Решение № 68 от 03.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Ловеч, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно гражданско дело № 20264300500015 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постановено е съдебно решение рег.№248/27.10.25 г. по гр.д.№817/22 г. по описа на ТРС, с което е отхвърлен иска с право основание чл.34 от ЗС подаден от З. М. И. с ЕГН ********** от село *** и М. Ф. И. ЕГН ********** от село *** срещу Т. И. С., ЕГН **********, от ***,с настоящ село ***, Т. С. Т., ЕГН **********, от село *** Р. С. Т., ЕГН **********, от село *** с който се иска съдът да постанови решение, с което да извърши делба на имот с идентификатор *** при граници и съседи имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; *** находящ се в с. Глогово , общ. Тетевен с трайно предназначение на територията Урбанизирана , ул. „*** , начин на трайно ползване ниско застрояване/до 10м./, целият с площ от 737 кв.м.по КККР на селото при следните квоти общо 481/737 кв.м.ид. части от поземления имот с описаният по-горе идентификатор, като се твърди, че ищците са собственици по покупко-продажба от 1982, придаване по регулация от 1992г и приращение изтекло лично и присъединено от праводателите им давностно владение за периода 1971г. до 30.10.2018г. и до днес на 481/737 кв.м. ид. части от ПИ с идентификатор *** обособена от изградената в имота ограда, а за ответниците 256/737 кв.м.ид. части а за ответниците 256/737 кв.м.ид. части; отхвърлен е иска с правно основание чл. 124 от ГПК от З. М. И. с ЕГН ********** от село *** и М. Ф. И. ЕГН ********** от село *** против А.

С. Ш., ЕГН **********, от ***, ул. ***, с който се иска да се признае за установено, че отв.

А. С. Ш. не е собственик на на ПИ с *** по КККР, тъй като го е придобил от несобственик поради което дарението обективирано в нотариалния акт не пораждало вещно 1 правно прехвърлително действие; осъдена е на осн. чл.78 ал.3 от ГПК З. М. И. с ЕГН ********** от. село *** и М. Ф. И. ЕГН ********** от село *** да заплатят на Т. И. С., ЕГН **********, от ***,с настоящ село ***, Т. С. Т., ЕГН **********, от село *** Р. С. Т., ЕГН **********, от село *** ,А. С. Ш., ЕГН **********, от ***, ул. ***. сумата от 1950 лв разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба вх.№8495/11.11.2025 г. от от З. М. И. и М. Ф. И. двамата с адрес ***,ул. *** срещу Решение per. №248 от 27.10.2025 год. на ТРС, постановено по гражданско дело №20224330100817.

Молят, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК съда да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което да уважи предявеният от тях иск за делба като постанови решение, с което да извърши делба на поземлен имот с идентификатор *** (петнадесет хиляди сто четиридесет и осем, точка, седемстотин и едно, точка, четиристотин четиридесет и четири), находящ се в с. ***, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), целият с площ от 737 кв.м по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на село Глогово, представляващ Урегулиран поземлен имот (УПИ) VII - 106,147 (седем римско, парцел сто и шест, сто четиридесет и седем) в квартал 26 (двадесет и шест) по ПУП на село Глогово от 1963 г. при следните квоти: за тях ОБЩО 498/737 (четиристотин деветдесет и осем върху седемстотин тридесет и седем) кв.м. реална част, а за останалите съделители ОБЩО 238/737 (двеста тридесет и осем върху седемстотин тридесет и седем) кв.м. реална част от описания поземлен имот, съгласно площта на реално оградената и владяна от тях част от описания поземлен имот, установена от приетата по делото на лист 375 съдебно-техническа експертиза, както и да уважи предявеният от тях установителен иск, че А. Ш. не е собственик на 1/2 идеална част от 737 кв. м. от поземелен имот с идентификатор *** по КККР на селото предвид обстоятелството, че договорът за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том I, per. №615, издаден по нотариално дело №70/2022г. на Нотариус Вутева е извършен в условията на нищожна съдебна делба, като наред с това молят да им се присъдят и направените разноски по делото.

Считат, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото е необосновано.

Намират, че неправилно и необосновано на доказателствата и закона първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от тях иск за делба на поземлен имот с идентификатор *** (петнадесет хиляди сто четиридесет и осем, точка, седемстотин и едно, точка, четиристотин четиридесет и четири), находящ се в с. ***, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 т), целият с площ от 737 кв.м по КККР на селото, представляващ УПИ VII - 106,147 (седем римско, парцел сто и шест, сто четиридесет и седем) в квартал 26 (двадесет и шест) по ПУП на село Глогово от 1963 г. при следните квоти: за тях ОБЩО 498/737 (четиристотин деветдесет и осем върху седемстотин тридесет и седем) кв.м. реална 2 част, а за останалите съделители ОБЩО 238/737 (двеста тридесет и осем върху седемстотин тридесет и седем) кв.м. реална част от описания поземлен имот, въпреки че в мотивите си е приел че делбата, извършена по гражданско дело №246/2016 г. на Районен съд Тетевен е НИЩОЖНА - (стр. 5, абзац пети и шести от Решение рег. №248/27.10.2025 г. на ТРС), тъй като в производството през 2016 година не са участвали всички съсобственици. Цитират, че съгласно точка 7 от Постановление №7 от 28.11.1973 г. на Пленума на Върховния съд при нищожна делба всеки от съсобствениците може да поиска нова делба с участието на всички съсобственици, като решението по нищожната делба не е пречка за извършването на делба между действителните съсобственици, тъй като не са налице условията на чл. 224 ГПК.

Твърдят, че предвид обстоятелството, че обективираното в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том I, per. №615, издаден по нотариално дело №70/2022г. на Нотариус Вутева, дарение не е прехвърлило в собственост на А. Ш. частта от имота, описан в нотариалния акт, то действителни собственици сме те, Т. С. и нейните двама сина.

Считат, че неправилно и необосновано на доказателствата и закона първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от тях против А. Ш. иск да се приеме за установено, че ответникът Ш. не е собственик на 1/2 идеална част от 737 кв. м. от поземелен имот с идентификатор *** по КККР на селото предвид обстоятелството, че договорът за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот №80, том I, per. №615, издаден по нотариално дело №70/2022г. на Нотариус Вутева е извършен в условията на нищожна съдебна делба на 720 кв.м. от УПИ VII - седем, от кв. 26 по ПУП на село Глогово, въпреки че в мотивите си съдът приема (стр. 6, абзац шести от Решение рег.

№248/27.10.2025 г. на ТРС), че извършеното с цитирания нотариален акт дарение „Съобразно Решение №233 от 27.07.2010 година на ВКС по гр. дело №116/2009 г., I г.о., ГК е непротивопоставимо на действителния собственик, които в случая са ответниците наследници

В този смисъл считат за неправилен и изводът на първоинстанционния съд (стр. 7, абзац втори от Решение рег. №248/27.10.2025 г. на ТРС), че тъй като Т. С. се е разпоредила с процесния имот, то тя и двамата й сина не се явяват съделители, след като неясно с какви мотиви и основание от една страна съдът приема, че дарението не поражда прехвърлителен ефект, поради това че е извършено в условията на нищожна делба, а същевременно съделител на поземелен имот с идентификатор *** по КККР на село Глогово е участвалия в сделката като дарен А. Ш..

Изтъкват, че неправилно и необосновано на доказателствата и закона първоинстанционният съд е приел, че „...се касае за обикновена съсобственост, която е дялова и всеки съсобственик разполага с т.нар. идеална част ... "(стр. 5, абзац четвърти от Решение рег. №248/27.10.2025 г. на ТРС).

Твърдят, че още в исковата си молба посочили, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) закупили 1/2 идеална част от празно дворно място, равняващо се на 340/680 кв. м. от Урегулиран поземлен имот (УПИ) VII - седем от кв. 26 по утвърдения със Заповед 3

№4780/21.03.1963 г. на Общински съвет Тетевен дворищно-регулационен план на селото.

Изтъква, че при сключване на договора, обаче праводателите показали границите и площта на собствеността, която прехвърлят, които границите съвпадат с тези на поземлен имот с кадастрален №147, от кв. 26 по действащия до 30.10.2018 г. кадастрален план на с. Глогово, общ. Тетевен, обл. Ловеч, включен за урегулиране в УПИ VII - седем от кв. 26 по утвърдения със Заповед №4780/21.03.1963 г. на Общински съвет Тетевен дворищно-регулационен план на селото, тъй като продавачите и техните праводатели били собственици на поземлен имот с кадастрален №147, от кв. 26, т.е. продавачите прехвърлили 400 кв.м. реално определена част от поземлен имот с кадастрален номер №147, от кв. 26, включена за урегулиране в УПИ VII -седем от кв. 26 поземлен имот №147 е от 400 кв.м. и там построили къща и пристройка към нея, отразена в КККР с общ идентификатор *** (петнадесет хиляди сто четиридесет и осем, точка, седемстотин и едно, точка, четиристотин четиридесет и четири, точка, едно). Излагат, че след като изградили постройките заградили собствената си площ по границите на поземлен имот с кадастрален №147, от кв. 26. Излагат, че през 1992 г. платили 1/2 идеална част от придаваемите се към УПИ VII - седем от кв. 26 163 (сто шестдесет и три) кв. м. от имот с кадастрален №105, в кв. 26 по плана на селото, съгласно Нотариален акт №4, том 2, дело №460/02.07.1992 г. за собственост на недвижим имот, придобит по регулация. Твърдят, че в резултат на това през 1992 г. преместили оградата от страна на дъното на имота и по този начин приобщили към владяните безпрепятствено до този момент реално определени 400 кв.м. от поземлен имот с кадастрален №147, от кв. 26 реално определена от оградата им площ от поземлен имот с кадастрален №105, в кв. 26 по плана на селото. Изтъкват че съгласно приетата по делото в производството пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, заградената от тях реално определена площ е 498,59 кв.м. и така доказали, че са собственици по покупко-продажба от 1982 г., придаване по регулация от 1992 г., приращение и изтекло в тяхна полза лично и присъединено от праводателите им давностно владение за периода от 1971 г. до 30.10.2018 г. и до днес на реална част от 498,69 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** (петнадесет хиляди сто четиридесет и осем, точка, седемстотин и едно, точка, четиристотин четиридесет и четири), обособена от изградена в имота ограда или с други думи в случая се касае за принудителна съсобственост по регулация.

Твърдят, че наред с това за реалната част от 498,69 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** (петнадесет хиляди сто четиридесет и осем, точка, седемстотин и едно, точка, четиристотин четиридесет и четири), обособена от изградената в имота ограда, която владеят от 1971 г., неправилно е прието, че „...ищцовата страна няма как да упражнява давностно владение дори и да е присъединила владението на праводателите си ... "(стр. 5, абзац последен от Решение рег. №248/27.10.2025 г. на ТРС), тъй като „...

Ищцовата и ответната страна имат по 1/2 идеална част видно от представените по делото документи за собственост тъй като имотът, за който ищцовата страна твърди, че е оградила и придобила по давност не може да бъде обособен като самостоятелен обект, защото не отговаря на чл. 19 ЗУТ...

4

Сочат, че съгласно приетата по делото съдебно - техническа експертиза (лист 375) се установява, че ищцата е оградила 498,59 кв.м., целият с площ от 737 кв.м., а лицето му е 17,50 метра. Излагат, че в съдебно заседание, проведено на 08 октомври 2025 г. на въпроса на процесуалния им представител дали ограденото място с площ от 498,59 кв.м. и с лице 17,50 м. може да е самостоятелно УПИ по ЗУТ или по вече отменения ЗТСУ, отговорът на архитект Агушева бил: „Да. Може" или с други думи така оградената реална част, владяна от тях отговаря на чл. 19 от ЗУТ и на 59 от ЗТСУ.