Решение № 1844 от 24.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1844 гр. Пловдив, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело № 20235330116950 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Р. К. М., ЕГН **********, с адрес:***, представляван от пълномощника адв.С. М., против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Рачо Петков - Казанджията“, № 4-6, представлявано от у. Р. И. М. – Т..

Ищецът твърди, че на 11.03.2013г. „Първа Инвестиционна Банка “ АД, ЕИК 831094393, в качеството си на заявител, подало Заявление по чл. 417 от ГПК за сумата в размер на 10 000 лева, въз основа на издаден от А. М. С. и авалиран от Р. К. М. запис на заповед от 04.06.2007г. На основание това заявление било образувано частно гражданско дело № 4043/2013г., по описа на Районен съд - Пловдив, завършило с издаването па Заповед за изпълнение № 2667/19.03.2013г. и изпълнителен лист за следните суми - 10000 лева, дължима по запис на заповед, 525 лева - съдебни разноски; законна лихва върху сумата от 10000 лева считано от 11.03.2013г. до окончателното й изплащане. Въпросната заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК била връчена на М. на 01.08.2013г., против нея не бил подал възражение по чл.414 от ГПК и не бил предявен иск по чл.422 от ГПК, с оглед на което същата влязла в сила на 15.08.2022г. Релевира се от ищеца, че въз основа на издадения в полза на кредитора изпълнителен лист на 18.07.2013г. било образувано ***, по описа на ***, район па действие Окръжен съд - Пловдив, в производството по което на 01.08.2013г. била връчена Покана за доброволно изпълнение лично на Р. М.. Излага се, че по ***, по описа на *** били извършени следните действия и изпълнителни действия: на 21.11.2016г. била наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на Р. М.; на 14.11.2016г. била подадена молба от ответника в настоящото производство „ЕОС Матрикс" ЕООД с искане дружеството да бъде конституирано като взискател въз основа па сключен договор за цесия с първоначалния взискател „Първа Инвестиционна Банка" АД; на 14.02.2017г. с Разпореждане на *** бил насрочен опис на движими вещи за 14.02.2017г., който опис не бил извършен; на 01.06.2018г. взискателят бил подал молба за прекратяване на изпълнителното 1 дело. Според ищеца от датата на образуване на изпълнителното дело под № *** по описа на *** и в продължение на две години взискателят бездействал, поради което и па основание чл. 433. ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 01.08.2015г., поради което и погасителната давност започнала да тече от 18.07.2013г. датата на образуване на първото изпълнително дело. Сочи се, че по *** единственото предприето изпълнително действие било наложената възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника Р. М., което действие било от 21.11.2016г. и било извършено по вече прекратено по силата на закона изпълнително дело, поради което това действие било извършено ненадлежно и не било прекъснало погасителната давност за вземането по записа на заповед. Заявява се в исковата молба, че останалите действия представлявали обикновени действия по образуване и водене на изпълнителното дело, които обаче не прекъсвали давността. С прекратяване на изпълнението на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на основание ал.4 и ал.5 от ГПК били заличени с обратна сила извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия, поради което и същите не били породили правен ефект.

Твърди се, че на 08.05.2019 г. въз основа на издадения изпълнителен лист по частно гражданско дело № 4043 от 2013г., по описа на Районен съд - Пловдив било образувано ново ***, по описа на ***, peг. № ***, район на действие Окръжен съд – Пловдив, като поканата за доброволно изпълнение по това изпълнително дело била връчена на ищеца през месец ноември 2023г. и в тази връзка мотивира правния си интерес от образуване на настоящото произовдство с цел защита на правата му, заплашени от принудително изпълнение. Излага се от М., че към настоящия момент притезанията на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по издадения по частно гражданско дело № 4043 от 2013 г., по описа на Районен съд - Пловдив изпълнителен лист били погасени по давност с изтичането на 3- години, който погасителен ефект бил настъпил след издаването на изпълнителния лист за периода от 18.07.2013 г до 18.07.2016г., като в условията на евентуалност възразява и твърди, че вземането било погасено и с изтичането на 5-годишната погасителна давност по реда на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД за периода от 18.07.2013г до 18.07.2018г. Според ищеца не бил уведомен за извършената цесия, с оглед на което съдебният изпълнител имал задължение да конституира цесионера като взискател по изпълнението, но не и да извършва изпълнителни действия до уведомяването на длъжника за цесията, поради което и извършените до момента действия от ответника по изпълнителното дело били ненадлежни и не прекъсвали давността. Отправя се искане да се признае за установено по отношение па Р. К. М. че не дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД сумата в размер на 10 000 лева, произтичащи от издаден на 04.06.2007г. запис на заповед, предявен за плащане на 25.04.2012г. и авалиран от Р. К. М., за което вземане била издаден по частно гражданско дело № 4043 от 2013 г., по описа на Районен съд – Пловдив изпълнителен лист и образувано и висящо ***, по описа на ***, тъй като е погасено по давност. Претендират се сторените в производството разноски.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява, но се представлява от пълномощника адв.С. М., който поддържа исковата молба. Моли да се уважи предявения иск, като в тази връзка релевира своите съображения. Претендира разноски. Представя писмена защита.

Ангажиран е отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез пълномощника адв.Н. К.. Релевира се от ответника, че ищецът декларирал в исковата молба знание за прехвърлянето на дълга.

Според „ЕОС Матрикс“ ЕООД в настоящия случай приложение следвало да намери общия петгодишен давностен срок, като въпросната давност по отношение на вземането била прекъсвана. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист била подадена молба за образуване на *** *** и още след образуване на изпълнителното дело били искани и извършени изпълнителни действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, както и погасителната давност за вземането. Заявява се, че с подаването на молба, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл.18 от 2

ЗЧСИ, давността била прекъсната. Сочи се, че след като взискателят и приобретател на вземането по силата на договора за цесия, установил основание за прекратяване на *** *** и въз основа на същия изпълнителен лист било образувано ново *** по описа на ***, регулярно били искани и предприемани изпълнителни действия до днешна дата.

Според ответника съобразно дадените разрешения в ТР № 3/2020г., по описа на ВКС, давността не била текла до 26.06.2015г. Твърди се в отговора на исковата молба, че при издаден изпълнителен лист и надлежно/своевременно връчена заповед за незабавно изпълнение, давностният срок не бил три години, а пет години от дата на влизаното й в сила. Ответникът счита, че били неправилни твърденията за незавършен фактичести състав на цесията по отношение на вземането по запис на заповед. Отделно от това се релевира, че плащането на погасено по давност вземане било дължимо плащане, представлявало погасяване на съществуващо задължение и то на същото задължение, което съществувало и преди изтичане на давностния срок. Отправя се искане за отхвърляне на предявения иск като неоснователен, тъй като изложените в него твърдения били неправилни, необосновани и недоказани.

При проведените открити съдебни заседания ответното дружество не се представлява и негов представител или пълномощник не взима становище.

Районен съд – Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от деловодната справка на Районен съд – Пловдив по ч.гр.д.№ 4043/2013г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „Първа Инвестицонна Банка“ АД против солидарните длъжници А. М. С. и Р. К. М., е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2667/19.03.2013г. за претендираните суми – 10 000 лева – главница по запис на заповед, издаден в гр.Пловдив на 04.06.2007г. от първия длъжник и авалиран от втория длъжник, с падеж на предявяване, предявен за плащане на издателя на 25.04.2012г. чрез връчване на нотариална покана при условията на чл.47, ал.1-5 от ГПК и поръчителя/авалиста на 12.05.2012г. чрез лично връчена нотариална покана, ведно със законните лихви върху посочената сума от 10 000 лева, считано от 11.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 525,00 лева – съдебни разноски и изпълнителен лист от 19.03.2013г.

Против въпросната заповед за изпълнение не е подадено възражение в законоустановения срок от страна на ищеца в настоящото производство и не е била обжалвана от него, с оглед на което за него е влязла в сила на дата 16.08.2013г.

От представеното копие на *** по описа на ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, става ясно, че същото е образувано по молба, подадена на дата 18.07.2013г. от взискателя „Първа инвестиционна Банка“ АД за образуване на *** против А.М.С. и Р. К. М., с която са възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 13.03.2013г., с който А. М. С. и Р. К. М. са осъдени солидарно да заплатят на „Първа Инвестиционна Банка“ АД сумата от 10 000 лева – главница по запис на заповед, издаден в гр.Пловдив на 04.06.2007г. от първия длъжник и авалиран от втория длъжник, с падеж на предявяване, предявен за плащане на ииздателя на 25.04.2012г. чрез връчване на нотариална покана при условията на чл.47, ал.1-5 от ГПК и поръчителя/авалиста на 12.05.2012г. чрез лично връчена нотариална покана, ведно със законните лихви върху посочената сума от 10 000 лева, считано от 11.03.2013г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 525,00 лева – съдебни разноски, както и Заповед № 2667 от 19.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, въз основа на който е издаден и изпълнителния лист. На длъжника М. е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на дата 01.08.2013г. Със съобщение за наложена възбрана от 16.11.2016г. е наложена възбрана за 3 обезпечение на вземането, предмет на изпълнителното производство, на недвижим имот, собственост на ищеца М., като същата е вписана в Служба по вписванията – гр.Чепеларе на 21.11.2016г. С молба от 08.12.2016г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправило искане за конституиране като взискател в изъплнителното дело, тъй като „Първа Инвестиционна Банка“ АД е прехвърлило вземанията си по въпросното изпълнително дело, като в тази връзка е приложило Потвърждение за извършената цесия на всички вземания цедирани от „Първа Инвестиционна банка“ АД на “ЕОС Матрикс“ ЕООД съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.11.2016г., Списък с прехвърлените вземания, в което фигурира и процесното такова. Със съобщение от 19.01.2017г. съдебният изпълнител е уведомил дружеството ответник, че е конституирано като нов взискател по делото, а „Първа Инвестционна банка“ АД е заличено като взискател в изпълнителното производство. С разпореждане от 14.02.2017г. е насрочен опис на движими вещи, собственост на Р. К. М., находящи се на адреса му в ***. С молба от 01.06.2018г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е отправило искане за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. С Постановление от 01.06.2018г. изпълнителното произвдство по описа на *** е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК и постановено вдигане на наложените запори и възбрани. Изпратено е искане за вдигане на възбрана от 03.05.2019г. до Служба по вписванията – гр.Чепеларе, с което е вдигната наложената възбрана на недвижимия имот собственост на длъжника М..

Разпечатката съдържа 18 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6073e248-c475-4c9e-b2f8-28d006a00b1f