Решение № 772 от 28.06.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 772 гр. Бургас, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500988 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 11002/21.03.2023г. на „Хоум Ту Ю България” АД с ЕИК 204600560, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, район „Одесос“, ***, ет. 8, офис 23, представлявано от пълномощника Даниела Тончева Георгиева, чрез Адвокатско дружество "Димитров и Димитрова" с БУЛСТАТ 177032905, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. “Войводина могила“ № 42, партер, an. 1, представлявано от адв. Димитър Стефанов Караиванов от САК, преупълномощен от Управителя адв. Димитър Николов Димитров or АК- Благоевград, против Решение № 139, постановено на 20.01.2023 г. по гр. д.

№ 4388/2022г. по описа на РС-Бургас, с което първоинстанционният съд отхвърлил изцяло предявения от ищеца “Хоум Гу Ю България” АД срещу ответника Н. С. А. с ЕГН ********** осъдителен иск с правно основание чя.79, ал.1, пр.1 вр. чл. 51 ТЗ за заплащане на сумата от 3 815,64 евро с ДДС, претендирана като възнаграждение по т.3.1 от Договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2022 година,ведно със законната лихва за забава; присъдени са разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, с оглед на което се моли неговата отмяна.На първо място се сочи, че ищецът бил лишен от възможността да измени исковата си претенция в рамките и сроковете на първоинстанционното производство от такава за присъждане на възнаграждение в такава за присъждане на неустойка, което представлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същевременно обаче в мотивите на обжалваното Решение, след като е изложил аргументите си за неоснователност и отхвърляне на претенцията за присъждане на претендираното възнаграждение, БРС посочил, „….че в този случай ответникът би понесъл предвидените в договора санкции за неизпълнение, които обаче не са предмет на настоящия иск.“Въззивникът изтъква съображения и цитира мотивите към т. 2В от мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 14.03,2016 г. на ВКС по т.д.

№ 4/2014 г.,

1

ОСГК, за да обоснове твърдението си за твърдяното процесуално нарушение, допуснато от БРС,което сочи, че е основание за отмяна на същото решение.На второ място се излагат твърдения за нарушения на материалния закон. В тази връзка се заявяват твърдения за осъществени от въззивника редица действия по осъществяването на възложеното му посредничество, както и че дружеството-ищец уведомило ответника за намерения купувач, но договор (предварителен или окончателен) не бил подписан само и единствено по вина ответника с аргумента, че другия съсобственик се е отказал от продажбата на имота.Въпреки това предявеният иск е отхвърлен изцяло по съображения, че дружествотопосредник не изпълнило основното си задължение по процесния Договор за посредничество, тъй като не се е стигнало до сключване на договор между страните, за които е посредничело. Изложени са съображения относно правната фигура на търговския посредник и договора за търговско посредничество, който се счита за ненаименован договор, за който следвало да намерят приложение разпоредбите на действащото гражданското и търговското законодателство и по-конкретно, разпоредбите на ЗЗД и ТЗ; излагат се доводи за това, че предвид липсата на изрична легална уредба,следвало да се прилагат субсидиарно (по аналогия) разпоредбите на действащото гражданското и търговското законодателство (ЗЗД и ТЗ) и по конкретно, разпоредбите на Договора за поръчка. Договора за изработка и Комисионния договор.Твърди се нарушение от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.51 ТЗ и се излагат съображения за това;заявяват се твърдения против извода на първоинстанционния съд-че сключването на договор между продавача н купувача е предпоставка за възникване (пораждане) на задължението за плащане на договореното в полза на посредника възнаграждение.На следващо място се излагат съображения и твърдения за нарушение разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА; цитират се разпоредбите на чл. 288,ал.1 ЗЗД/д-р за поръчка/ ; чл.268,ал.1 ЗЗД/договор за изработка/; комисионен договор, като се извежда твърдението, че по смисъла на чл. 46, ал. 2 от ЗНА първоинстанционният съд следвало да приложи по аналогия цитираните разпоредби и да присъди на дружеството ищец претендиралото възнаграждение. Това би съответствало и на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, които целят избягване на неоснователното обогатяване.Изложени са съображения за нарушение на чл.81,ал.1 ЗЗД вр. чл. 25,ал.1,изр.2ро ЗЗД.Моли се отмяна на първоинстанционното решение;допускане от въззивния съд на заявеното пред първата инстанция изменение на предявения иск по чл. 214, ал. 1 от ГПК и осъждане на Н. С. А. да заплати на ищеца основание чл. 92 от ЗЗД сумата от 3815,64 Евро, представляваща договорената в т. 7.1. от Договор за посредничество при покупкопродажба на недвижим имот неустойка за неизпълнение, заедно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до пълното погасяване на претендираното вземане;при условията на евентуалност моли претендираната сума да бъде присъдена като възнаграждение в размер на 3,6 % /с ДДС/ от продажната цена на имота в размер на 105 990 Евро, заедно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до пълното погасяване на претендираното вземане; претендират се разноски.Заявено е доказателствено искане: да се задължи председателя на Районен съд - Бургас да предостави справка (удостоверение) за висящите дела между Н. С. А. с ЕГН ********** и “Хоум Ту Ю България” АД с ЕИК 204600560, които не са приключили с влязъл в сила окончателен съдебен акт.

Въззивната жалба е допустима като предявена от процесуално-легитимирана страна,с правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,предявена е в законоустановения срок и с платена по сметка на БОС държавна такса.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от Н. С. А., предявен от процесуалния му представител адвокат Петя Станчева-Минчева,в който заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди, че не е налице соченото от въззивника процесуално нарушение на БРС,намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, моли потвърждаването му и присъждане на разноските по делото.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и твърденията на 2 страните, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Пред РС-Бургас е предявена искова молба от „Хоум Ту Ю България” АД против Н.

С. А. с искане за постановяване на съдебно решение, с ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3815,64 евро, представляваща възнаграждение по т.3.1 от договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2022 г., ведно със законна лихва за забава считано от завеждане на иска - 08.07.2022г.;претендират се и разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. № 3672/2022г. на БРС.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответникът представя писмен отговор, в който оспорва претенциите. Не оспорва сключването на договора за посредничество като заявява, че при сключване на договора за посредничество уведомил брокера, че не е единствен собственик на имота, но бил уведомен от брокера, че подписването му от другите собственици не било необходимо. Възразява, че уговореното възнаграждение се дължи едва при постигането на определен резултат - подписване на предварителен договор, а при липсата на такъв - сключването на окончателен. До подписването на предварителен договор обаче не се стигнало, тъй като със заявление до дружеството го уведомил, че останалите съсобственици не желаят продажба на имота.

С нарочна писмена молба /л.49 от делото на БРС/ ищецът е заявил искане за изменение на иска, като при условията на евентуалност е заявил ново основание на иска, а именно:че исковата сума се претендира като неустойка на основание т.7.1 от Договора за посредничество.С определение №6012/28.10.2022г. районният съд не е приел така заявеното изменение на иска по съображения, че се предявява при условията на евентуалност нов иск с правно основание чл.92 ЗЗД.

В с.з. на 10.11.2022г. ищецът отново е заявил искане за изменение на иска, като заявява , че претендира исковата сума като неустойка на основание т.7.1 от договора за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот. С протоколно определение БРС не е приел исканото изменение на иска.

С атакуваното решение БРС е отхвърлил иска по съображения, че претендираното с исковата молба възнаграждение по Договор за посредничество не се дължи, тъй като не се е стигнало до подписване на предварителен договор за продажба на недвижимия имот.

При извършената служебна проверка на атакуваното решение не се откриха пороци, водещи до нищожност или недопустимост, а по отношение на правилността съдът е ограничен от изложеното в жалбата - чл.269 ГПК.

По делото не е спорно, че между страните е възникнала облигационна връзка със сключването на договор за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот от 11.02.2022г., с който ответникът е възложил на ищцовото дружество, срещу възнаграждение, да посредничи за продажбата на собствения му недвижим имот, находящ се в гр.*** ж.к.*** ул.*** ** ет.* ап.*, с идентификатор ***, апартамент с паркомясто, обзаведен, за цена не по-ниска от 105990 евро.

Съгласно чл. 3.1 от Договора за посредничество продавачът се задължава да плати на „Хоум Ту Ю“ еднократно възнаграждение в размер на 3,6% с включен ДДС от договорената с краен купувач продажна цена за имота. Възнаграждението е дължимо в деня на сключване на предварителен договор, а ако не е сключен такъв - в деня на сключване на окончателен договор за прехвърляне на правото на собственост върху имота.

От ищцовата страна е представен по делото договор за гаранция с купувач от 20.05.2022г., сключен между ищцовото дружество и И.И.Я..В договора е обективиран и текст, служещ за разписка за предадената от И.И.Я. на „Хоум Ту Ю“ сума в размер на 4000 лева като гаранция за закупуването на гореописания имот за цена от 105 990 евро със срок на сключване на предварителен договор 31.05.2022г. и на окончателен договор 30.06.2022г.

Представено е и уведомление от ищцовото дружество до ответника Н. А., с което той 3 е бил уведомен за предоставената гаранция и е поканен да окаже съдействие за сключване на сделка с намерения купувач. Върху уведомлението саморъчно е написано изявление на ответника от 27.05.2022г., че е получил уведомлението, но не е в състояние да изпълни договора поради несъгласие на съсобственик на имота, както и че ответникът желае да продаде собствените си 4/6 ид.ч. от имота.

Ищецът представя заявление на ответника Н. А. до „Хоум Ту Ю“,за което заявление в исковата молба сочи, че е от 27.05.2022г. В това заявление ответникът уведомява Хоум Ту Ю“ затова, че още при сключване на договора за посредничество уведомил посредника, че имотът е съсобствен между него и двете му деца, както и че има желание да продаде имота, но не може да го изпълни поради липсата на съгласие на сина си.

Обстоятелството, че имотът е съсобствен между посочените лица,не е спорно между страните и се установява от представените по делото нотариален акт и удостоверение за наследници.

От показанията на разпитаната по делото свидетелка М., брокер при ищцовото дружество, се установява, че тя е посредничила при продажбата на процесния имот.

Свидетелката потвърждава, че е знаела за наличието на други съсобственици в имота, с които не се е свързвала и от които няма конкретно съгласие. Сочи, че след намирането на купувач и плащането на капаро, синът на ответника отказал да сключи договор за продажба.Свидетелката установява, че по телефона се обадила на ответника за това, че има капаро за имота, А. казал, че е съгласен, но понеже синът му не е съгласен, разваля сделката.