Решение № 7940 от 01.07.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 641/2026
- Вид
- Решение № 7940
- Подписан
- 01.07.2026
- В сила
- 01.07.2026
- Състав
- Мариана Шотева
Цитирани разпоредби
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 2 и ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 176, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 7940
Пловдив, 01.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИАНА ШОТЕВА
При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20267180700641 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Д. С., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. Х. В., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП № 25-0239-000133/15.01.2026 г., издадена от Г. С. П. на длъжност Началник сектор към ОД на МВР - Пловдив, РУ Асеновград, с която на С. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Претендират се сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото молба-становище.
Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ Асеновград, не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. До извод в обратната насока не води изразеното такова, в т.ч. възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в молба-становище, придружаваща административната преписка, доколкото се констатира, че същата е от ВПД Началник РУ – Асеновград, който не е ответник по делото и няма данни да е бил упълномощен от него да го представлява.
Административен съд - Пловдив, Първо отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от заповедта, и в 14-дневния преклузивен срок от съобщаването, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
От събраните по делото доказателства се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4963421 от 18.12.2025 г. от Д. К. И. на длъжност мл. полицейски инспектор при РУ Асеновград, ОД на МВР - Пловдив, въз основа на който е издадена и оспорената в настоящото производство заповед, в която е прието, че на 18.12.2025 г. около 15,08 часа в О. С. на главен път I-8 в зоната на км 236,8 посока на движение от [населено място] към [населено място], жалбоподателят управлява лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер], чужда собственост, който е със служебно прекратена регистрация от дата 24.09.2025 г., поради липса на ЗГО във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, с което е прието, че лицето виновно е нарушило чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Въз основа на така удостоверените данни и правна квалификация на деянието, административният орган е постановил, че „налага“ на С. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а именно, временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца (л. 9-10).
Като доказателства по делото са приети: представени от ответника като част от административната преписка - Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - Пловдив, с която служители на конкретно изброени длъжности, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП (л. 13); Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП (л. 11-12); Справка за нарушител/водач на жалбоподателя (л. 14); представени от жалбоподателя – писмо изх. № 239000-610/13.01.2026 г. на Началник РУ – Асеновград, адресирано до жалбоподателя, в което същият е уведомен, че след промени в ЗДвП на 07.09.2025 г., МВР няма задължение да уведомява собствениците на МПС за прекратяване на регистрацията на автомобила (л. 6); Застрахователна полица № BG/06/125004184038 на ДЗИ със срок на валидност от 17,19 часа на 18.12.2025 г. до 23,59 часа на 17.12.2027 г. за лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег. № [рег. номер] (л. 7). Служебно изискани от съда и съответно представени и приети по делото като доказателства са: писмо вх. № 11588/29.05.2026 г. по описа на съда от Гаранционен фонд [населено място], ведно с приложените към него Уведомление по чл. 574, ал. 10 от КЗ и справка от базата данни (л. 40 и сл.).
Други доказателства не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Обжалваната ЗППАМ № 25-0239-000133/15.01.2026 г. е издадена от материално и териториално компетентен орган – Началник сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ Асеновград, надлежно оправомощен със Заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е издадена и в предписаната от закона форма, доколкото формално са посочени фактически и правни основания. Следва да бъде съобразено обаче, че съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки - с излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт, което подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове, от друга страна - наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.
В случая като правно основание за издаване на обжалваната заповед и за „наложената“ със заповедта ПАМ, е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.
За да се счита изпълнено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“, гг) от ЗДвП, т.е. кое конкретно нарушение от визираните в разпоредбата такива (по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5) е извършил жалбоподателят, каквото в случая не е сторено.
За разлика от останалите състави на ПАМ - временно отнемане на СУМПС, установени в чл. 171, т. 1, б. „а“ – б. „ж“ от ЗДвП, съдържащи описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, предвидени в закона като материалноправно основание за прилагане на ПАМ, нововъведените основания по б. „з“ съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби, т.е. законово регламентираното материалноправно основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „з“ се свързва с конкретно извършени от водача административни нарушения по ЗДвП. В този смисъл при упражнено правомощие за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, спазването на изискванията по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт, изисква не само описание на фактите, установени с АУАН, но и посочване на състава на административно нарушение, който се явява осъществен с това деяние, т.е посочване на административнонаказателната разпоредба, регламентираща съставомерността на деянието като административно нарушение, за което е предвидено налагане на административно наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Административнонаказателната правна квалификация на деянието следва да се обективира в мотивите на административния акт за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, а в случая в обжалваната заповед липсва посочване на административнонаказателна разпоредба, определяща деянието като административно нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, с извършването на каквото нарушение законът свързва прилагането на ПАМ. В този смисъл в заповедта липсва изискуемата се конкретизация и индивидуализация от правна страна на противоправното поведение, послужило като основание за издаването на заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП, като е недопустимо в съдебното производство по обжалването на заповедта, съдът вместо административния орган да определя обуславящата прилагането на ПАМ административнонаказателна правна квалификация на установеното със съставения АУАН като административно нарушение деяние.
Ето защо обжалваната заповед се явява постановена при неспазване на императивното законово изискване за мотивираност на упражненото административно правомощие от гледна точка на допуснатото от водача конкретно нарушение по ЗДвП по административнонаказателен състав измежду посочените като основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП административни нарушения, което е самостоятелно основание за нейната отмяна.
На следващо място съдът намира, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна. Това е така защото, съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
Разпечатката съдържа 27 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60767b79-211b-4075-8506-18c8c6f33b84