Решение № 593 от 07.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Пловдив, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.а Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Д.а Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330200061 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0432-001711 от 24.11.2022 г. на А.Р.С. - *** , с което на Х. С. С. ЕГН ********** са били наложени административни наказания : на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 10 точки за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,на основание чл.183ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП –глоба в размер на 10 лева ,както и на основание чл.183ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи в тази насока.Жалбоподателят Х. С. редовно и своевременно призован се явява ,като в съдебно заседание се представлява и от адв. С. Х. ,като излага основания за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна – Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител .По делото при насрочването е постъпило молба –становище по съществото на делото и се и ска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото поотделно и в 1 тяхната съвкупност прие за установено следното:

На 04.11.2022г . жалбоподателят Х. С. управлявал лек автомобил „ Форд Транзит“ **. Около 23.30 часа в в гр.Пловдив бул.Акад.Петър Динеков е бил спрян за проверка от полицейски служители -младщи автоконтрольор И. П. . Проверени били документите на водача ,както и същия бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство –Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер „АRNA 0181”. Показанията на уреда отчели концентрация на алкохол в издишания от водача въздух от 0.73 на хиляда. За констатираното на жалбоподателят бил съставен АУАН № GA № 8205556 на 05 .11.2022г. за извършено от него нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Издаден бил и талон за медицинско изследване № 108513 и бил връчен при отказ в присъствието на свидетел. Водачът не дал кръвна проба.На място отказал да подпише и АУАН,което също станало с подписа на един свидетел. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, талон за медицинско изследване, /, справка АНД, оправомощителна заповед, докладна записка ,както и от свидетелските показания на свидетел я – И. П. и Д.

К..Двамата напълно ясно и точно описват фактическата обстановка ,както и личните си възприятия .Като св.П. напълно хронологично и с конкретика описва самата проверка ,това,че от самото начало до паркирането на автомобила същия е бил под наблюдението му,че именно водача ,който е управлявал автомобила и е слезнал от шофьорското място е проверен и тестван.Описва в детайли неговото поведение – а именно ,че е отказал да подпише акта,че е твърдял,че може да доведе негови колеги,които ще заяват ,че те са управлявали и т.н.Това се потвърждава в пълнота и от св.К. , а именно отказа и цялостното поведение на жалбоподателя да подписва както АУАН ,така и талона за медицинско изследване.Прави впечатление,че показанията на актосъставителя са много подробни и с детайли относно цялостната проверка и поведение на жалбоподателя,както и съответно употребените от него думи.Не на последно място описаното пред съда съвпада и с отразеното в докладната записка от И. П. от дата 05.11.2022г.

Съдът възприема показанията му в цялост,същите се кредитират от съда и съвпадат с описаното в писмените материали обсъдени по-горе.Няма основание показанията да се считат за предубедени,заинтересовани или да е налице стремеж за преиначаване на фактите.Същите са вътрешно и външно непротиворечиви и се възприемат и кредитират от съда.

По искане на пълномощника на жалбоподателя са разпитани като свидететели –М.Б.-жената,с която фактически съжителства жалбоподателя и П.Г.Фактите ,които излагат двамата напълно противоречат на установената фактическа обстановка,както и на кредитираните от съда гласни и писмени доказателства обсъдени по-горе.Св.Б. твърди,че през деня към датата на проверката-04.11 Х. С. е бил в дома си,като около 23.30ч заедно с него 2 излезли ,за да отидат до магазин и именно тогава видяла полицейските служители долу .В подобен смисъл са и свидетелските показания на св.Г.,който твърди,че именно той е управлявал и ползвал буса,собственост на Х. С. и го е оставил пред блока му, а там е оставил и ключовете за него ,като преди това по телефона са се разбрали за това със С..Тоест ,показанията на двамата свидетели доведени от жалбоподателя – единия-жената ,с който живее във фактическо съжителство,която е заинтересована от изхода на делото и другият-неговия колега ,са напълно изолирани от останалия доказателствен материал и целят да внесат съмнение относно факта,че буса на посочената дата и място не е управляван от С.,но неуспешно .Нито в АУАН ,нито в НП,нито в жалбата е загатнато дори ,че автомобилът не е управляван от С..Като в същото време ,фактическата обстановка е описана по идентичен начин ,както в АУАН ,НП , в показанията пред съда от актосъставителя и св.К. ,а и в докладната записка.Ето,защо показанията на свид.П. и Б. не се възприемат от съда в крайния акт и не се кредитират от съда.Същите не успяват да докажат тезата,че не Х. С. е управлявал МПС-то на въпросната дата и час.Не,на последно място и представената разпечатка ,която представлява лист ,започващ с дата 01.112022г 07.14.49 и завършващ с дата 07.11.2022г -08.08ч,без да е упомената от кого е издадена тази разпечатка ,за какво се отнася не би могло от нея да се черпят нужните доказателства и да се правят правни или други изводи.Като освен ,че св.П. посочи тел. си номер ** ,то на съда не е известно номер ** е именно на Х. С. или на някой друг .Но,дори и този факт да бъде подминат и същата да бъде тълкувана разширително ,то е видно ,че на дата 04.11.2022 има няколко проведени телефонни разговора с тел №** – а именно в 08.17.23 ч,съответно в 19.33.33 ч. в 20.06.24 в 21.03.07 и в 21.04.01 ч.От това ,обаче не може да се направи извод за съдържанието и естеството на разговора ,нито да се докаже тезата на жалбоподателя и защитата.В този смисъл настоящия съд счита,че не са оборени безспорните ,категорични и непротиворечиви доказателства ,съдържащи се в гласните такива-показанията на св.П.,К. и в писмените такива -описаното в докладната записка и АУАН и НП досежно авторството на деянието.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав достигна до следните правни изводи:

При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателя е осъществено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 по ЗДвП, като е установено с химическа експертиза, че същият е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 до 1.2 на хиляда, а именно 0.73 на хиляда,съгласно установеното с Дрегер Алкотест.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно 3 превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази редакция към датата на извършване на деянието забраната управление на МПС след употреба на алкохол е абсолютна относно наличната алкохолна концентрация. С изменението на Закона с ДВ, бр. 77 от 2017 г. , в сила от 26.09.2017 нормата е променена, като съставомерно се явява деянието единствено, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда .

В случая конкретно измерената алкохолна концентрация е 0,73 промила /съгласно показанието на техническото средство ,което е меродавно предвид липсата на химическо изследване на кръвта/ и тя влиза в предметния обхват на нормата .За това нарушение, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП също в приложимата редакция с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.Като в конкретния случай безспорно е доказано,че водачът С. е управлявал МПС на въпросната дата с алкохол в кръвта – 0,73 промила,посредством изследването с техническото средство.

Съдът счита, че липсват основания да се приеме, че при извършване на проверката от полицейските служители са допуснали нарушения, които да са опорочили същата. Жалбоподателят е бил тестван от лице, което е имало право да борави с техническо средство «Алкотест Дрегер», издаден е талон за медицинско изследване,като жалбоподателя не е дал кръвна проба.На следващо място правилно в АУАН е вписано показанието на техническото средство на място . Тоест в достатъчна степен е индивидуализирано установеното количество алкохол.

По отношение на жалб.С. в АУАН и НП са отчетени всички съставомерни признаци на нарушението по чл.5ал.3т.1 от ЗДвП .В НП правилно ясно и точно са описани както показанията на техническото средство . Ето защо с оглед на установеното съдът счита за безспорно доказано, че на процесната дата С. е управлявал МПС в нарушение на посочената разпоредба от ЗДвП. Също така доказани са и другите две нарушения описани в АУАН и НП , а именно тези по чл.100ал.1т.2 и чл.100ал.1т.1 от ЗДвП.

Съдебният състав счита, че административно наказващия орган е посочил доказателствата въз основа, на които са установени административние нарушения, като в издаденото НП е изрично посочен резултатът от техническото средство. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е извършил административните нарушения по чл.5, ал.3, т.1 , чл.100ал.1т.2 и чл.100ал.1т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност.Настоящият съд не 4 възприема тезата на жалбоподателя и пълномощника му ,че не е доказано,че именно жалб.С. е управлявал автомобила.Напротив съгласно обсъдените погоре доказателства ,настоящия съд намира,че този факт е напълно доказан.Както и ,че правилно са определени наказанията ,а именно по чл.174ал.1т.1 от ЗДвП ,по.

Относно размерът на наложените наказания - глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца - съдът прие, че същите съответстват на закона, тъй като са определени в ъв фиксиран размер в закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на същите.Спазени са и изискванията за издаваене на АУАН и НП и същите отговарят на чл.42 и чл.57 от ЗАНН

,както и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Спазени са и изискванията на Наредба № Із – 2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, като е било постановено от административно – наказващият орган отнемане на общо 10 контролни точки за нарушението по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП ,чл.183ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП и чл.183ал.1т.1 пр.2 от ЗДвП.

С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.

Разпечатката съдържа 27 от 32 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6075b0c8-d64f-4b75-b9bb-889491e725a1