Решение № 90 от 29.01.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно гражданско дело 914/2023
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 29.01.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Бургас, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20232100500914 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, подадена чрез адв.В. Г., против решение № 32/03.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 456/2022 г. по описа на РС-Карнобат.
С първоинстанционното решение е постановено следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Х. С. Н., с адрес с.С., ул.“***“ № *, че дължи на „Йеттел България" ЕАД /предишно наименование „Теленор България“/, сумата от 64.44 лв. – незаплатени от ответника далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2019 г. до 19.01.2020 г. по договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника от 09.09.2019 г., по фактура № ***41/20.12.2019 г. за период на потребление 20.11.2019 г. – 19.12.2019 г. и по фактура № ***08/20.01.2020 г. за период на потребление 20.12.2019 г. – 19.01.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.12.2021 г. до окончателното плащане, за която сума ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 622/10.12.2021 г. по ч.гр.д.№ 1442/2021 г. на РС-Карнобат, като ОТХВЪРЛЯ претенцията над уважения до претендирания размер от 155.24 лв.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „Йеттел България“ ЕАД /предишно наименование 1
„Теленор България“/ срещу Х. С. Н. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 224.92 лв., включваща 93.24 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги на мобилен номер ****, представляваща стойността на три месечни абонаментни такси и 131.68 лв. – неустойка, представляваща разликата между стандартната цена за предоставено за ползване устройство NOKIA 1 Plus Dual Black с отстъпка от стандартната цена.
Въззивникът „Йеттел България“ ЕАД обжалва постановеното решение в отхвърлителните му части, с които е отхвърлена претенцията за неплатени далекосъобщителни услуги за сумата над уважения размер от 64.44 лв. до претендирания размер от 155.24 лв., както претенцията за установяване дължимост на сумата от 224.92 лв., от която 93.24 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на три месечни абонаментни такси и 131.68 лв. – неустойка, представляваща разликата между стандартната цена за предоставено за ползване устройство с отстъпка от стандартната цена. В тези части решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че исковата претенция в размер на 155.24 лв. се основава на представените по делото писмени доказателства – договор за мобилни услуги и приложения към него, като в изпълнение на дадените от съда указания и с оглед оспорването от ответната страна, ищецът е направил доказателствени искания за назначаване на съдебно-техническа експертиза, с която да установи претенцията си, но съдът е отложил произнасянето по поисканата СТЕ до представянето на детайлна справка за потреблението извън месечния абонамент и така и не е назначил извършването на експертизата, с което е допуснал процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на ищцовото дружество да докаже твърденията си. Относно претенцията за неустойка се счита за неправилен извода на районния съд, че не било доказано предсрочното прекратяване на договора, тъй като същият не бил развален с предизвестие в подходящата форма, като се сочи, че в решението не са изложени мотиви защо съдът не е възприел за убедителни доказателства представеното уведомително писмо и удостоверение. В тази връзка, в жалбата са изложени подробни съображения относно надлежното прекратяване на договора за мобилни услуги, за което абонатът е уведомен с писмо, доставено чрез куриер и се счита, че волеизявлението на ищеца е породило своето правно действие.
В заключение, моли въззивния съд да отмени решението на КРС в обжалваните му части и да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е при условията на евентуалност възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна.
В жалбата е направено доказателствено искане на основание чл.266, ал.3 ГПК за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените от въззивника задачи, което искане е уважено от въззивния съд.
2
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Х. С. Н., подаден от назначения й особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Теодора Кабакчиева-Пеева. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Не се правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от „Йеттел България“ ЕАД против Х. С. Н., за установяване съществуването на вземанията на ищеца, присъдени със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1442/2021 г. на РС-Карнобат. Твърди се, че между страните е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги от 09.09.2019 г. с клиентски номер № *** и за предпочетен мобилен номер ***, с избрана абонаментна програма Тотал+промо 27.99 лв./със стандартен месечен абонамент 31.99 лв., с уговорен срок на действие от 24 месеца до 09.09.2021 г. На датата на сключване на договора и при преференциални условия на ответницата било предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA 1 Plus Dual Black, c отстъпка от стандартната цена, която било в размер на 269.90 лв., а отстъпката е била в размер на 199.91 лв.
Твърди се, че ответницата не е заплатила дължимите от нея абонаментни такси и потребени услуги на стойност от 155.24 лв., а поради неизпълнение на задълженията й мобилният оператор прекратил едностранно договора за мобилни услуги, за което абонатът дължал и неустойка от 224.92 лв., от която сума 93,24 лв. е стойността на 3 месечни абонаментни такси и 131,68 лв. е разликата между стандартната цена на предоставеното мобилно устройство и платената от ответницата преференциална цена с отстъпка. За дължимите суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1442/2021 г. на КРС, но длъжникът бил уведомен за нея по реда на чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на заповедния съд са предявени настоящите искове.
Така предявените установителни искове са с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 и чл.92 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Х. С. Н., чрез назначения й от съда особен представител адв.Теодора Кабакчиева-Пеева, с който исковата претенция е оспорена като неоснователна, като са изложени подробни 3 съображения.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства – цитирания в исковата молба договор и приложения към него, подписани от двете страни, както и фактури, в които са начислени претендираните вземания.
С постановеното по делото решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните е сключен договор за мобилни услуги от 09.09.2019 г., но по делото не са представени доказателства за извършено плащане от ответницата на потребените мобилни услуги. Прието е, че ищецът не е установил основанието и начинът на формиране на сумите като „Допълнителни услуги“ от 13.32 лв. по фактурата от 20.12.2019 г. и 32.48 лв. по фактурата от 20.01.2020 г., не е установил и основанието на сумите претендирани като „Други услуги с добавена стойност“ в размер на 30 лв. по фактурата от 20.12.2019 г. и 15 лв. по фактурата от 20.01.2020 г. Поради това, районният съд е приел, че за тези суми искът следва да се отхвърли и е уважил претенцията по чл.79 ЗЗД до размера от 64.44 лв., като над уважения размер до претендираните 155.24 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. По отношение на претендираната неустойка КРС е приел, че ищецът не е представил убедителни доказателства за уведомяване на ответницата, че договорът ще бъде развален, тъй като представеното удостоверение от „Тип-Топ Куриер“ АД не доказва връчване на предупредителното писмо на ответницата, като към момента на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК и на исковата молба договорът е бил прекратен, поради изтичане на срока. По тези съображения и тъй като претендираната неустойка е уговорена само в случай на разваляне на договора, съдът е приел, че не се е осъществил фактическия състав, пораждащ вземането за неустойка и е отхвърлил претенцията по чл.92 ЗЗД като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси, т.е. по правилността на решението, е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт.
След самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, БОС намира първоинстанционното решение за частично неправилно в обжалваната му част, а депозираната против него въззивната жалба за частично основателна.
По отношение на претенцията за мобилни услуги по чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД:
В настоящия случай, районният съд правилно е приел, че по делото е безспорно установено наличието на облигационни правоотношения между страните по описания в исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги от 09.09.2019 г., същият е подписан от двете договарящи страни и не е оспорен в процеса по надлежния ред, не е оспорено и предоставянето, респ. ползването на услугите. Ищецът се е позовавал на 4 неизпълнение от ответника на задълженията му по тези договори и като доказателство е представил фактури за отчетен период 20.11.2019 г. – 19.01.2020 г., които също не са оспорени по делото по надлежния ред. Тук е необходимо да се отбележи, че уговорения размер на месечните абонаментни такси се дължи от абоната за срока на договора, независимо дали същият ползва услугите по него, поради което дължи уговорената цена за избрания от него абонаментен пакет и на ползваните услуги, на базата на ежемесечно отчитане на потреблението и издаване на фактури.
На основание чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство е допусната по искане на ищеца „Йеттел България“ ЕАД съдебно-техническа експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че по силата на сключения между страните договор за мобилни услуги, освен услугите по месечен абонамент – 100 минути към Зона ЕС, 5000 МВ мобилен интернет на максимална скорост, ответницата е получила достъп и предоставено потребление на 30 бр. допълнителни услуги с добавена стойност извън абонаментния пакет. При проучването си, вещото лице е констатирало, че за периода 20.11.2019 г. – 19.12.2019 г. е направено следното потребление извън абонаментния пакет – седем броя „Други услуги с добавена стойност“ в общ размер от 30 лв. и шест броя „Допълнителни услуги“ с обща стойност от 13.32 лв., а за периода 20.12.2019 г. – 19.01.2020 г. е направено следното потребление извън абонаментния пакет – пет броя „Други услуги с добавена стойност“ в общ размер от 15 лв. и осем броя „Допълнителни услуги“ с обща стойност от 32.48 лв. От експертизата, както от представените по делото фактури, е видно, че фактурираните „Допълнителни услуги“ представляват добавяне на допълнителни МВ мобилен интернет, а за отчетените „Други услуги с добавена стойност“ вещото лице е пояснило в съдебно заседание, че представляват абонамент за други услуги, като например абонамент за прогнозата за времето и др.подобни. В този смисъл, въззивният съд намира, че КРС неправилно е приел, че ищецът не е установил основанието и начина на формиране на горните суми, доколкото не е събрал своевременно поисканите от дружеството доказателства за установяване именно на тези обстоятелства.