Решение № 2741 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2741 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20241110207432 по описа за 2024 година при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от съдията н. а. х. дело № 7432 по описа за 2024 година, за да се произнесе с решение взе предвид следното:

Производство по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. И. В., против Електронен фиш № 8506384376 от 20.05.2023г. за налагане на глоба за установено от електронна система за събиране на пътни такси (ЕССПТ) административно нарушение по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП), c което на осн. чл.179, ал.3а вр. чл.187а, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че санкционният акт бил незаконосъобразен поради нарушение на императивните материални разпоредби, наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, както и при наличие на противоречие с целта на закона. Сочи се, че правилата относно издаването на електронен фиш не се прилагали при нарушения на Закона за пътищата и по чл.179, ал.3а от ЗДвП, а приложение следвало да намерят разпоредбите на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) относно наличието на съществени нарушения в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и издаването на Наказателни постановления, като липсвала правна възможност за санкциониране на нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП с издаване на ЕФ. На следващо място, в жалбата се твърди, че до влизане в сила на електронния фиш имало влязла в сила разпоредба, предвиждаща по-благоприятно правило за поведение (приложение на по- 1 благоприятен закон на осн. чл.3, ал.2 от ЗАНН), защото имало промяна в чл.10б, ал.7 от ЗП в сила от 01.01.2024г., с която се премахвало наличието на административно нарушение, респ. електронният фиш се явявал издаден за нарушение, което не е било извършено от жалбоподателя, защото новата редакция на чл.10б, ал.7 от ЗП предвиждала, че когато е налице частично или пълно недеклариране на ТОЛ-данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията на чл.10б, ал.3 от ЗП, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.8, и при заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образувало административно-наказателно производство. Изложени са твърдения в жалбата, че не е била установена по безспорен начин самоличността на извършителя, т. к. от съдържанието на ЕФ не можело да бъде направен безспорен извод, че жалбоподателят е извършил вмененото му административно нарушение, не се съдържали доказателства, на базата на които да е установено това. Посочено е също, че водачите не били задължени субекти по отношение плащането на ТОЛ-такси, следователно липсва изпълнително деяние, както и субективният елемент – вината. Жалбоподателят твърди, че мястото на нарушението не било описано ясно в обжалвания акт и не било ясно дали фигурира в нормативния акт, опрделящ за кои пътища се заплащат ТОЛ – такси, посочва още, че липсва и словесно описание на нарушението – дали липсва валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ-декларация за преминаване. Твърди също, че ТОЛ-декларациите се подавали от Националните доставчици на услугата (НДУ). С оглед Пост. № 2/1953г. на Пл. на ВС намира за недопустимо да се събират, установяват и ангажират доказателства, които органът, издал процесния акт е следвало да събере в административното производство. Жалбоподателя посочва, че доказателствените средства по смис. на чл.189, ал.15 от ЗДвП нямали задължителна доказателствена сила, дадена им от материалния закон в съдебния процес, а по силата на чл.14, ал.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, с оглед на което в съдебното производство, предвидената в чл.189е, ал.9 от ЗДвП доказателствена сила на справката по чл.189e, ал.8 от ЗДвП относно отразените в нея данни, не можело да има за последица нито отпадане на задължението на санкциониращия орган да установи и докаже извършването на твърдяното нарушение, нито възлагане в тежест на наказаното лице доказването, че не е извършило нарушението, което следвало от тълкуването на чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 от НПК – тежестта на доказване в административно-наказателното производство е на наказващия орган. Изложени са съображения и за наличието на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. В допълнение се посочва, че техническите устройства измерват величини и е необходимо същите да са технчески изправни. Излагат се и твърдения, че не е коментирана вината на жалбоподателя и не е констатирана като субективен елемент на деянието.В жалбата се посочват съждения, че не са спазени предвидените в закона давностни срокове за издаване на електронен фиш, като са посочени аргументите на Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. Навежда съждения, че следва да бъде приложено европейското 2 законодателство , като по-благоприятно за отстраняване на нередности при заплащането на ТОЛ-такси, поради което административно-наказващия орган (АНО) е следвало да предостави възможност на нарушителя да предекларира сгрешените данни. В тази връзка се посочва, че не е спазен принципа на пропорционалност, прокламиран в съдебната практика на СЕС. Отправено е искане за отмяна на атакувания ЕФ и се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д. В., редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. Т. К. (вж. л.155), който поддържа жалбата с изложените в нея доводи и съображения, като представя и писмени съображения, които съдът да вземе под внимание при решаване на случая.

Въззиваемата страна (и наказващ орган) – АПИ – Национално ТОЛ-управление, редовно призован, се представлява от юрк. Д. Д. (л.154), който оспорва жалбата и предлага да се потвърди електронния фиш и прави възражение за прекомерност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като изслуша доводите на страните, провери служебно изцяло атакувания електронен фиш, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност доказателствените материали по делото, съобрази законовите разпоредби, прие за установено следното:

Относно фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

На 20.05.2023г., в 08:16 часа, пътно превозно средство (ППС) – товарен автомобил – влекач марка/модел „***” с рег. № **********, с техническа допустима максимална маса 25 000 кг, с брой оси – три, екологична категория – ЕПС, в състав с ремарке, с общ брой оси – пет бр., с обща технически допустима максимална маса на състава – 0т., се движело по път А-2, км 6+804, с посока намаляващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа.

За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата пътна такса в пълен размер. За превозното средство не била подадена ТОЛдекларация за преминаването през съответния сегмент от пътната мрежа, нито била закупена валидна маршрутна карта.

Нарушението било заснето с устройство с № 20142 – стационарна контролна точка (СКТ), представляващо автоматично устройство за записване на пътния трафик (АУЗПТ) и елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП.

Въпросното превозното средство било собственост на „*****” ЕООД (вж. л.31), както е видно и от справката от Отдел „Пътна полиция” – СДВР (вж. л.41), в което дружество по трудов договор работел жалб. Д. В. (вж. л.35). Въпросното ППС било оборудвано с бордово устройство, чрез което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на ТОЛ-таксите, заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. За целта собственикът на това ППС бил сключил договор от 17.01.2020г. с „*****” ЕООД за предоставяне на услуга електронно събиране на пътни такси, като към датата и часа на заснетото нарушение бордовото му устройство не е предавало данни за извършено заплащане на пътни такси, т. к. средството не е било свързано към захранване и било спряло 3 да работи заради изтощена батерия за периода от 19.05.2023г. в 04:00 ч. до 22.05.2023г. до 13:21 ч. бордовото устройство не е предавало данни и информация.

При тези данни и фактически обстоятелства срещу Д. И. В. бил издаден електронен фиш с № 8506384376 за налагане на глоба за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП. С него на въззивника за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, на осн. чл.187а, ал.5 вр. чл.179, ал.За от ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (вж. л.38-41).

Видно от представената обратна разписка, електронният фиш бил връчен на нарушителя на 18.03.2024г., поради което следва да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законовия преклузивен срок на 28.03.2024г.

Изложените фактически обстоятелства се установява от събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства - свидетелство за регистрация на МПС - част I (л.31), споразумение от 17.01.2020г. за заплащане на услуга за електронно събиране на пътни такси (л.32-34), трудов договор от 06.05.2019г. с жалбоподателя (л.35), доклад от ЕССПТ по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3 - ал.3в от ЗДвП (л.38-41), известие за доставяне на ЕФ (л.42), становище на Отдел „УИСИ” в НТУ (л.43), писмо вх.№ 364226/13.11.2024г. от ОПП СДВР ведно със справка от централна база на АИС КАТ по история на регистрацията (л. 57-59), писмена справка от АПИ (л.61-66) с приложения - протокол за установяване годността за приемане на дообурудването на съществуваща СКТ от 07.02.2020г., извлечение от електронна система с данни за географските координати на СКТ №20142, копие на пълномощно, ), писмена справка от АПИ (л.130-142) с приложения - извлечение от електронна система с данни за географските координати на СКТ №20142, протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща СКТ от 07.02.2020г., извлечение от електронна система относно историята на обработка на нарушението, по което е издаден ЕФ №**********, становище на отдел УИСИ в НТУ към АПИ, писмо- становище от „*****“ЕООД (л. 147148), писмо от „*****“ЕООД (л. 150), пълномощни за процесуално представителство, приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и веществените доказателства – статични изображения във вид на снимков материал на ППС (л.39-40).

Така изброените доказателствени материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи помежду си.

В конкретика, съдебният състав се позовава в правните си изводи върху приложените по делото доклад от ЕССПТ с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи достоверността на така обсъжданите 4 доказателствени източници. От тях се придобива информация относно номера на ППС, ТОЛ-секцията, в които е засечено нарушението и географските координати, дата и час на нарушението. По повод на датата, часа и типа на записващото устройство - данните са изводими и от снимковия материал, приложен по делото, като същият е заснет към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на доказване факти.

Разпечатката съдържа 21 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/607961d9-35ca-4aae-8cad-9bd10cbee4c1