Присъда № 3 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 3 от 05.01.2026 г. по НОХД № 2340 по описа за 2025 г. на Районен съд - Варна, НО, ХХIII състав

Повдигнато е и е внесено в съда с обвинителен акт обвинение срещу И.

А. К., ЕГН ********** за престъпление от общ характер по чл. 209, ал.3, вр. ал.1 от НК за това че през месец февруари 2022г. в гр. Варна, с цел да набави за себе си имотна облага, въвела в заблуждение М. П. В., че майка й има нужда от 500 лева, като случаят е маловажен.

Подсъдимата възразява срещу така повдигнатото обвинение и по нейно искане на осн. чл. 248, т.4 от НПК производството по делото се проведе по общия процесуален ред при условията и реда на глава 20 от НПК.

Участващият в производството представител на ВРП първоначално поддържа предявеното против подсъдимата обвинение. В хода на съдебните прения, с пледоарията си излага становище за липса на съставомерност на деянието, за което е повдигнато обвинение.

В хода на съдебните прения защитникът адв. К. изразява съгласие със становището на прокурора. Моли подзащитната му да бъде призната за невинна. Счита, че от събраните по делото доказателства, фактическата обстановка била изяснена в степен, в която К. да бъде оневинена в извършването на престъплението.

Подс. И. К. участва в производството лично и със служебно назначен процесуален представител. В хода на досъдебното производство тя не признава вината си по повдигнатото й обвинения. В хода на съдебното следствие, тя признава единствено че е взела паричната сума от 500 лв. от В., които тя сама й била предложила, за да й помогне да си намерят квартира заедно със св. М. М.. В последната си дума подс. К. не се признава за виновна, иска да върне взетата сума, моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата И. А. К. е родена на * г. в гр. Варна. Същата е българка, български гражданин, със средна образование, неомъжена, работи, неосъждана, с ЕГН **********.

През месец февруари 2022 г., в гр. Варна, подс. К. отишла на „Синия пазар“, където се намирала пострадалата В.. По това време подс. К. живеела на 1 семейни начала със св. М. И. М.. Двамата имали финансови затруднения и поради тази причина нямали квартира, в която да нощуват.

Св. В. съжалила подс. К. и св. М. и порази тази причина им предложила сумата от 500 лв. назаем, за да могат да си наемат квартира. Парите били взети от подс. К., като двамата със св. Мехемедов отишли да оглеждат квартира. Подс. К. не харесала квартирата и двамата отишли в казино. Св. М. чакал подс. К. пред казиното, тъй като нямал лична карта. Подсъдимата изхарчила парите в казиното, като през следващите дни отново двамата се намирали на Синия пазар в гр. Варна.

Пострадалата – св. В. започнала настоятелно да пита кога ще й върнат парите, но подсъдимата и св. М. така и не успели да изработят толкова голяма сума пари, за да я върнат на св. В..

Приблизително в този период подс. К. взела назаем пари и от друго лице на Синия пазар с имена Продан Янков Проданов, на който, обаче, върнала заетите пари в хода на досъдебното производство.

Не след дълго подс. К. и св. М. се разделили, подсъдимата спряла да посещава Синия пазар, а св. В. не получила парите си.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства: обясненията на подс. К., показанията на свидетелите М. П. В. (дадени в хода на съдебното следствие и тези, дадени в хода на досъдебното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал.

1, т. 1 от НПК) и св. М. И. М., както и въз основа на писмените доказателства и доказателствени средства по делото: декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, справка от ТД на НАП (л. 74-76 от ДП), справка и удостоверение от служба по вписванията (л. 78-79 от ДП), характеристична справка (л. 86), 4 бр. приемо-предавателни протоколи и разписка (л. 80-84).

Като обсъди този доказателствен материал съобразно значението на отделните доказателствени източници в тяхната съвкупност, както и поотделно, съдът намери, че спор относно фактите, подлежащи на доказване няма.

Всички събрани по делото гласни доказателствени средства са еднопосочни в своите детайли, логични и нямат каквито и да е било противоречия. Св. В., която е дала на подс. К., паричната сума от 500 лв. категорично заявява, че поводът за даването на сумата е нейното съжаление към подсъдимата и св. М., за да не спят на цимента. Св. В. е искала да им помогне, като подс. К. не е инициирала по никакъв начин разговора за предоставянето на парите, нито е мотивирала св. В. да й ги предостави. Св. В. заявява в своя разпит пред съда „Не ми ги е искала, аз ги съжалих, защото спят 2 на цимента“. Изрично посочва, че подс. К. не е искала парите.

В същата насока са и показанията на св. М. И. М., който заявява, че св.

В. е дала паричната сума от 500 лв. от съжаление, макар и с леко разминаваща се съпътстваща интерпретация на останалите факти, а именно относно намерението на подс. К. да върне парите, която интерпретация не следва да бъде обсъждана от съда с оглед установената липса на мотивиране от страна на подсъдимата към св. В. за разпореждане със сумата от 500 лв.

Не на последно място съдът кредитира изцяло и обясненията на подс. К.

(имащи двойнствена природа – на средство за защита и на доказателствено средство), доколкото съответстват на показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съдът кредитира всички останали писмени доказателства като допринасящи за изясняване на обстоятелствата по делото.

От правна страна:

Единственият спорен по делото въпрос е правен, а именно представляват ли извършените от подс. К. действия престъпление по чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подсъдимата не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 209, ал. 3 вр. ал. 1 НК, в което е обвинена.

Не се установи по безспорен начин, че подсъдимата е възбудила у В. заблуждение с цел да набави за себе си имотна облага и с действията си е причинила имотна вреда у последната.

Обект на наказателно правна закрила на престъплението “измама” са обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с движимо или недвижимо имущество. Въздействието върху пострадалия следва да е по един измамлив начин, така че да се създадат или да се затвърдят вече създадени неверни представи относно определени факти и обстоятелства от обективната действителност. Актът на имуществено разпореждане трябва да се осъществява от измаменото лице поради негова неправилна представа относно основанието или условията за това разпореждане.

От обективна страна, изпълнителното деяние по ал. 1 може да бъде осъществено в две форми. Първата е възбуждане на заблуждение, т.е. създаване на начални неверни представи у пострадалия относно съществуването, несъществуването или естеството на определени факти и обстоятелства от обективната действителност, свързани с основанието или условията, при които се осъществява имущественото разпореждане. Ако не 3 беше създадена тази невярна представа, пострадалият не би се разпоредил с имуществото си. Втората форма е поддържане на заблуждение, т.е. затвърждаване на подобни неверни представи, които са съществували изначално в съзнанието на жертвата или вече са били създадени от подсъдимия. За да има измама, е необходимо адресатът на заблуждаването да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение – да извърши нещо – напр. да плати нещо недължимо; да пропусне някаква полза – да не потърси вземането си в срок; да претърпи загуба. Вследствие на заблуждаването у адресата на заблудата се формират или затвърждават неверни представи за гражданско правно релевантните обстоятелства, от значение за осъществяване на имуществено разпореждане, вследствие на тези създадени неверни представи адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане – за своя или за чужда сметка, като последица от това имуществено разпореждане се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице, с чието имущество той има право да се разпорежда.

По правило измамата е резултатно престъпление – вследствие на въздействието върху пострадалия, той извършва акт на имуществено разпореждане, което не би направил, ако имаше верни представи относно действителното положение на нещата (в този смисъл и Р.337-77-I и Р.48-96-I) и по този начин претърпява имотна вреда. В конкретния случай В. сама е предложила своята финансова помощ на подс. К., без да е била привеждана в заблуждение, както и не е поддържано това заблуждение. От нейните показания става ясно по категоричен начин, че сумата е дадена за квартира, а не за лечение на майката на подсъдимата, както е формирано обвинението в обвинителния акт.

От субективна страна деянието също не осъществява признаците на визираното престъпление. То следва да е извършено при условията на пряк умисъл – К. да е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, да е предвиждала настъпването на неговите общественоопасни последици и да е искала тяхното настъпване. В съзнанието на подсъдимата не са възникнали представи, че с нейните действия възбужда или поддържа заблуждение у В. и че в резултат тези действия тя се разпорежда с имуществото си и по този начин претърпява имотна вреда. Не е налице специфичната користна цел за деянието - да набави за себе си или другиго имотна облага.

По делото безспорно се установи, че подс. К. е взела парична сума в размер на 500 лева, които св. В. от съжаление сама й е предложила.

По горните съображения за несъставомерност на деянието от обективна и субективна страна съдът признава подсъдимата за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК.

СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД:

4

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№3 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора В. Хр. П. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110202340 по описа за 2025 година въз основа на закона и доказателствата по делото

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата И. А. К. – родена на * г. в гр.Варна, българка, български гражданин, средно образование, неомъжена, работи, неосъждана, ЕГН **********, за НЕВИННА в това, че през м. февруари 2022 г. в гр. Варна с цел да набави за себе си имотна облага въвела в заблуждение М. П. В., че майка й има нужда от операция и с това й причинила имотна вреда в размер на 500 лева, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 304 НПК я ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.209, ал.3 вр. ал.1 от НК.

Присъдата може да се обжалва и протестира в петнадесетдневен срок от днес пред Окръжен съд - Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 1

2