Определение № 1971 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. Варна, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Д.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20263100500773 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес:

******************, действащ чрез адв.П. Н., с адрес: гр.Варна, ******************, срещу Решение №435/09.02.2026г. постановено по гр.д.№12557/2024г. по описа на Районен съд Варна, с която е уважен иска на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, действащо чрез юрисконсулт С. С.ов, с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК и с чл.9, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК за установяване съществуването на задължения на жалбоподателя, както следва: 457.50лв.-дължима главница по Договор за потребителски кредит №7200311114329 от 30.01.2023г., 39.65лв.-договорна лихва за периода 15.11.2023г.-15.02.2024г. и 68.26лв.обезщетение за забава за периода 15.11.2023г.-04.04.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№4566/2024г. на PC Варна.

Твърди се от въззивника, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необосновано изключване на възражението му за неравноправна клауза. Конкретните оплаквания са, че съдът е уважил иска, без да извърши служебна проверка за неравноправност на клаузата по т.7.1 от процесният договор за кредит, която предвижда добавяне към отпусната в заем главница от 1000лв. на застрахователна премия в размер от 207.48лв., върху която също се начислява лихва.

Поддържа се че въпросната клауза води до задължително включване на разход за застраховка, олихвяване на тази сума и липса на избор за потребителя дали да я сключи, 1 което по смисъла на чл.147 от ЗЗП обуславя липса на прозрачност относно размера на дълга и на икономическите последици за кредитополучателя. Сочи се, че интегрирането на застрахователна премия в главницата, без отделното й посочване нарушава прозрачността, тъй като скрива реалната цена на кредита и застраховката се представя като част от “кредитен ресурс“, който не се предоставя действително. Освен това ГПР е изкуствено занижен и премията се олихвява като капиталов заем. Твърди се, че съгласно Директива 93/13 и практика на СЕС по дела С-263/22 и С-321/22, това представлява скрит разход и липса на прозрачност. Наред с горното се поддържа, че е нарушен принцип на добросъвестност визиран в чл.143, т.1 от ЗЗП и че клаузата създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните, доколкото потребителят финансира застраховка, която основно защитава кредитора и на банката се гарантира допълнителен приход, чрез олихвяване на премия, която не осигурява реална, пропорционална услуга на клиента.

Твърди се, че подобна конструкция противоречи на принципа на добросъвестност и представлява неравноправна клауза, което е основание за нищожност по чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Оспорват се изводите на съда относно основателният размер на претенцията, с аргументи за неправилно безкритично възприемане на заключението на ССч.Е и несъобразяването в противоречие с чл.266, ал.2, т.2 от ГПК на настъпилото в хода на делото плащане на сумата от 390 евро, с която всъщност следва да се редуцира дълга. Сочи се относима съдебна практика и се моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на обжалваното решение и неоснователност на изложените оплаквания от въззивника. Поддържа се, че тезата на жалбоподателя, че застрахователната премия е следвало да бъдат включени като разход при изчислението на ГПР по договора за кредит, е неправилна тъй като сключването на договор за застраховка е осъществено вследствие на информираното съгласие на кредитополучателя. Твърди се, че сключването на застрахователен договор не е задължително условие за отпускането на процесния договор за кредит и не влияе по никакъв начин на клаузите и параметрите на последния. Ето защо сумите по застрахователната премия не следва да приемат за елемент от общите разходите по кредита за потребителя, съобразно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Наред с това се сочи, че според клаузите инкорпорирани в застрахователния сертификат и т.10 от Общите условия, е възможен отказ от застраховката, след сключването на договора за кредит, при който застрахователната премия ще бъде възстановена на потребителя, доколкото Банката е финансирала застрахователната премия и я е платила от негово име и за негова сметка.

Излага се, че ако кредитополучателя бе упражнил правото си на отказ от застраховката в деня на сключването на договора за кредит или в непосредствена близост след това, то застрахователите са щели да му възстановят пълния размер на застрахователната премия, с която сума същия е могъл да разполага и да погаси предсрочно кредита, или да използва за свои нужди. Сочи се, че при всички положения условията по договора за кредит остават непроменени-размери на лихва и на ГПР, единствено срокът би се променил в случай на предсрочно погасяване на кредита. Сочи се още, че според разпоредбата на чл.4.4. от 2

Общите условия застраховката може да се прекрати с едномесечно предизвестие по всяко едно време в срока на договора. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.

Страните не са обективирали искания по доказателствата.

С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба С. Б. Д., с ЕГН **********, против Решение №435/09.02.2026г. постановено по гр.д.№12557/2024г. по описа на Районен съд Варна, с която е уважен иска на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК и с чл.9, ал.1 и чл.33, ал.1 от ЗПК за установяване съществуването на задължения на жалбоподателя, както следва: 457.50лв.-дължима главница по Договор за потребителски кредит №7200311114329 от 30.01.2023г., 39.65лв.-договорна лихва за периода 15.11.2023г.-15.02.2024г. и 68.26лв.-обезщетение за забава за периода 15.11.2023г.-04.04.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4566/2024г. на PC Варна.

НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№773/2026г. на ОС Варна в открито съдебно заседание на 27.05.2026г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3