Определение № 36 от 11.03.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 77/2025
- Вид
- Определение № 36
- Подписан
- 11.03.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Емил Димитров Стоев, Светлана Кънчева Чолакова, Теодора Матева Нейчева
Цитирани разпоредби
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 52 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 60 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 88 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 36 гр. Разград, 11.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Емил Д. Стоев
Членове:
Теодора М. Нейчева
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Емил Д. Стоев Въззивно частно наказателно дело № 20253300600077 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по Глава 22 НПК и е образувано по жалба от адв. С.Д. – защитник на подсъдимите К. М. и Г. М. против определение, постановено в съдебно заседание на 18.02.2025 г., по Наказателно дело от общ характер № 20243330200728 по описа за 2024 година на Районен съд – гр.
Разград. С обжалваното определение съдът осъдил подсъдимите К. И. М. и Г.
И. М. да заплатят на пострадалия А.М.А. 5000 лв. - разноски по делото.
Постъпила е жалба (вх. №1788/20.02.2025 г. на РС Разгжрад) от адв. Д.
Обжалваното определение е обявено в съдебно заседание на 18.02.2025 г. Оплакването е, че определението е незаконосъобразно, тъй като по делото няма представен договор за правна защита, а е представен договор за защита по НОХД №28/2024 г.; подадена е молба за конституиране като частен обвинител и граждански ищец и е предявен граждански иск, който е оттеглен, а възнаграждението е уговорено и за процесуално представителство по гр. иск, а съгласно чл. 78 ГПК, приложим, с оглед нормата на чл. 88 НПК, при оттегляне на иска не се дължат разноски; възнаграждението е прекомерно; съдът не е посочил частта от присъдената сума, която всеки от подсъдимите следва да заплати. г. Искането е за отмяна на определението и отхвърляне на претенцията за разноски или алтернативно да бъдат намалени присъдените разноски.
Съдът установи следното:
Жалбата е подадена в срок.
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл.
131а, пр. 2 във вр. с чл.131, ал. 1, т. 12, пр.1 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК против К. И. и по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1 във вр. с чл. 130, ал. 2 НК против Г. М..
1
С разпореждане от 17.01.2025 г. е насрочено разпоредително заседание на 18.02.2025 г. Пострадалият е уведомен, че в 7-дневен срок може да направи искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец.
С молба вх. №716/24.01.2025 г. (л. 20 от НОХД №728/24 г.) е представено пълномощно, с което А.М.А. упълномощава адв. Б. И. и адв. М.
И.а да го представляват като пострадал по ДП №1873 ЗМ-88/2024 г. по описа на РУ МВР Разград включително да предявят молба за конституиране като граждански ищец и частен обвинител.
Постъпила е молба вх. №1011/03.02.2025 г. (л. 29 от НОХД №728/24 г.) от адв. Б. И. – повереник на А.М.А. с която се заявява становище по въпросите по чл. 248 НПК и се прави искане за конституиране на пострадалия като граждански ищец и частен обвинител. С молбата е представено отново пълномощно (л. 31 от НОХД №728/24 г.), с което А.М.А. упълномощава адв.
Б. И. и адв. М. И.а да го представляват като пострадал по ДП №1873 ЗМ88/2024 г. по описа на РУ МВР Разгради в наказателното производство, да искат и да получават материали, да се информират за хода и се запознават с воденето досъдебно и съдебно производство.
Представено е пълномощно от 18.02.2025 г. (л. 46 от НОХД №728/24 г.), с което А.М.А. упълномощава ад. Б. Ц. И. да го представлява като частен обвинител и граждански ищеца по НОХД №728/24 г. На гърба на същото е отпечатан договор за правна защита и съдействие от същата дата, подписан е от същите страни по упълномощаването и е отразено изплатено възнаграждение в размер на 5 000 лв. В договора е вписано, че се отнася за подаване на молба за конституиране като частен обвинител и предявяване на граждански иск и процесуално представителство по НОХД №28/2024 г. по описа на Районен съд Разград.
В разпоредително заседание на 18.02.2025 г. се е явил, според отразеното в протокола адв. Б.ов и е заявил, че оттегля гражданския иск.
Пострадалият е конституиран като частен обвинител. Явилият се защитник е заявил, че дава съгласие за сключване на споразумение. Повереникът в съдебно заседание е заявил, че претендират за изплащане на разноски.
След като одобрил постигнатото споразумение, съдът счел, че са налице основанията по чл. 189, ал. 3 НПК и предвид, че приел за установено обстоятелството, че пострадалият направил разноски в размер на 5 000 лв., осъдил подсъдимите да заплатят на А.М.А. 5 000 лв.
Съставът на ОС Разград намира, че са налице основанията по чл. 189, ал.
3 НПК за присъждане на разноски, тъй като подсъдимите са признати за виновни и съдът следва да ги осъди да заплатят разноските по делото, както и разноските, направени от частния обвинител. В съдебното производство, пострадалият придобива правото да участва, като страна в качеството на частен обвинител по чл. 52 НПК и граждански ищец по чл. 60 НПК.
Пострадалията се е възползвал от това право и е упълномощил повереник, на когото е платил възнаграждение. Съдебният състав приема, че е установено 2 извършването на разноски от пострадалия, от представеното пълномощно и отпечатания на гърба договор за правна защита, който има и характер на разписка, установяваща предаването на сумата. Допусната грешка при изписване на номера на делото, не е основание да се приеме, че пострадалият, конституиран като частен обвинител не е направил разходи, че сумата не е платена.
Съдебният състав на Окръжен съд Разград намира, че първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че частният обвинител е установил, че е направил разноски в размер на 5 000 лв. и съгласно чл. 189 НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските, направени от частния обвинител.
Жалбата е неоснователна, в частта с която се иска отмяна на определението и отхвърляне на претенцията за разноски, както и намаляване на присъдените разноски, тъй като е оттеглен гражданският иск.
От представените няколко пълномощни и договор за правна защита, се установява волята на страните, възложената работа на повереника на пострадалия, конституиран като частен обвинител и размера на възнаграждението, което е отразено, че е платено. Уговорено е и платено, според наличните доказателства, възнаграждение в размер на 5 000 лв. и обстоятелството че е предявен и оттеглен граждански иск не е основание за намаляването му. Гражданският иск в наказателното производство зависи от развитието и изхода на наказателното производство. Възнаграждението е уговорено и платено и за цялостно процесуално представителство и изисква идентично участие в наказателното производство от повереника и при оттеглен граждански иск. Няма основание, предвидено в НПК, за преценка от съда за прекомерност на платеното възнаграждение. Възражението на защитника на подсъдимите за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на повереника на частния обвинител е недопустимо в наказателния процес. В НПК не е предвидена аналогична на чл. 78, ал. 5 ГПК разпоредба и няма възможност съдът да присъжда възнаграждение в по-нисък от установения, като платен адвокатски хонорар, предвид фактическа и правна сложност на делото и реда по който е разгледано. В този смисъл, че няма празнота в НПК, тъй като законодателят е уредил изрично хипотезите, в които се присъждат разноски и кръга на задължените лица, а размерът на дължимите суми не е поставен в зависимост от уважената част от претенциите на частното обвинение или на гражданския иск, нито от минималния размер на дължимото адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, съответно няма основание да се приложи чл. 78, ал. 5 от ГПК са:
Решение № 52 от 9.06.2021 г. на ВКС по н. д. № 159/2021 г., III н. о., НК;
Решение № 121 от 13.07.2018 г. на ВКС по н. д. № 501/2018 г., III н. о., НК и др.
Основателно е възражението, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, която изисква съдът да определи частта от разноските, която всеки от подсъдимите трябва да заплати, тъй съдът е постановил общо осъждане за разноски. Въпреки презумпцията, че при липса 3 на определена част, която следва да заплатят, дължат по равно, за прецизност следва да са разпределят разноските между двамата подсъдими, съгласно изискването на чл. 189, ал. 3 НПК.
Поради това съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изменя определение, постановено в съдебно заседание на 18.02.2025 г., по Наказателно дело от общ характер № 20243330200728 по описа за 2024 година на Районен съд – гр. Разград, като
Осъжда подсъдимия К. И. М., ЕГН ********** да заплати на пострадалия А.М.А., ЕГН ********** от с. ************************ 2500 лв. - разноски по делото.
Осъжда подсъдимия Г. И. М., ЕГН ********** да заплати на пострадалия А.М.А., ЕГН ********** от с. ************************ 2500 лв. - разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4