Решение № 279 от 22.12.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 279 гр. Кюстендил, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20221500500574 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от *** ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, чрез пълномощника юрк. Г.П., против Решение № 560 от 27.07.2022 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20221520100023 по описа на съда за 2022 година, само в частта, в която е отхвърлена претенцията за главница от 676,41 лв., както и за договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно и необосновано в атакуваната част, доколкото договорът отговарял на законовите изисквания и съдържал всички изискуеми реквизити по ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит; кредитополучателят е получил предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и със сключване на договора, към който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор.

И т.к. договорът бил действителен, не следвало да се прилагат последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

Поддържа се още, че ако евентуално това схващане не се споделя, то следвало да се присъди поне чистата стойност на кредита, т.к. исковата сума се претендирала на договорно основание. Позовава се в тази насока на Определение № 395/18.05.2022 г. на ВКС IV г.о., ГК, по гр.д. № 3855/2021 г.

Излагат се доводи за липса на законово нарушение и противоречие с добрите 1 нрави на клаузите досежно уговорения размер на договорната лихва.

Съдържа се оплакване, че поставянето на граница за максимално допустим размер на възнаградителната лихва до 30 %, неоснователно ограничава размера на годишния процент на разходите до 35-40 %, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми е недопустимо, в който смисъл се сочи и съдебна практика.

При развитите доводи иска да бъде отменено атакуваното Решение № 560 от 27.07.2022 г., постановено от състав на Районен съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20221520100023 по описа на съда за 2022 година в атакуваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията в тази част да бъде уважена.

Претендират се и деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 300,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Не се поддържат доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК е постъпил Отговор с вх. № 8767/07.10.2022 г. на въззивната жалба от въззиваемата страна В. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.******, в който е застъпено становище, че въззивната жалба е неоснователна. Споделят се мотивите на съда за нищожност на процесния източник на облигационни задължения. Сочи се, че той е недействителен, като противоречащ на императивни правни норми, напр. чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 8 и 9а от ЗПК, . чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, както и чл. 11, чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от ЗПК.

Наведени са доводи, че условията по преддоговорната информация предполагат общото задължение на кредитополучателя да е в размер на 1236,72 лв. Клаузите, определящи размера на лихвата, били нищожни, както приел и първостепенният съд.

Посочено е още, че дори и да се приеме, че се следва само чистата сума от кредита, поради извършени плащания от длъжника в размер на 862,48 лв., то евентуално дължима би била само сумата от 37,52 лв.

При тези доводи ответникът-въззиваем иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Не се поддържат доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът, чрез писмено становище на своя процесуален представител поддържа въззивната жалба, а въззиваемата страна, също чрез пълномощника си, оспорва същата.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с искова молба, депозирана от *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. *******, чрез пълномощника юрк.

Т.К., против В. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр.******, за установяване дължимостта на сума в общ размер на 1822,13 лева, от която 676,41 лева непогасена главница по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между страните по делото; договорно възнаграждение в размер на 130,26 лева за периода 15.02.2019г.31.07.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720,32 лева; законна лихва в размер на 295,14 лева за периода 31.07.2019г.2 27.10.2021г., ведно със законна лихва, считано от момента на подаване на заявлението в съда /28.10.2021г./ до окончателното изпълнение на задълженията.

В исковата молба е поддържано, че на 17.04.2018 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между страните по делото, като в полза на ответника била отпусната сума от 600,00 лв., със срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската:

55,64 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %; Годишен лихвен процент:

41,17 %; Лихвен процент на ден: 0,11 %; и Общо задължение по кредита: 1335,36 лв.

Бил поискан и закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080.48 лв. при размер на вноската за закупени допълнителни услуги в размер на 45,02 лв. С оглед на това, общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било 2415,84 лв., при общ размер на вноска: 100,66 лв. и дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.

Неразделна част от договора били Общи условия, предадени на ответника при подписване на договора, като съгласно Декларации т.Г, му била предоставена и безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Въз основа на предоставена информация длъжникът поел задължение по Договора за потребителски кредит № ***, при посочените вече условия.

Поддържано е било още, че ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на 18.04.2018г. превело парична сума в размер на 900,00 лв. по посочена от длъжника и настоящ ответник банкова сметка /документ за кредитен превод с референция 067029970014260 от дата 18.04.2018 г./.

По силата на чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът следвало да заплати и договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в погасителния план.

Сочи се, че предвид основанието, на което се търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 130,26 лв. - от падежа на първата неизплатена вноска – 15.02.2019 г. до дата на предсрочна изискуемост - 31.07.2019 г.

Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия, длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1080,48 лева, след като е заплатил сума в размер на 360,16 лева и незаплатен остатък в размер на 720,32 лева. Закупеният от длъжника пакет от допълнителни услуги съдържал възможност за приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, за отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски, както и за смяна на падежната дата на вноските. Възползването на допълнителния пакет било опционално, като длъжникът сам изразил изричното си желание да закупи този пакет. Въпреки това длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения и направил осем погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № ***, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия на 31.07.2019 г. договорът между страните бил обявен за предсрочно изискуем от страна на *** ЕООД.

На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.

Видно от приложената обратна разписка уведомителното писмо не е потърсено от получателя.

Към настоящия момент размерът на погасеното от В. Г. Д. задължение по договора било в общ размер на 862,48 лв., като сумата от 7,20 лв. е отишла за 3 погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ. Така общото задължение било в размер 1822,13 лв., от които: главница в размер на 676,41 лв., договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. и законна лихва в размер на 295,14 лв.

Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2170/2021 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. След като длъжникът е подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 08.12.2021 г. С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на *** ЕООД срещу длъжника В. Г. Д. в размер на 1822,13 лв., от които: главница в размер на 676,41 лв., договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв., възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. и законна лихва в размер на 295,14 лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до изплащане на вземането.

Ответникът е оспорвал исковата претенция, поддържайки в писмения си отговор, че представеният по делото договор не отговарял на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 9а, т. 11 и т.12, 13, 14, 15 от ЗПК, с оглед на което бил недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Оспорва се твърдяното съгласие за закупуване на допълнителни услуги. Твърди за липса на погасителен план. Поради недействителността на целия договор се дължала чистата сума, получена от длъжника без лихви, такси и комисионни. Към момента ответникът бил получил 900,00 лева, от които е върнал 862,48 лева, поради което дължал само 37,52 лева. С оглед на посоченото се иска от съда да отхвърли исковите претенции на ищеца, а при условията на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 37,52 лева.

РС-Кюстендил с постановеното решение по спора е отхвърлил предявените искове изцяло и е обезсилил Заповед за изпълнение №593 от 29.10.2021г., издадена по ч.гр.д. №2170/2021г. по описа на КРС, в частта, с която е разпоредено на В. Г. Д., с ЕГН **********, да плати на *** ЕООД, ЕИК ***, сума в размер на 30 лв., представляващи такси за извънсъдебно събиране на вземания, както и 36,34 лв., представляващи лихва за забава за периода 16.09.2018 г. до 31.07.2019 г., във връзка с Договор за потребителски кредит №*** от 17.04.2018 г.

За да постанови този резултат първостепенният съд е приел фактическа обстановка, досежно която липсват повдигнати възражения, заради което въззивният съд е обвързан от така приетите факти и не може да приеме за установена различна такава - (именно поради липсата на нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна).

За пълнота на мотивите ще се акцентира само на това, че по делото липсва спор по наличието на договорна обвързаност между страните по силата на Договор за потребителски кредит № ***, при Общи условия, с които длъжникът декларирал, че е запознат, по силата на които на ответника по делото бил предоставен кредит в размер на 900 лв.

С него е договорен годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент 41,17 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение 1335,36 лв.