Решение № 5341 от 20.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5341 гр. София, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110149515 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „***” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.09.2025г. срещу „**“ ЕООД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 85,20 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за небитов клиент с аб. № *** за периода от 01.12.2022 г. до 31.03.2024 г., както и сума в размер на 11,54 лева - лихва за забава за периода от 31.01.2023 г. до 31.03.2024 г., както и сумата в размер на 4,32 лева главница за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г., както и 0,82 лева, лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2023 г. до 02.09.2025 г., с които суми ответникът неоснователно се е обогатил.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че между страните по делото не е подписан договор за продажба на топлинна енергия, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищцовото дружество, поради което дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до размера на обедняването.

Заявява, че е изпратил писмо покана за заплащане на задълженията, като към настоящия момент погасяване не е налице. Изтъква, че в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори при ОУ, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди. Заявява, че ОУ се изготвят от „***“ 1

АД и се одобряват от КЕВР. Твърди, че за процесния период са били в сила ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от „***“ АД на потребители в гр.

София, одобрени с Решение № ОУ - 033/08.10.2007 г. на КЕВР, като същите са в сила от датата на решението. Заявява, че въз основа на чл. 139 от ЗЕ, разпределението на топлинна енергия между потребителите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че за топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „**“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Намира претендираните суми за недължими. Заявява, че процесните суми са платени в срок. В условията на евентуалност прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност, както на главния иск, така и на акцесорния.

Третото лице помагач на страната на ищеца „***“ ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал.1 ЗЗД:

За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период е доставил на ответника топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Ето защо и релевантни за определянето дали един клиент е битов или небитов са нуждите, за които се ползва топлинната енергия - битови или небитови, а не дали сградата, в която се намира топлоснабденият имот е жилищна или не, поради което и доводите на ответника в тази връзка са неоснователни.

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия, какъвто в случая не се твърди да е бил сключен между страните за процесния период.

2

В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е спестил разходи за доставената и ползвана топлинна енергия в процесния имот, на който е собственик, като по този начин се е обогатил.

По делото е представен препис на Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 99, том 1, рег. № ***, дело № 93 от 2006г., от който се установява, че ответникът „**“ ЕООД е придобил процесния имот чрез покупко-продажба.

В тази връзка следва да се посочи, че материално легитимиран да отговаря по предявения иск е този, който е ползвал топлинната енергия на адреса на процесния имот и който е следвало да заплати цената на тези услуги, с оглед което е настъпило както обедняването в правната сфера на ищеца, така и обогатяването в тази на ответника.

Доколкото ответникът е бил собственик на процесния имот през исковия период, а по делото липсват доказателства, от които да се установява, че същият е предоставил ползването му на трето лице, формалната логика налага извод, че същият е потребявал доставяното количество топлинна енергия през исковия период, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства: Извлечение от сметки, Договор между СЕС и фирма „***“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение, Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение, Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и Заявление за сключване на договор, се установява валидно възникнало облигационно отношение по повод доставката на топлинна енергия и извършваното дялово разпределение от третото лице помагач.

По делото беше прието неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводна експертиза, изготвено от вещото лице М. М..

От него се установява, че за процесния период от месец декември 2022 година до месец март 2024 година ответникът е извършил редица плащания за доставена топлинна енергия за топлоснабдения имот с абонатен номер ***, находящ се в град София, ***, които възлизат на обща стойност от 645,35 лева. След съобразяване на тези плащания, по счетоводни данни, дължимите суми от ответника към ищеца за посочения период възлизат общо на 20,45 лева. Вещото лице изрично констатира, че дяловото разпределение за процесния имот се осъществява от „***“ ЕООД, като за целия процесен период отчитането е било реално и поради тази причина не са изготвяни изравнителни сметки. Относно конкретните размери на остатъчните задължения, експертизата сочи, че дължимата главница за периода от месец декември 2022 година до месец март 2024 година, в която са включени и сумите за дялово разпределение, е в размер на 11,71 лева. Начислената мораторна лихва върху тази главница, изчислена от съответните дати на изпадане на ответника в забава до 02.09.2025 година, възлиза на 8,74 лева. По този начин експертът потвърждава, че общо дължимата сума от ответника за целия процесен период се формира в размер на 20,45 лева, която включва 11,71 лева неплатена главница и 8,74 лева мораторна лихва.

3

Направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност, съдът намира неоснователно. Безспорно между страните е юридическото обстоятелство, че вземанията на „***“ ЕАД са периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Тъй като претендираният период е от 01.12.2022г. - 31.03.2024г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е входирано от ищеца на 04.09.2025г. то тригодишният период не е бил настъпил към момента на подаването му.

По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м.12.2022г. (найстарото от периода) не е погасено по давност – за този месец задължението е станало изискуемо на 14.02.2023г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал.1 ЗЗД, изтича на 14.02.2026г., т.е. давността не е изтекла към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 04.09.2025г., с което давността е прекъсната.

Настоящият съдебен състав намира, че не следва да бъде уважен и искът за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като от приетата по ССчЕ се установява, че с извършените плащания задължението е било погасено, като дължима остава главница в размер на 11,71 лева.

Съдът съобразявайки експертизата и събраните доказателства приема, че главницата в размер на 11,71 лева (5,99 евро) за топлинна енергия е дължима, като до този размер искът за главница се явява основателен, като за разликата до пълно предявения размер следва да се отхвърли като неоснователен.

Следва да се отхвърли и иска за дялово разпределение в размер на 4,32 лева, за периода 01.01.2023 г. до 31.03.2024 г.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

При иск по чл.59 от ЗЗД лихви за забава се дължат от поканата. По делото не са ангажирани доказателства от ищеца преди образуване на делото ответникът да е канен за заплащане на процесните суми.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху главницата за топлинна енергия и за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. Общият размер на предявените искови претенции възлиза на 54,29 евро (равностойност на 106,19 лв.), от които исковете са уважени за сумата от 5,99 евро (равностойност на 11,71 лв.). Следователно, съотношението на уважената част спрямо общия интерес е 11,03%.

4

В настоящото исково производство ищецът доказва направени разноски в общ размер на 336,42 евро, от които 36,42 евро за държавна такса, 250,00 евро депозит за вещо лице и 50,00 евро за юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно уважената част от исковете (11,03%), ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото производство в размер на 37,10 евро.

По отношение на заповедното производство, ищецът е сторил разноски в общ размер на 36,43 евро (равностойност на 71,25 лева, от които 21,25 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение). Съобразно същия коефициент на уважената част от исковете (11,03%), на ищеца се следват разноски за заповедното производство в размер на 4,02 евро.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с отхвърлената част от исковете, но доколкото същият до приключване на устните състезания не е представил доказателства да е сторил такива, не му се следват.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „***” ЕАД, ЕИК ***, срещу „**" ЕООД, ЕИК ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД, че „**" ЕООД, ЕИК ***, ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, ЕИК ***, сумата от 5,99 евро (равностойност на 11,71 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.12.2022г. до 31.03.2024г., за топлоснабден имот - апартамент № 23, находящ се в гр. ***, с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 04.09.2025г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на потребена топлинна енергия до пълния предявения размер от 85,20 лева, както и иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 4,32 лв., представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2023г. до 31.03.2024г., както и исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 11,54 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 31.01.2023г. - 02.09.2025г., както и сумата от 0,82 лв., представляваща законна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 03.03.2023г. 02.09.2025г.