Определение № 6149 от 08.02.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6149 гр. София, 08.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Г.А като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110167786 по описа за 2022 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба на ищеца „*****************, с която се иска съдът да измени първоинстанционното решение в частта за разноските.

Молителят сочи, че първоинстанционният съд неправилно е намалил размера на претендираните разноски до минимума предвиден в Наредба №1, след което редуцирал пропорционално на уважената част от исковата претенция. С оглед изложеното, моли разноските същите да бъдат преизчислени и съответно увеличени до размера на 1043,75 лв.

На тези основания се моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна –

„***********************, не изразява становище по молбата за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските на другата страна е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради съображения:

С Решение № 19308/23.07.2023 г., постановено по гр. д. № 67786/2022 г. по описа на Районен съд София, съдът е осъдил ответникът да заплати на ищеца разноски, в размер на 371,26 лв., представляваща разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал.1 ГПК .

1

По делото са представени доказателства, от които е видно, че заплатеният адвокатски хонорар от ищцовата страна възлиза в размер на 1440 лв. с ДДС лв.

Съдът е отчел направеното възражение за прекомерност от страните, като е счел същото за основателно поради съображения, подробно развити в мотивите на постановеното по дело решение.

Съдът е взел предвид всички обстоятелствата, от значение за преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия случай е предявен един иск за вземане в общ размер на 148.41 щ.д., който произтича от едно правоотношение в защита на един и същ материален интерес. Производството е приключило в две съдебни заседания, с явяване на процесуалните представители на страните. По делото не са събирани нови доказателства и не са установявани нови обстоятелства.

От друга страна настоящият съдебен състав, като съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, счита че делото се характеризира с относително ниска правна сложност.

След отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав е намерил, че заплатените адвокатското възнаграждение в размер на 1440 лв. с ДДС лв. от ищцовата страна е прекомерно и следва да бъде намелено и съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В него се предвижда, че за защита по предявения иск, адвокатското възнаграждение възлиза в размер на 400 лева. До този размер е намалил и възнаграждението на страната, като по отношение на нея е отчетено и заплатеното ДДС.

В този смисъл за исковото производство на ищеца му се следват разноски съобразно уважената част от исковата претенция (70,05%).

Направените от него разноски възлизат в общ размер на 530 лв., (50 лв. д.т + 480 лв. адв. възнаграждение = 530 лв.) в този смисъл, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете (530 х 70,05%= 371,26) в размер на 371,26 лв.

Предвид горните съображения, настоящия съдебен състав счита искането за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските за неоснователно.

С оглед изложеното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

2

О Т Х В Ъ РЛ Я молбата на

„*****************, чрез адв.

*************** Д.а за изменение на 19308/23.07.2023 г., постановено по гр. д. № 67786/2022 г. по описа на Районен съд София, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3