Решение № 591 от 24.04.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 591 гр. Плевен, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20254430104953 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес: ***, представлявано от *** *** и ***, чрез юрк. Б. Т. против А. М. Р., ЕГН **********, настоящ адрес: ***, в която се твърди следното : във вр. с Разпореждане № 10428/01.08.2025г. по ч.гр.д. № ***/20*** г. по описа на ***, касаещо уведомяване за връчване на длъжника А. М. Р. на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/20*** г. на *** при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, се предявява настоящият установителен иск по реза на чл.422 от ГПК, се заявява следното : на ***год. ответникът сключил Договор за потребителски кредит № *** със „***“ АД, по силата на който получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне 1 вноска в размер на 400.00лв. в срок до 26.01.2020год., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58%. Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на 1 договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № *** на *** г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Съгласно уговореното в раздел „Неустойки“ от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В чл. 51 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „***“ АД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи, като същите ще се считат за получени от потребителя, ако бъдат изпратени посредством писмени съобщения в електронен вид до телефонния номер (SMS), на е-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от потребителя при подписването на договора за кредит. Горепосочения договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата 2 информация, изискуема по закон. Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Заявява се, че дори съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от ***г. „***“ АД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение №1, извадка от която е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Заявява се, че ако съдът приеме че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено 3 надлежно, то да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с настоящата искова молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т.о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер от 662.74 лв., формирана както следва: главница в размер на 400.00 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.00 лв. за периода от 27.12.2019 г до 26.01.2020 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 250.74 лв. за период от 26.01.2020 г. до 12.12.2024 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Уточнява се, че претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.

„Забава. Предсрочна изискуемост“ от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска

За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).

Претендират се направените по делото разноски, вкл. от проведеното преди това заповедно производство.

В срок е депозирано писмено изявление от назначения в хода на делото особен представител на ответната страна – адв.К., с което се заявява, че исковете се оспорват по основание и размер.

В о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В о.с.з. ответникът се представлява от адв.К. , която навежда доводи в о.с.з.

4

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са допустими, като по същество основателен се явява искът за претендираната главница, а исковете за лихва са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.

Видно от приобщеното по настоящото дело ч.гр.д. №***/20***год. по описа на *** /образувано след постъпване на заявлението по подсъдност от РС-***/ е, че по същото е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК в полза на ищеца срещу ответната страна за сумите, предмет на настоящата искова молба. С Разпореждане на съда е отхвърлено искането на заявителя за издаване на заповед за изпълненине за сумата от 950,94лв. претендирана неустойка по договора.

По делото се се спорпи, че е налице облигационна връзка между страните – така, както е описана в обстоятелствената част на исковата молба, на основание сключения договор за потребителски кредит- кредитна линия № *** от ***год. между ответника, като заемател, и *** АД-като заемодател. По слата на договора на ответника е предоставена в заем сумата от 400лв., с краен срок за връщане – 26.01.2020год. Размерът на ГПР съгласно договора е 42,58 %. Не се оспорва прехвърлянето на вземанто по процесния договор на ищцовото дружество и за това са представени доказателства.

Съгласно чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В случая посоченият размер на ГПР не съответства на действителния. Съгласно разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на 5 търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Ако този допълнителен разход за начислена неустойка се включи в ГПР, последният би надхвърлил законово определения максимален размер. Съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителя в ГПР и в общата сума, дължима от потребителя, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което и клаузите от договора, отнасящи се до общата сума за погасяване и годишния процент на разходите, са нищожни. Не е спорно,че при включване на неустойката по договора, претендирана в повече от двоен размер в сравненине с предоставения заем/ раземрът ан ГПР надвишава законовоустановения максимум.