Решение № 1372 от 25.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. Пловдив, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20245330120306 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. П., ЕГН **********, с адрес в ***, против „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вход В, с която се иска ответникът да бъде осъден за заплати на ищеца сума в размер на 50 лв., представляваща платена без основание възнаградителна лихва по Договор № ***21.01.2022 г.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили договор за паричен заем, по силата на които ответникът е отпуснал заем на ищеца в размер на 3 000 лв., при ГЛП 41,00%, при ГПР 48,52% за срок от 36 месеца.

Сочи се, че било договорено заплащането на пакет от допълнителни услуги, поради което общата сума за връщане възлизала на 7 509 лв.

Ищецът излага, че възнаградителната лихва в размер на 4 509 лв. е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Изтъква се, че е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с което се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Сочи се, че размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо трикратно размера на предоставения заем.

Наведени са твърдения, че договорената между страните лихва в размер на 41,00 % годишно, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на такса по пакет от допълнителни услуги надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, тъй като надвишава драстично четирикратния размер на законната лихва.

Извежда се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на 1 законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Ищецът е на мнение и че целия потребителски договор е недействителен.

Отправено е искане за присъждане на разноски и за адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът сочи, че искът е неоснователен. Твърди, че не може да се пререшава въпроса за действителността на договора, тъй като има постановено Решение № 4247 от 30.10.2024 г. по ГД № 3785/2024 г. по описа на РС – Пловдив, III гражд. състав, с което процесният договор е признат за недействителен. Не спори, че в ГПР по договора не е включено възнаграждението за допълнителни услуги.

Ответникът признава иска за сумата от 50 лв. като заплатена възнаградителна лихва.

Излага се, че кредитът е усвоен на 24.01.2022 г., има постъпили плащания от ищеца и впоследствие е предсрочно погасен по молба на ищеца на 02.09.2022 г. Сочи се, че потребителят е заплатил по договора 4 141,19 лв., които са разпределени по пера, както следва: главница: 3000.00 лева; възнаградителна лихва: 681.30 лева; допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“:

433.47 лева, от които по „Фаст": 202.31 лева и по „Флекси": 231.16 лева; лихви за забава: 6.42 лева; такси по тарифа: 20.00 лева.

Отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като моли да бъде определено под минимума по Наредба № 1/2004 г. и да не се начислява ДДС.

В обобщение, ответникът моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени разноски по производството.

Преди открито съдебно заседание ищецът е изменил исковата си претенция, като е увеличил размера на осъдителния иск от 50 лв. на 681,30 лв.

Съдът е допуснал това изменение на исковата молба поради наличие на предпоставките по чл. 214 от ГПК.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.

Съдът е разпределил в тежест на ищеца да докаже, че е заплатил търсената сума въз основа на сключения потребителски договор, а в тежест на ответника е разпределено да докаже наличието на валидно правно основание за получаване на процесната сума.

Съдът отделя като безспорни между страните следните факти и обстоятелства: между страните е сключен Договор № ***21.01.2022 г. и неговата недействителност; ищецът е заплатил 50 лв. като възнаградителна лихва по договора в полза на ответника.

С Решение № 4247/30.10.2024 г. по ГД № 3785/2024 г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 24.11.2024 г. с изключение на разноските, е признато за установено между страните по делото, че Договор за потребителски кредит № ***** от 21.01.2022 г. е недействителен на основание 2 чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът е признал, че е получил 681,30 лв. от ищеца, която сума е разпределена за погасяване на възнаградителната лихва по Договор за потребителски кредит № ***** от 21.01.2022 г. Изложеното признание представлява неизгоден за ответника факт, който съдът цени с висока доказателтствена стойност.

Следователно исковата молба за връщане на дадено без основание е основателна, като ответникът следва да бъде осъден да върне на ищеца търсената сума. Ответникът не успя да докаже в процеса наличието на валидно правно основание за задържане на сумата.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда дължимата държавна такса по производството в размер на 50 лв., понеже ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.

83, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Процесуалният представител на ищеца е отправил претенция по чл. 38, ал. 2 от ЗА да му бъде присъден адвокатски хонорар за оказаната правна помощ на ищеца като материално затруднено лице в размер на 480 лв. с ДДС.

Ответникът е отправил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, като моли същото или да не бъде присъждано, или да бъде определено под минималния размер по Наредбата и без ДДС. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз и ВКС (Решение по съединени дела C‑224/19 и C‑259/19 на Съда на ЕС и Определение № 366/16.08.2022г. по ч.т.д.

№ 1085/2022г. на ВКС) съдът не е задължен от минималните размери в наредбата, а следва да извърши цялостна преценка. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в редакцията към датата на сключване на договора за безплатна правна помощ, минималният адвокатски хонорар по иска е в размер от 400 лв. без ДДС или 480 лв. с ДДС. Съдът отчита факта, че ищецът е образувал ГД № 14389/2024 г. по описа на РС – Пловдив, по което е отправено претенция по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на платените от ищеца такси в полза на ответника по процесния договор, както и че вече е минало производство по установителен иск за нищожност на договора, в което е можело да бъде предявен и един осъдителен иск по чл. 55 от ЗЗД. Съдът, като има предвид за ориентир минималните размери в Наредба № 1, малкия материален интерес на иска, подаването на писмени молби, ненеобходимостта от провеждане на доказателствени искания за доказване предмета на иска от ищеца предвид разпределената доказателствена тежест, признанието от ответника за получаване на търсената сума в отговора на исковата молба и влязлото в сила решение за признаване за прогласяване нищожността на процесния договор за кредит, които факти предпоставят изцяло изхода на спора, както и пасивното процесуално поведение на адвоката на ищеца, изразяващо се в неявяване на единственото проведено открито съдебно заседание, в това число и преценката на делото като такова с ниска правна и фактическа сложност и константната съдебна практика по предмета на делото, счита, че следва да определи 100 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца. Съдът намира, че ДДС следва да бъде включено във възнаграждението при определянето му в случаите на безплатна правна помощ, понеже същото представлява правна услуга и едноличното адвокатско дружество е регистрирано по ДДС.

3

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, блок 53Е, вход В, да заплати на С. Г. П., ЕГН **********, с адрес в общ. ***, ***, сума в размер на 681,30 лв., представляваща заплатена от ищеца сума като възнаградителна лихва по Договор № ***21.01.2022 г., сключен между страните, и получена от ответника без основание.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сума в размер на 50 лв., представляваща държавна такса по производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752, да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И., с БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. ****************, сумата в размер на 100 лв. с ДДС. – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по делото.

Начин, по който може да бъдат преведени вземанията на ищеца : чрез пощенски запис до С. Г. П. с адрес в ***.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4