Решение № 313 от 12.12.2022, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Ямбол, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря Пенка Г. Узунова като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело № 20222300500385 по описа за 2022 година

Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ц. С. Б. ЕГН ********** от гр.**** чрез процесуалния представител адв.С. Д. от САК срещу Решение №260018/28.03.2022 г., постановено по гр.д.

№1076/2020 г. по описа на ЯРС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата искове против "И ЕЙ СУИС САРЛ", дружество, регистрирано в регистъра на дружествата в ***** с рег.№ СН-660-2328005-8, със седалище и адрес на управление: Швейцария, ***** 1204, "Плей дьо Моралд" №8, както следва: 1. иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за обявяване за нищожен на сключен между страните на 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП поради противоречие с императивна норма на чл.47, ал.1, т.1 и ал.7 ЗЗП и да бъде осъдено въззиваемото дружество да възстанови на въззивницата сума в размер на 20 500 лв. , като получена без основание съгл. чл.34 ЗЗД, частично от сума в размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на падежа й; 2. предявеният при условия на евентуалност иск с правно основание чл.29, ал.1 ЗЗД за унищожаване на сключения между страните на 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП, с обратно действие да бъде осъдено въззиваемото дружество да възстанови на въззивницата сума в размер на 20 500 лв. , като получена без основание съгл. чл.34 ЗЗД, частично от сума в размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на падежа й; 3. предявеният при условия на евентуалност иск, с който на основание чл.12 ЗЗД поради доказана недобросъвестност на въззиваемото дружество при сключване между страните на 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП да бъде осъдено въззиваемото дружество да заплати на въззивницата сума в размер на 20 500 лв. частично от сума в размер 303 274, 15 лв. по издадени 1463 бр. фактури, ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на падежа й; 4. иск с правно основание чл.52 ЗЗД за осъждане на въззиваемото дружество да заплати на въззивницата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. , претърпени в резултат на неправомерно поведение на въззиваемото дружество. С атакуваното решение Ц. Б. е осъдена да заплати извършените от " И-ЕЙ СУИС САРЛ", 1 дружество регистрирано в регистъра в ***** сторените пред първата инстанция разноски в размер на сумата от 13 608, 47 лв.

Във въззивната жалба се поддържа становище, че атакуваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно и неправилно. Като пороци на визирания правораздавателен акт се очертават необоснованост, корелираща с неизпълнение на критерия в чл.236,ал.2 ГПК, липса на надлежно обсъждане по всяко от формулираните от страните искания и възражения, неправилност и непълнота в доказателствения анализ. Отправя се критика за допусната по делото фактическа непълнота, обусловила неправилни фактически констатации, което в развитие е предопределило неправилно приложение на материалния закон. Окачествява се като неправилен основополагащия правен извод на ЯРС за недоказаност на твърдението на въззивницата, че е страна по потребителски договор, сключен от разС.ие съгл. чл.45 ЗЗП, уреждащ отношенията между страните във вр. с получаване на достъп и използване на игрален софтуер чрез мобилното приложение "Фифа Мобайл", собственост на въззиваемото дружество. Ползващата тази теза аргументация се извежда чрез правно-интерпретативни аргументи, основаващи се на Потребителското споразумение *******, инкорпориращо общите условия на услугите предоставяни от "И ЕЙ СУИС САРЛ" /ЕА/,съгл. които правоотношението между потребителя и търговеца възниква с началото на използване на услугите, предоставяни от въззиваемото дружество. В клауза 1 от Потребителското споразумение в тази вр. е регламентирано изискването за създаване на акаунт, условията за което са наличие на валиден имейл адрес и предоставяне на вярна и точна информация, както и място на пребиваване в държава, в която е разрешено ползването на ЕА услуги. Твърди се, че в противоречие с приведения договорен регламент ЯРС е възприел становище, че играенето в процесното приложение Фифа Мобайл, вкл. използването на платени услуги за процесния ЕА акаунт не представлява сключване на твърдяния от ищцата договор. Поддържа, че дефинитвната рамка на понятието електронен подпис съгл. чл.13 ЗЕДЕУУ е съотносима към извършените електронни изявления от ищцата, която се е идентифицирала чрез използване на личния си Фейсбук профил,ерго електронните изявления, извършени чрез ЕА -акаунта Т., свързан с Фейсбук профила на ищцата, следва да се считат за такива с автор и титуляр Ц. Б.. В категорията на допуснати съществени съдопроизводствени правила се релевират: нарушения във вр. с изготвяне на доклада и неправилно разпределение в доказателествената тежест; необосновано и незаконосъобразно кредитиране на оспорената техническа експертиза, която съдържа непълни, неточни и едностранчиви отговори. Твърди се,че вещото лице не е изследвало достатъчно задълбочено съществуваща връзка между ЕА акаунта и Фейсбук профила на въззивницата на база съпоставка между идентификацията на потребител във Фейсбук, налична при ответното дружество и идентификатора на фейсбук профила на ищцата.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от "И ЕЙ СУИС" САРЛ, чрез пълномощника адв. Я. А.-К. от САК, в който се излага становище за допустимост и правилност на атакуваното решение, като резултат от всеобхватно изследване на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, което обуславя неоснователност на въззивната жалба. Окачествяват се като неоснователни и бланкетно поднесени възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение от ЯРС при изготвяне на доклада и във вр. с разпределението на доказателствената тежест,с противостоящи доводи за липсата на своевременно заявени възражения на ищцата при приемане на доклада за окончателен. Утвърждава се като правилен и намиращ опора в доказателствената съвкупност изводът на първостепенния съд за недоказаност на сключен между страните 29.10.2016 г. потребителски договор от разС.ие, като се изтъква, че профилът "Т." е създаден и принадлежи на лице, различно от ищцата, а в тази вр. ирелевантен е въпросът, дали тя фактически го е използвалала. Излагат се съображения в полза на тезата на първостепенния съд за недоказаност на потвърждаването на потребителския договор чрез принадлежаща на ищцата идентификация. изводими от опровергаващата доказателствена значимост на издадените фактури, както и от обособени фактически фрагменти от обясненията на самата ищца, насочващи към експлоатиране на идентификацията на Г.Р. при изтегляне на приложението и приемане на общите условия, съотв. при сключване от разС.ие на потребителски договор. Посочва, че страна по потребителския договор е това лице, чиято електронна идентификация е използвана при сключването му, преди да се изтегли приложението на устройството. В коментираното 2 направление се твърди, че въззивницата е признала, че потребителския договор е сключен чрез електронна идентификация, която не й принадлежи, който довод аргументира с анализ на разпоредбата на чл.4 от ЗЕДЕУУ и приетите по делото общи условия на Apple, приложими при изтегляне на приложения от платформата App Store. Допълва, че ангажираните от ищцата 1643 фактури са издадени от Епъл на лицето Г.Р. с индивидуален идентификатор в Епъл и електронен адрес, в който контекст правилно и основавайки се на заключението на ССчЕ районният съд е приел, че в случая се касае за сключен договор между ответното дружество и Г.Р.. Твърди се, че противно на фактическите твърдения в жалбата за достъпване на приложението чрез потребителско име и парола във Фейсбук, както от изслушаните по делото експертизи,така и от изричното отбелязване на Apple ID идентификацията при регистриране на профила на Г.Р. и неговия имейл адрес, се установява безпротиворечиво, че се касае за Apple ID идентификация/уникални потребителско име и парола/, свързани със съответното устройство, на което приложението е изтеглено. Според въззиваемата страна проведеното фактическо установяване въз основа на наличната доказателствена база обосновава еднозначният извод, че последващо свързване на създадения вече акаунт Фейсбук профил е опция, която се използва единствено за целите на вход в приложението и запазване на прогреса в играта, но не съставлява самостоятелно приемане на правилата на Потребителския договор, респ. сключване на такъв от разС.ие.

Изразена е позиция досежно фактическия състав на предявените осъдителни искови претенции, в рамките на която са противопоставени аргументи за недоказаност на извършени от ищцата плащания в периода 29.10.2016 г..-01.11.2018 г. на обща стойност 303 274, 15 лв. към И ЕЙ СУИС. Заявено е становище за недоказаност на противоправно поведение на въззиваемото дружество в разрез със ЗЗП, т.к. от страна на Епъл, действащ като търговски представител на въззиваемото дружество е предоставена на потребителя цялата необходима информация за сключване на договора,а играчът, опериращ с профила е уведомяван надлежно за всяка предстояща технически необходима актуализация. Посочва, че в съответствие с чл.6 от Потребителския договор, уреждащ правилата за поведение,приложими спрямо потребителите на Фифа Мобайл е доказано законосъобразното прекратяване на потребителския договор поради грубо нарушение на правилата за използване на приложението Фифа Мобайл. В тази връзка изтъква, че екипът по сигурността е установил на 02.01.2019 г., че играчът, използващ профила "Т." е извършил нерегламентирани покупки на виртуална валута Coins чрез компютърни роботи, достъпващи профила, в резултат на което неправомерно са генерирани стотици милиони Coins, който извод се подкрепя от цитиран фрагмент от съдебно-техническо заключение.

Противопоставят се и съждения с прилежащата им систематично и синтезно изложена мотивация относно неоснователност на претенцията за нищожност на договора поради противоречие със закона на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД, неоснователност и недоказаност на претенцията по чл.29 ЗЗД за сключване на потребителския договор чрез въвеждане в заблуждение от страна на въззиваемото дружество и недоказаност на претенциите за претърпени имуществени и неимуществени вреди в правната сфера на ищцата. В условията на евентуалност заявява, че поддържа обективираното пред първата инстанция възражение за прихващане в случай на уважаване на някой от евентуално съединените искове по чл.26, ал.1 ЗЗД или чл.29, ал.1 ЗЗД.В заключение се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е й частна въззивна жалба вх.№261534/02.08.2022 г. от Ц. С. Б. чрез процесуалния представител адв.С. Д. против Определение №260067/24.06.2022 г. по гр.д.

№1076/2020 г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на въззивницата по реда на чл.248, ал.1 ГПК, включваща искане за намаляване на присъдения адвокатски хонорар за осъществяване на процесуално представителство на ответното дружество.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор по частната въззивна жалба от "И ЕЙ СУИС" САРЛ, чрез пълномощника адв. Я. А.-К. от САК, в който се поддържа становище за неоснователност на частната въззивна жалба и е формулирано искане за потвърждаване на първоинстанционното определение като правилно и постановено в съответствие с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила.

След индивидуална и комплексна оценка на събраните по делото доказателства ЯОС 3 достигна до следните фактически изводи: