Решение № 280 от 20.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20255001000354 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по т.д.№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,е осъден ответникът ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тодор Александров“ № 18 на основание чл.432 от КЗ да заплати на ищцата Н. Р. М. с ЕГН ********** от с. *******, общ. *********, обл. ********, ул. „********“ № 17 сумата от 10 000 лева-частичен иск от общата сума 120 000 лева, която сума представлява обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, а именно болки и страдания, вследствие на обстоятелството, че на 08.04.2024 год. около 07:20 ч. в гр. ******** на кръстовището между бул. „Руски“ и ул. „Любен Каравелов“ при пресичане на пешеходна пътека е била ударена от лек автомобил марка и модел „Хавал Х2“ с рег. №******** и водач Я.Т.И., при което на същата са й причинени следните травматични увреждания: счупване на горния край на тибията, закрито/фрактура кондили латералис тибия декстра; загуба на съзнание; множество травми и наранявания по глава, синуси, тяло и крайници, психически стрес, за което деяние е налице влязло в сила споразумение по НОХД 6648/ 24г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва начиная от 02.09.2024г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени иска за главницата до пълния му претендиран размер от 90 000 лева и иска за лихвата за периода от 15.04.24г. до 01.09.2024г.,като недоказани и неоснователни в 1 тази им част.

Със същото решение е осъден ответника ЗК „Уника“ АД, ЕИК 040451865, да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 400 лева съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 62 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на назначените по делото експертизи,а на адвокат П. К.- Булстат ********* от САК гр.******, ул. **** №1, ап.9 е осъден да заплати на основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева адвокатско възнаграждение, ведно с ДДС.

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство Н. Р. М. с ЕГН **********,чрез пълномощника й адв. П. К. и с тази жалба решението се обжалва в частта,с която е отхвърлен иска на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над уважения размер до размера от 70 000 лв.,частичен иск от 120 000 лв.,както и в частта,с която е отхвърлена претенцията й за лихва за забава за периода от 15.04.2024 г. до 01.09.2024 г.

Жалбоподателката счита,че в обжалваните от нея части първоинстанционното решение е неправилно.В тази връзка поддържа,че гражданският й иск за обезщетение за неимуществени вреди,претърпени от нея вследствие на нанесените й при процесното ПТП телесни увреждания,е уажен в занижен размер,който не съответства на претърпените от нея морални вреди и е в противоречие с принципа на справедливост,поради което не може да репарира ненесените вреди от морално естество.Според нея,присъдената сума не съответства и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и показва незачитане на човешкия живот и здраве,не е съобразена и с установения лимит на отговорност на застрахователя.Заявява,че присъдената сума съответства на съдебна практика от преди 7-8 години,когато и премиите и лимитите на отговорност по ЗГО са били 20-30 пъти по-ниски.Поддържа още,че съдът неправилно е присъдил законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди на ищцата,считано от датата на предявяване на иска.Според нея,в случая лихвата за забава следва да се начисли,ако не от датата на ПТП,то считано от 20.05.2024 г. До окончателното изплащане на сумата,така както е съгласно чл.429,ал.3 от КЗ,както и следва да се присъди лихва върху изплатената от ответника след завеждане на ИМ сума в размер на 40 000 лв.,считано от 20.05.2024 г. до плащането.

В жалбата се твърди още,че съдът формално е маркирал в решението си част от критериите по прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди,като не е съобразил в достатъчна степен конкретните,обективно съществуващи факти:броя и вида на уврежданията на пострадалата,продължителността на възстановяването й,неудобствата и ограниченията,влошеното качество на живот,възрастта на пострадалата,както и интензивните болки,които същата е търпяла в началния период на възстановяването си,а и отражението на инцидента върху психиката й.Подобни доводи в тази насока се съдържат в жалбата.Такива се развиват и за обосноваване на поддържаното в жалбата твърдение,че съдът не е обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението и неправилно бил приел,че към момента пострадалата е с 2 изцяло възстановени движения на увредената част от тялото.В жалбата са посочени и конкретни съдебни решения,които жалбоподателката счита,че касаят размера на обезщетения на претърпени неимуществени вреди от същия вид и за същия период и които моли въззивният съд да вземе предвид при постановяване на решението си.Развити са и аргументи по повод поддържаното в жалбата твърдение,че законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди неправилно е била присъдена,считано от 02.09.2024 г.-датата на предявяване на иска,а е следвало да се присъди от посочената в жалбата по-ранна дата.

Въз основа на поддържаните в жалбата доводи е поискано да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да се постанови друго такова,с което да бъде уважен предявения от жалбоподателката иск до сумата от 70 000 лв.,частичен иск от 120 000 лв.,т.е. за още 20 000 лв. за причинените й неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания,вследствие на причинените й телесни увреждания от процесното ПТП,ведно със законната лихва върху сумата,считано от 20.05.2024 г. до окончателното плащане,както и да се присъди законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 20.05.2024 г. до 02.09.2024 г. и да се присъди лихва върху изплатената от ответника след завеждане на ИМ сума в размер на 40 000 лв.,считано от 20.05.2024 г. до плащането.Поискано е също да бъде определено адвокатско възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА за представителство пред апелативния съд,заедно с начислен ДДС.

От въззиваемия ЗК”УНИКА”АД-гр.София с ЕИК 040451865 е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез упълномощения юрисконсулт на дружеството-И. М.,в който е изложено становището,че жалбата е неоснователна,а постановеното първоинстанционно решение е правилно, обосновано и законосъобразно в своята цялост.Конкретни доводи в тази насока са развити в отговора.Посочен е факта,че дружествотозастраховател е изплатило на ищцата първоначално сумата от 40 000 лв. Като обезщетение за неимуществени вреди,а след постановяване на обжалваното решение й е изплатило и присъдената с решението сума от 10 000 лв.,ведно със законна лихва за периода от 02.09.2024 г. до 26.03.2025 г.-датата на плащането.В тази връзка към отговора е приложено платежно нареждане.Поискано е в полза на дружеството да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.

По делото е налице и частна жалба,подадена от адв. П. К. като пълномощник на Н. Р. М.,против определение №568 от 11.04.2025 г.,постановено по т.д.№537/2024 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,с което е оставена без уважение като неоснователна молба с вх.№10339/18.03.2025 г.,подадена от адв.П. К. като пълномощник на Н. М.,съдържаща искане по смисъла на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение №70 от 17.02.2025 г. в частта му за разноските чрез увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата с още 4833 лв.,ведно с ДДС.

В частната жалба се поддържа,че обжалваното определение е 3 неправилно и в тази връзка-че в определението съдът изобщо не е разгледал изложените в молбата по чл.248 от ГПК съображения.Заявено е в този контекст,че се поддържат изцяло изложените в същата молба доводи,а се развиват такива и в частната жалба,въз основа на които се поддържа основното становище,че присъденото в полза на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение е неправилно изчислено,занижено е и не е съобразено с разпоредбите на НМРАВ.Поискано е въз основа на същите доводи да се отмени обжалваното определение и да се присъди допълнително адвокатско възнаграждение на представителя на ищцата в размер на още 4833 лв. с ДДС.

Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната странаЗК”Уника”АД с ЕИК 040451865,като в законния едноседмичен срок дружеството не е подало писмен отговор на частната жалба,но в молба с вх.

№7649 от 23.09.2025 г. е изразило становище за оспорване на същата,както и на молбата по чл.248 от ГПК.

Във връзка с въззивната жалба не са заявени доказателствени искания от страните пред настоящата въззивна инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от страна /ищцата в първоинстанционното производство/,имаща правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в атакуваните му части и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваните му части.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№537/2024 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО, XVIII-ти състав,е предявен от Н. Р. М. с ЕГН ********** срещу ЗК „Уника“ АД-гр.София, ЕИК 040451865, осъдителен иск за заплащане на сумата от 90 000 лева - частичен 4 иск от общата сума 120 000 лева, която сума представлява обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, а именно болки и страдания, вследствие на обстоятелството, че на 08.04.2024 год. около 07:20 ч. в гр.

Пловдив на кръстовището между бул. „Руски“ и ул. „Любен Каравелов“ при пресичане на пешеходна пътека е била ударена от лек автомобил марка и модел „Хавал Х2“ с рег. №******** и водач Я.Т.И., при което на същата са й причинени следните травматични увреждания: счупване на горния край на тибията, закрито/фрактура кондили латералис тибия декстра; загуба на съзнание; множество травми и наранявания по глава, синуси, тяло и крайници, психически стрес, ведно със законната лихва начиная от 15.04.24г.-датата,на която изтича срокът по чл.429,ал.3 от КЗ във вр. С чл.430,ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

С решение №70 от 17.02.2025 г.,постановено по същото дело,първоинстанционният съд се е произнесъл по така предявения иск,приемайки го за доказан по основание и частично основателен по размер.Счел е,че справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на процесния пътен инцидент,настъпил на 08.04.2024 г. в гр.Пловдив,възлиза на сумата от 50 000 лв.,при което положение и след приспадане на изплатеното от ответника след завеждане на делото обезщетение от 40 000 лв.,първоинстанционният съд е уважил иска до размера от 10 000 лв.,а за разликата до пълния предявен размер от 90 000 лв.-частичен иск от 120 000 лв.,е отхвърлил иска като неоснователен.Относно претендираната законна лихва върху главницата съдът е приел,че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по чл.380,ал.1 от КЗ има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането,като застрахователят не дължи лихва по чл.409 от КЗ за времето на тази забава.Поради това и като е констатирал,че в случая кредиторът /ищцата/ е посочила банкова сметка на 17.09.2024 г.,т.е. след завеждане на делото,първоинстанционният съд е счел,че законната лихва върху уважения размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди от датата на предявяване на иска-02.09.2024 г. до окончателното плащане,а за периода от 15.04.2024 г. до 01.09.2024 г. иска за законна лихва за забава е отхвърлен като неоснователен.

Разпечатката съдържа 30 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60758318-ccc8-4298-bdc4-98cea8d0aebd