Решение № 139 от 09.05.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Добрич, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20223230200106 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, представлявано от Л. Д. - управител, чрез адвокат А.В. от Адвокатска колегия - Велико Търново, ЕГН **********, 1618 гр. София, р-н Красно село, ул.

„Хубча“ № 2, срещу наказателно постановление № 23-0000651 от 14.06.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК:

203463258, представлявано от Л. Д., със седалище и адрес на управление: гр.

Добрич, ул. „Димитър Петков” № 4, ет. 2, ап. 18, за нарушение по чл. 96г, ал.

1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

1

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка процесното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия А-2020, бланков № 287791 от 23.02.2021 г. АУАН е съставен от компетентното длъжностно лице в присъствие на представляващия санкционираното юридическо лице, а именно - Л. Д., документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, и е надлежно връчен на представляващия. При съставяне на акта, присъствалият преводач, осигурен от дружеството, в графата „Запознах се със съдържанието на акта и правя следните обяснения и/или възражения по него“ е изписал: „водачът има психо тест, но не е в офиса на нашата компания понеже е нает шофьор от външна компания“/цитат/. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е било депозирано писмено възражение по акта, което е било разгледано от наказващия орган и оставено без уважение, като неоснователно. В акта изрично /чрез подчертаване/ е посочено, че свидетелят Б. ЕМ. М. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса, като липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в 2 акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

АУАН е съставен в определените от закона срокове. Тези срокове са два и започват да текат от два различни момента – от откриване на нарушителя и от извършване на нарушението. Сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания, съобразно задължителната съдебна практика /Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС/ са давностни и тяхната продължителност зависи от вида на нарушението, като тя е три месеца от откриване на нарушителя и една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

В процесния случай, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била ангажирана за нарушение, извършено на **** г.

Нарушението е било констатирано при възложена със заповед № РД-1241/06.01.2021 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна комплексна проверка на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, извършващо обществен превоз на товари с Лиценз на Общността № 15187. В хода на проверката и след извършена на 03.02.2021 г. в 10:15 часа служебна справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на S.S., е открит и нарушителят /Виж справка от дата 03.02.2021 г., 10:15 часа - л. 25 от делото/.

При съпоставка на тези дати – датата на откриване на нарушителя 03.02.2021 г., датата на извършване на нарушението - 30.06.2020 г. и датата на образуване на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН/ - 23.02.2021 г., се установява по безспорен начин, че АУАН е съставен в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Ето защо, настоящата въззивна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя, че административнонаказателната му отговорност е била 3 реализирана извън законоустановените срокове.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Посочени са и съответните законни разпоредби, за които се твърди, че са нарушени, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува.

В действителност, в акта и в НП, като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП, която норма освен санкционна, съдържа и състав на нарушение, без да е изписана цифром препратката към чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Както в АУАН, така и в НП обаче словесно е изписано, че дружеството е допуснало водача S.S., роден на 21.02.1970 г., до управление на товарен автомобил марка „***“ /кат. N3/ с рег.

№ ****, извършващ обществен международен превоз на товари, без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП, поради което съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното постановление.

Касае се за неточност, която не влияе върху законосъобразността на НП и не засяга правото на защита на нарушителя, което е осъществено в пълен обем.

Относно процедурата по съставяне на акта:

Както е известно от теорията, една от функциите на акта за установяване на административно нарушение е обвинителната, тъй като с него се повдига обвинение на дадено лице за извършено от него нарушение. В настоящия случай с акта е повдигнато обвинение на „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, представлявано от управителя Л. Д., за това, че на **** г., в гр. Добрич, ******, дружеството, притежаващо Лиценз на Общността за превоз на товари № 15187, е допуснало водача S.S., роден на******, до управление на товарен автомобил марка „***“ /кат. N3/ с рег. № ****, извършващ обществен международен превоз на товари, видно от информацията от дигиталния тахограф, монтиран в автомобила и CMR от 4 дата **** г., без същият да отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл.

7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтП. Видно от справка в Регистър „Психологическите изследвания“, на водача никога не е издаван гореописания документ нарушение по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози.

Безспорно, в случаите, когато е извършено нарушение от лице - чужд гражданин, респективно - от юридическо лице, представлявано от чужд гражданин, контролните и наказващите органи срещат затруднение при реализиране на административнонаказателната отговорност на виновното лице.

В настоящия случай, съдът намира, че процесът по установяване на административните нарушения и налагане на съответните наказания е осъществен от компетентните органи в съответствие със законодателството на Република България по следните съображения:

Няма спор, че санкционираното юридическо лице „СВЕНТРАНС БГ“ ЕООД, ЕИК: 203463258, представлявано от румънския гражданин Л. Д., има всички права, регламентирани в нормите, по които се развива административнонаказателното производство. ЗАНН не урежда случаите, в които нарушителят не владее български език, като препратката на чл. 84 от ЗАНН към НПК касае само конкретно визираните в правната норма правила.

Т.е. по отношение изискването за осигуряване на преводач в рамките на административнонаказателното производство - при съставяне и предявяване на АУАН, както и при връчване на наказателното постановление, е принципно неправилно позоваването на разпоредбите от НПК, регламентиращи изискването за превод и преводач. В случая, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН и при връчване на наказателното постановление представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през призмата на фундаменталния принцип за върховенството на Закона, отразен в чл. 6 от ЕКПЧ и предвид чл. 47 и чл. 48, §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на 5 румънския гражданин. Изхождайки от конкретиката на визираното в наказателното постановление нарушение, поведението на властите, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания, засегнати от наложеното наказание, развитието на процедурата в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи наказателните постановления за административни нарушения на „наказателно обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят разграничение с оглед спецификите на всеки казус /Решение на ЕСПЧ по делото Kurdov and Ivanov v. Bulgaria mf 16137/04/. Следва да се има предвид също, че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред Районен съд Добрич. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Т.е. преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив съдебен процес.