Решение № 131 от 07.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно гражданско дело 175/2025
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 07.05.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева
Цитирани разпоредби
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258- 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.82- 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.120 · Кодекс на труда
- чл.120, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.220, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225 · Кодекс на труда
- чл.225, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.267, ал.3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 · Кодекс на труда
- чл.66, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- чл.66, ал.1, т.1 и т.2 · Кодекс на труда
- § 1, т.1 · Кодекс на труда
- §1, т.3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Стара Загора, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Ст. Златев
Членове:
Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20255500500175 по описа за 2025 година
Производството е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.328, ал.2, чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД.
В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника - работодател „М.М.-и.“ ЕАД, гр.Р., *** - с.К., *** против негативното за него първоинстанционно Решение № 7/27.01.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 754/2024г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което са били изцяло уважени предявените против него искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за присъждане на обезщетение по чл. 225 от КТ за времето, през което ищецът /служител/ С. Д. С. от гр.Н.З., *** е бил останал без работа.
Счита, че така постановеното Решение се явява незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да отмените изцяло атакуваното изцяло негативно за него Решение на РС- гр.Раднево, и вместо него да постановите друго свое, с което да отхвърли всички обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.225 от КТ и чл.82- 86 от ЗЗД, ведно със законните последици от това, както и да му се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Не е имал нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Претендира разноските си по делото. В този смисъл е и пледоарията на 1 процесуалния му представител- юрисконсулт.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ 687/17.02.2025г. от ищеца /служител/ С. Д. С. от гр.Н.З., ***, който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на чл.133 от ГПК. Същият твърди, че атакуваното Решение на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, счита въззивната жалба за неоснователна и недоказана и излага своите подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Поради което моли настоящия въззивен съд да не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РСРаднево, със законните последици. Не е имал свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представител- адвокат по делото. Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства и предвид липсата на нови доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното:
Още пред РС е било изрично признато и ненуждаещо се от доказване, че ищецът /въззиваем/ - служителя е заемал длъжността „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“ в участък „РТНК“ в участък „РТНК 5“ при ответника /въззивник/ - работодателя съгласно Трудов договор № 52/16.04.2009г. и Допълнително споразумение № 3273/01.11.2019г., че в периода от 03.06.2024г. до 17.07.2024г. включително със Заповед № 96/05.06.2024г. на управителя на клон- Рудник „Т.-с.“ е бил преместен от длъжност „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК“ в участък „РТНК“ в участък „РТНК - 5“ на другата длъжност „диспечер транспортни средства - автомобилен“ в участък „Автотранспорт“, че трудовото правоотношение/ТПО/ било прекратено със Заповед № 67/11.07.2024г. издадена от управителя на Рудник „Т.-с.“, като с нея изрично е посочено, че на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на Договор за управление и във връзка със сключен Договор на от 15.01.2024г. /но влязъл в сила на 21.01.2024г./ със Стойко Георгиев Башалов в качеството му на „управител“ за възлагане на управлението на работодателя Рудник „Т.-с.“, с.К., клон на „М.М.-и.“ ЕАД, гр.Р., ***, връчено на 11.07.2024г. предизвестие, считано от 12.07.2024г. В първоинстанционното дело е било прието като писмено доказателство предизвестие, с което работодателят по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, чрез управителя на рудника, на осн. чл.328, ал.2 от КТ е предизвестило служителя си С. Д. С., че от деня, следващ деня на връчването й, ще бъде прекратен трудовия договор му договор за заеманата длъжност „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК”, поради сключване на договор от 15.01.2024 г. за възлагане управлението на рудника, в 2 сила от 21.01.2024 г., и приложена към него „бизнес-програма на Клона“.
Безспорно предизвестието е било връчено лично на служителя на 11.07.2024г., едновременно с връчването на Заповед № 67/11.07.2024г., 2 бр. документа, подписани от управителя на рудника С.Б., с която на осн. чл.328, ал.2 от КТ е било прекратено ТПО, считано от 12.07.2024г., като изрично е било посочено на осн. чл.224, ал.1 от КТ да се изплати парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 7 дни и на осн. чл.220, ал.1 от КТ за неспазен срок на предизвестието в размер на 1 БТВ за 30 бр. работни дни.
Следователно ТПО на служителя, възникнало със сключването на Трудовия договор № 52/16.04.2009г., изменен последно с допълнително Споразумение № 3273/01.11.2019г., с което той е бил заел длъжността „заместник ръководител участък добивна промишленост - РТНК” в Отдел 5: Участък РТНК-5, в звено преки ръководители и клас по НКПД „Ръководители“, е прекратен едностранно с предизвестие от работодателя, за което е била издадена констатиращата прекратяването на ТПО Заповед № 67/11.07.2024г.
Безспорно предизвестието и оспорената заповед са издадени от компетентното лице, носител на правото да прекратява трудовите договори с работниците и служителите в дружеството - работодател, тъй като управителят на рудника съгласно §.1, т.1 от ДР на КТ и въз основа на служебната Справка в търговския регистър по ЕИК на работодателя съгл. чл.11, ал.1 във вр. чл.23, ал.6 от ЗТР и Договора за възлагане на управлението от 15.01.2024г. Този договор за възлагане управлението на клон, същият съгласно неговата т.11, т.2 влиза в сила на 21.01.2024г., от когато е започнало изпълнението на договора и в законния 9-месечен срок по чл.328, ал.2 от КТ са връчени на служителя предизвестието и Заповед № 67/11.07.2024г. за прекратяване на ТПО на осн. чл.328, ал.2 от КТ. Следователно видно от всички писмени доказателства пред РС се установява наличието на валидно упражнена от страна на управителя на клона работодателска правоспособност по чл.328, ал.2 от КТ, между датата на начало на договора за възлагане на управлението/21.01.2024г./ и датата на прекратяване на ТПО/12.07.2024г./ е налице срок по- малък от 9 месеца.
Поради което по чл.328, ал.2 от КТ заеманата от служителя преди уволнението длъжност е била „ръководна“ по смисъла на §.1, т. 3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието освен ръководителят и неговите заместници, а също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Характерът на длъжността, като „ръководна“ се определя не от нейното формално наименование, а от съдържанието на трудовите функции по длъжностната му характеристика, като служители от „ръководството на предприятието“ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя. Въззивният съд счита, че съгласно легалното определение на понятието „ръководство на предприятието“, дадено в §1, т.3 от ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителя и неговите заместници, а също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес.
3
От тази разпоредба е видно, че приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ обхваща и лицата, които съобразно своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое управленско равнище се намират. В този смисъл в „ръководството на предприятието“ са включени всички лица, които притежават ръководни, организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на предприятието ръководителят, комуто е възложено управлението на дружеството или поделението - работодател, по силата на договор за възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ и тази преценка на ръководителя е автономна, субективна, поради което не подлежи на съдебен контрол. На такъв контрол подлежи единствено преценката дали служителят, чието трудово правоотношение се прекратява, е част от ръководството на предприятието. Разрешаването на този въпрос трябва да се извършва въз основа на конкретните факти за всеки случай, но очертаните от съдебната практика два основни критерия за определяне на една длъжност като ръководна са следните: какво е мястото на длъжността в системата на управление на предприятието и какви са възложените на служителя трудови функции, съгласно длъжностната му характеристика. Съобразно константната съдебна практика по аналогични казуси, характерът на длъжността като „ръководна” се определя за всеки един конкретен случай, в зависимост от длъжностната характеристика на длъжността и структурната схема на самото предприятие/рудника/. Същевременно от съществено значение за преценката на конкретната длъжност, като „ръководна” или не са конкретните трудови функции, които са възложени да се изпълняват/организаторски, контролни или ръководни/, и мястото й в трудовия процес на конкретното предприятие /рудника/. Без значение за преценката на длъжността, като „ръководна” обаче е формалното й включване в Единния класификатор на длъжностите или в Националния класификатор на професиите и длъжностите, както и обстоятелството дали има подчинени други длъжности и лица, или не. А относно мястото на длъжността в системата на управление на предприятието, ръководството на трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на предприятие, както и в колективните изборни органи за управление, но не и в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес, когато ръководещият от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в съответното предприятие. Предвид което съществува пряка свързаност от множество други служители, стоящи в организационно - йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договора за управление. В мотивите на 4 атакуваното първоинстанционно Решение РС подробно е изследва и анализирал йерархическата подчиненост спрямо лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставените от възложителя бизнес- цели. По конкретния казус са обективно налице две оспорвания от служителя и е налице реален фактически и правен спор на каква длъжност е бил служителя по време на уволнението, мотивирано, законосъобразно и доказано РС е приел, че видно от приетата, като доказателство по делото писмена Заповед № 96/05.06.2024г. на управителя на рудника - работодател, с която заповед е изменено едностранно трудовото правоотношение със служителя на осн. чл.120, ал.1 от КТ относно мястото и характера на работата, на служителя е било възложено за периода от 03.06.2024г. до 17.07.2024г. включително да изпълнява длъжност „Диспечер транспортни средства - автомобилен“ в участък „Автотранспорт“. Не налице никакъв фактически и правен спор между страните по делото спрямо основанието за издаване на заповедта, наличието на производствена нужда и че същевременно действително служителят е работил от 03.06.2024г. на длъжността „Диспечер транспортни средства - автомобилен“, макар че формално основната му работна заплата не е била променяна, като е била изцяло запазена съгласно нормата на чл.267, ал.3 от КТ. Едностранна промяна в трудовия договор /като процесния/ е законово допустима в мястото и/или характера на работа, но единствено и само при изрично и изчерпателно посочени от законодателя хипотези по чл.120 от КТ- престой, производствена необходимост и непреодолими причини. Следователно характера на работа е водещ за определяне на наименованието на длъжността и същите са функционално свързани, поради което и правото на работодателя по чл.120, ал.1 от КТ да измени едностранно характера на работа включва и наименованието на самата длъжност, както безспорно е направил и самия работодател със своята Заповед по реда на чл.120, ал.1 от КТ, с която на служителя е било едностранно възложено да премине на длъжност „Диспечер транспортни средства - автомобилен“ в участък „Автотранспорт“, което не се оспорва от никоя от страните по делото.
Разпечатката съдържа 19 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/60744940-0d15-4c3f-83b6-3ddb479ee8f1