землището на гр. С.

Негови съседи били свидетелите Г.И.В. и П.В.Б. Тъжителят Б. С. Б. притежавал постройка и дворно място, която също била в съседство с подсъдимия Г.. Тъжителят не живеел постоянно там, а пребивавал от време на време. Отношенията между семейството на тъжителя и подсъдимия били добри до преди няколко години. Същите впоследствие се влошили, поради ремонт, извършен от подсъдимия на семейството на тъжителя, който те сметнали, че е некачествен. По този повод семейството на тъжителя направили фотоснимки на некачествения според тях ремонт, извършен от подсъдимия, които качили в социалната мрежа „Фейсбук". Това още повече обтегнало отношенията между двете семейства. През месец март 2 0 2 2 г. тъжителят отново публикувал снимки от въпросния ремонт в социалната мрежа. На 28.03.2022 г. тъжителят имал имен ден, а внукът му рожден ден.

Свид. Н.Б., съпруга на тъжителя, била на работа и последният се отбил при 3 нея, като й казал, че ще се качи за около половин час до имота, находящ се в селищно образувание ***, местност ***, след което ще се върне, за да празнуват, след като изтече работното й време. След това тъжителят отишъл до вилната им постройка в местността ***. По това време в имота си бил и подс. В. Г., заедно със съпругата си. Около 14,00 – 14,30 часа тъжителят и подсъдимият бил извън постройките си и между двамата възникнал спор, който прераснал в пререкания. Междувременно покрай тях преминал с автомобил свид. Т. Д. Д.. Последният работел като охранител. В същият район на фирмата, в която бил служител, имало обекти, които той минал да нагледа. При преминаването с автомобила покрай имотите на тъжителя и подсъдимия, свид. Д. забелязал, че двамата имат пререкания помежду си като спорят на висок глас. Видял също така, че в близост до тях има жена, която обаче за него била непозната. След това свидетелят продължил движението си с автомобила в посока към с. К. След като свидетелят отминал подс. Г. нанесъл на тъжителя няколко удара с юмрук в главата, вследствие на което последният паднал на земята, а подсъдимият започнал да му нанася удари с крак по главата, тялото и краката. След това подсъдимият се отдалечил от мястото на случилото се и се придвижил до града, където правел ремонт в апартамента на свид. И.Н. Ремонтът във въпросния апартамент подс. Г. извършвал заедно със свид. Н.и друго лице на име Л.Б. След случилото се, в 14,50 часа тъжителят сигнализирал за нанесения му побой в РУ на МВР Севлиево. Впоследствие от страна па оперативния дежурен при полицейското управление на мястото бил изпратен автопатрулен екип, в състава на който били свид. П. Ц.А. и свид. Т.Т.Д.. Около 15,50 часа двамата посетили мястото на произшествието, където провели разговор с тъжителя Б.. Пред двамата полицейски служители последният заявил, че му бил нанесен побой от негов съсед на име В.. В разговора с тъжителя полицейските служители констатирали, че на последния действително са причинени телесни увреждания. Служителите на РУ на МВР Севлиево отишли до постройката на подсъдимия, за да проведат разговор и с него, а при нужда и да вземат отношение, но съпругата на последния им заявила, че В. Г. го няма, твърдяното от тъжителя не било истина, като отказала да им предостави и мобилният номер на своя съпруг. Полицейските служители посъветвали тъжителя да потърси правата си по законен ред. Същевременно, докато работел в апартамента на свид. Н. подс. Г. паднал и си ударил ръката. Опитал 4 се да работи, но ръката го боляла, поради което заедно с другите двама решили да спрат работа. Подс. Г. се обадил по телефона на свид. Г. и го помолил да го закара до дома му в селищно образование ***, за да се преоблече, а след това да потърсят и медицинска помощ. Свид. Г. го взел с автомобила си от апартамента, където подсъдимият работел, след което първоначално го откарал до дома му, а след като се преоблякъл решили да отидат до спортната зала в гр. С., където да се опитат да наместят рамото на подсъдимия. Тъй като не успели да се справят с травмата, свид. Г. откарал подс. Г. в ЦСМП - филиал С.. По това време тъжителят също посетил филиала на спешна медицинска помощ и вече се намирал там, когато на място пристигнал и подс. Г.. След като му била оказана първа медицинска помощ и му бил извършен преглед, в 17,15 часа тъжителят бил приет на лечение в хирургичното отделение на МБАЛ „Д-р Ст. Х." гр. С.. След постъпването му тъжителят се свързал със съпругата си - свид. Б. Обяснил й, че е приет в хирургичното отделение, тъй като съседът им подс. Г. му нанесъл побой. Свид. Б. заключила помещението, в което се намирало работното й място и отишла в здравното заведение. Там се намирали свид. Г. и дъщерята на подс. Г., с които тя провела разговор, след което отишла в отделението, за да види съпруга си. Подс. Г. също бил прегледан и в 18,10 часа бил приет на лечение в Ортопедо-травматологичното отделение на МБАЛ „Д-р Ст. Х." гр. С.. На следващият ден - 29.03.2022 г. подсъдимият бил изписан от отделението, като му била издадена епикриза, в която била отразена локсация на лява раменна става, а като анамнеза, че при битова злополука получава травма на същата. Тъжителят Б. С. Б. бил изписан от хирургичното отделение на здравното заведение на 30.03.2022 г. в 17,30 часа, за което му била издадена епикриза. В същата като окончателна диагноза е посочена контузия на главата /комоцио на мозъка/, а като анамнеза, че травмите са вследствие нанесен побой от познато лице на 28.03.2022 г. към 16,00 часа. На следващият ден - 31.03.2022 г. тъжителят бил прегледана от съдебен лекар, за което му било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 23/2022 г.

Първоинстанционният съд е допуснал съдебно - медицинска експертиза, която не е оспорена от страните и която настоящата инстанция също приема за правилна и обоснована. Съгласно заключението на вещото лице д-р К., на 28.03.2022 г. Б. С. Б. е получил следните увреждания 5 контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, оток в дясната теменна област, охлузване на челото в дясно, кръвонасядания и охлузване на дясната ушна мида, силен болезнен оток на дясната половина на лицето и около долната челюст вдясно; кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна външно вдясно, малка раничка по ръба на долната устна, кръвонасядане от вътрешната страна на долната устна вляво и горната устна вдясно; кръвонасядане отзад на шията, охлузване и кръвонасядане на левия лакът, кръвонасядане на лявото бедро, охлузвания на двете колена /повече на лявото/; болки в гръдния кош вдясно с подкожен хематом. Имало е субективни оплаквания от силно главоболие, гадене и повръщане, световъртеж, болки в дясното рамо, невъзможно хранене, смущение на зрението. Травмите по главата и лицето, както и по гръдния кош и лявото бедро отговарят да са причинени при удари с или върху твърди тъпи предмети /юмруци, ритници/, с ограничена повърхност на контакт.

Охлузванията по лакътя и коленете могат да се получат при падане на терена и тангенционално въздействие /триене/ спрямо повърхността на кожата.

Уврежданията са съпроводени с болки и страдания. Не може да се посочи с точност възстановителния период на всяко увреждане. Уврежданията на устните се възстановяват за няколко дни /до седмица - за кръвонасяданията и около 10-14 дни - за раните външно /; охлузванията и кръвонасяданията - за около 5 - 7 дни; отоците преминават - леките за 2 - 3 дни, а по-големите за около седмица. Мозъчното сътресение е с обичаен период на възстановяване до около 3 - 4 седмици. Описаната в последната епикриза / 2 месеца след инцидента/ херния в дясната слабинна област, не може да се приеме за свързана с процесния инцидент по две причини - няма оплаквания и травма в тази област в дните след инцидента /хирургът в С. описва корема без особености/; има данни за оперирана херния и от другата страна преди време - касае се за специфична слабост на съединителната тъкан в тази област двустранно.