Решение № 4416 от 08.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4416 гр. С., 08.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20251110141701 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано по подадена от М. Р. Д., искова молба, насочена против „Б.“ Б.В. Н., с която са предявени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, с искане да се постанови решение, с което уволнението, извършено със Заповед от 11.07.2025г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено от работодателя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, да бъде признато за незаконно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, за периодите както следва: 1566.29евро – за периода 12.07.2025г. – 05.08.2025г. и 909.68евро за периода 06.08.2025г. – 24.08.2025г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите.

Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че по силата на трудов договор, сключен между страните на 11.03.2021г., е престирал труд в полза на ответника на длъжност „мениджър проекти“. Сочи, че със Заповед от 11.07.2025г., ответното дружество е прекратило трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 КТ, като се твърди, че на ищеца е връчено предизвестие на 11.07.2025г, а в заповедта е отразено, че трудовото правоотношение е прекратено на 12.07.2025г.

Прекратяването на трудовото правоотношение се оспорва като незаконосъобразно, в каквато насока са изложени подробни съображения. Сочи се, че не е спазен срокът на предизвестие. На следващо място се твърди, че няма реално съкращаване на щата.

Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответното дружество оспорва исковите претенции. Твърди се, че неспазеният срок на предизвестието не се отразява на законността на уволнението, в каквато насока са изложени подробни съображения.

На следващо място се сочи, че процедурата по съкращаване на щата е извършена законосъобразно, като са изложени доводи в тази насока. Оспорва се и исковата претенция за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа. В заключение е формулирано искане заявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

1

Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

В тежест на ответника е да докаже по делото пълно и главно, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329 КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако не са съкратени всички щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност и не е съществувала друга длъжност с еднакви на съкратената функции/.

С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че по силата на трудов договор, сключен между страните на 11.03.2021г., ищецът е престирал труд в полза на ответника на длъжност „мениджър проекти“, че ответникът е прекратил трудовото правоотношение със Заповед от 11.07.2025г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата

Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства намират опора в приобщената по делото доказателствена съвкупност.

От приложеното на л. 80 по делото копие на трудов договор се установява, че на 11.03.2021г. между страните е възникнала трудовоправна връзка, по силата на която ищецът е престирал труд в полза на ответника.

От приложеното на л. 8 по делото копие на Заповед от 11.07.2025г., се установява, че ответното дружество е прекратило трудовото правоотношение между страните, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ поради съкращаване на щата.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата.

Съгласно практиката на ВКС преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови функции. Реално съкращаване на щата може да бъде извършено при съкращаване на щатна бройка за определена длъжност при едновременно разкриване на нови или увеличаване на щатните места за съществуващи други длъжности с различни трудови функции, т.е. при запазване или увеличаване общия брой на работниците. Съкращаване на щата е налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в една при премахване на щатни бройки. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т.нар. "трансформиране" на длъжности, което съставлява закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание - нова по трудови функции или когато са включени изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени съществено нови по своята характеристика трудови функции в този смисъл / Решение № 189 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 919/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г., с Решение № 275 от 04.06.2012 г. по гр. д. № 1369/2010 г./

2

В Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК е прието, че правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ възниква след валидно взето решение за съкращаване на щата - решение за реално съкращаване на щатната бройка за определена длъжност. Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.

От приложеното на л. 188 по делото копие на Решение от 07.07.2025г., се установява, че с цел оптимизиране организацията на дейността в структурата и рационализиране на работата работодателят е утвърдил ново щатно разписание, което влиза в сила незабавно, съгласно което намалява с една щатна бройка длъжността „мениджър проекти“.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК - преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа.

Прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл съгласно принципа за законност, прокламиран в чл. 5 ГПК не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата. Като субективно право, упражняването на подбора е насочено към определена от законодателя цел - да бъде в интерес на производството или службата и към конкретно посочени резултати - да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ /арг. от чл. 21 от Закона за защита срещу дискриминацията/, които независимо от спецификата на всяко производство или служба трябва да бъдат относими към нормативно регламентираните критерии.

Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за законосъобразност не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим.

При извършването на подбора преценката е на работодателя за това кой от работниците или служителите работи по-добре. За да е съобразена със закона тази преценка трябва да е реална, почиваща на конкретни факти, и при спор за законността на подбора, в тежест на работодателя е да докаже тези конкретни факти, въз основа на които са оценени работниците или служителите, участващи в подбора. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели, или прилагане на други доказателствени средства с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. / Решение № 347 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4084/2013 г., III г. о., ГК/.

В закона не е уредена форма за валидност или за доказване на извършването на подбор. Дори когато някаква част от осъществяването по подбора е документирана (назначаване на комисия, посочване на критерии, начин на оценяване и др.), съставеният документ е частен и след като не е подписан от работника, той няма 3 доказателствена сила срещу него. Частният свидетелстващ документ, обективиращ констатациите за подбора, не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им / в този смисъл Решение № 137 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3037/2018 г., III г. о., ГК /.

С отговора на исковата молба ответникът работодател твърди, че подборът е извършен между всички служители, като е приложено копие на Протокол № 1/09.07.2025г. /л.190/

От съдържание на протокола се установява, че е назначена комисия за извършване на подбора, индивидуализирани са и участниците в подбора, като е посочено, че това са всички служители, които заемат длъжността и изпълняват трудовите задължения на територията на обособената структурна единица в гр. С..

С решението, с което се възлага извършването на подбор / л. 188/ са заложени и критериите, по които да бъдат оценявани отделните служители, като с оглед резултатите е взето решение и е формулирано предложение да бъде прекратен трудовият договор на ищеца.

На страница 196 по делото е приложено извлечение от таблица, в която са обективирани оценки на отделните служители във връзка с извършения подбор, като в отделните колони са формулирани залегналите в Протокол № 1/09.07.2025г. /л.190/ критерии при извършването му. В колоните на поставени оценки, като в последната колона е формулирана и окончателната оценка на всеки отделен служител. От всички служители, видно от таблицата, ищецът М. Д. е получи най-ниска финална оценка – 30.

Въпреки формулираното възражение с отговора на исковата молба, че на работа са останали лица с по-висока степен на квалификация и умения за възложената работа и разпределената доказателствена тежест, настоящият съдебен състав намира, че ответникът не доказа при условията на пълно и главно доказване, че М. Д. е с по ниски показатели от другите служители по критериите, за които е получил по-ниски оценки