Решение № 3175 от 23.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3175 гр. София, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Въззивно гражданско дело № 20231100506551 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20085163/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 36704/20 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. Д. Т., ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация чл. чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на 4 759,73 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 19.12.2016 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**** с аб.№ 373496; ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; по иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД се претендира сумата в размер на 524,92 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.12.2019 г. за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 73792 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 28 състав. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск за главница за доставената топлина енергия до пълния предявен размер от 5 020,08 лева; както и претенцията за мораторна лихва до предявения размер от 554,07 лева, както и изцяло иска за главница за доставената услуга дялово разпределение в размер на 55,74 лева и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 9,52 лева. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която 1 обжалва решението в частта, с която са уважени исковите претенции. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство в който се излагат съображения за правилност на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Решението в необжалваната част е влязло в сила и не е предмет на инстанционен контрол.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.

Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия с ответника, притежаващ качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 150 ЗЕ; 2 ) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е доставил на купувача топлинна енергия в твърдяното количество и в рамките на процесния период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената топлинна енергия.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик на процесния топлоснабден имот.

2

В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да установи фактите, че е погасил процесното вземане.

По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера на мораторната лихва за забава за процесния период.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ материално легитимирано да отговарят за заплащане на цената за доставената топлинна енергия са собствениците или вещните ползватели по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗС на самостоятелни обекти в сграда, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение и монтирали средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си. При осъществяването на посочения правопораждащ фактически състав клиентите са длъжни да заплатят цената на доставената и употребена топлинна енергия, съгласно условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В мотивите на т. 1 от ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС се прие, че присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По доводите във въззивната жалба относно твърдяното несъответствие в посочения административен адрес на топлоснабдения имот.

Настоящият състав приема за установено, че ответникът е придобил вещното право на ползване върху процесния имот с административен адрес - гр. София, ул. ****, който обект към момента на придобиването е бил в груб строеж. Това се установява от представения по делото Нотариален акт № 170, том 10, рег. № 38666, нот.дело №928/2001 г. по описа на нотариус Б.Я.. След въвеждането на сградата в експлоатация е променен административния 3 адрес, което се установява от приложеното удостоверение от ГИС София, изх. № 68-00429/16.02.2010 г., съгласно което адресът е ул. „****. Същото се установява и от служебно изисканата от съда справка по Наредба № 14/18.11.09 г., съгласно която ответницата е с регистриран настоящ адрес ул. **** Така посоченият адрес кореспондира изцяло на отбелязания в индивидуалните отчети на клиента административен адрес. Релеватно за правния спор е твърдения от ищеца аб.№ 373496, при който не е налице разминаване в приложените по делото писмени доказателства. При сключването на договор по чл. 150 ЗЕ абонатът получава индивидуален аб.№, въз основа на който може да се направи заключение за съществуването на облигационното правоотношение, въпреки констатираните разминавания в административния адрес на жилищния имот.

По делото са представени, респективно приобщени преки доказателства относно правнорелеватния факт, че ответникът е вещен ползвател на процесния жилищен имот. От приложените по делото фактури, въз основа на които са изготвените заключенията по допуснатите СЧЕ и СТЕ, които съдът кредитира като правилни и изчерпателни, се установява че цената на доставената топлинна енергия за процесния период, както и обстоятелството, че ищецът е изпълнил своето насрещно задължение.

На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

По отговорността за разноски:

При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивникът. Право на разноски има въззиваемата страна, която е представила доказателства за сторени такива в размер на 350 лева.

Така мотивиран, Софийски градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20085163/27.03.2023 г., постановено по гр. д. № 36704/20 г. по описа на Софийски районен съд, 28 състав, в частта с която е уважен предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Б. Д. Т., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правна квалификация чл. чл.

150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 4 759,73 лева, представляваща цената на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 19.12.2016 г. до 30.04.2019 г. за недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**** с аб.№ 373496; ведно със законната лихва от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането; както и в частта с която е уважен иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 524,92 лева, представляваща мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 09.12.2019 г. за които суми била издадена заповед за изпълнение от чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 73792 по описа за 2019 г. на СРС, I ГО, 28 състав, 4

ОСЪЖДА Б. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 350 лева, представляваща сторените във въззивното производство съдебни разноски.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК Б. Д. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 110,56 лева, представляваща дължимата държавна такса пред въззивната инстанция.

Решението е поставено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в качеството на трето лице помагач.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5