Определение № 2 от 12.01.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. София, 12.01.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20266100200003 по описа за 2026 година .............

В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година, Софийският военен съд, в гр. София, Съдебна палата, партер, кабинет № 61, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА при секретар Мая Миткова, разгледа частно наказателно дело № 20266100200003 по описа на СВС за 2026 г., докладвано от председателя.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 4 от НПК, образувано по жалба от пострадалата П. Г. Г., подадена чрез адвокат К. М. Д. от САК, срещу постановление на прокурор от ВОП – София от 28.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 7-Сл/2023 г. по описа на ВОП – София, водено за престъпление по чл. 325в, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, същото е изготвено на 28.11.2025 г. и е регистрирано под № 213/02.12.2025 г. по описа на ВОП - София (л. 62 – 66, т. 4 от д. п.). От внесените в СВС материали по досъдебното производство не може да се установи дали прокурорът е изпълнил надлежно процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК. Няма данни препис от постановлението да е връчено на пострадалата П. Г. Г., както изисква процедурата.

1

Изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК е от изключително значение за преценка на допустимостта на подадената жалба както от гледна точка на процесуално легитимираните да подават жалба лица, така и от гледна точка на определяне на това дали жалбата е подадена в законоустановения преклузивен срок.

Кръгът на лицата, които имат право да подават жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство е лимитативно очертан в чл. 243, ал. 4 от НПК и той не може да бъде разширяван.

Пострадалият е сред лица, които имат право на жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство и за това законодателят е регламентирал препис от постановлението да се изпраща на него. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от НПК на досъдебното производство пострадалият има право на повереник, но последният няма самостоятелни права в наказателния процес, а упражнява тези на доверителя си, като му оказва правна помощ при реализирането им. Повереникът на пострадалия не разполага със самостоятелно право да обжалват постановление по чл. 243, ал.

1 от НПК, поради това препис от същото не се връчва на него. Надлежно връчване на препис от постановлението на пострадалия, чрез неговия повереник, може да бъде реализирано само при условията на чл. 180, ал. 3 от НПК, при условие че лицето отсъства, невъзможно е да се връчи при условията и по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК и повереника се съгласи да го приеме. По настоящото дело няма данни препис от постановлението да е връчено и на повереника, а още по-малко на пострадалата, по реда на чл. 180, ал. 3 от НПК. Налице е едно известие за доставяне, прикрепено от вътрешната страна на задната корица на папка, оформена под том № 2, адресирано до адв.

К. М. Д., според което лице – адв. М. Д. - е получило нещо от ВОП-София на 04.12.2025 г., но не е поело задължение да го предаде на адв. Дойчев, по смисъла на чл. 180, ал. 2 от НПК.

С оглед изложеното съдът счита, че процедурата по надлежно връчване на правоимащо лице по чл. 243, ал. 4 от НПК не е изпълнена и не може да се прецени дали жалбата е подадена в срок.

Обстоятелството, че жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство е регистрирана във ВОП – София под вх. № 213/23 на 19.12.2025 г. по описа на ВОП – София не може да обоснове законосъобразното разглеждане по същество, тъй като първо, както беше отбелязано по-горе, срокът по чл. 243, ал. 4 от НПК е седмодневен и започва от момента на връчване на преписа на пострадалия, който в случая е неустановен.

На следващо място – така подадена жалбата, изхожда от лице, което няма самостоятелно право на жалба.

Както вече бе изложено, пострадалият може да подава жалба срещу постановлението, но такова право не е предоставено самостоятелно на неговия повереник. Поверениците могат да подават жалба, но само от името и със 2 съгласието на пострадалия (в т. см. вж. и проф. Ч., М.; Досъдебното производство по НПК, Теория и практика, Сиела Норма АД, София, 2013, стр.

441). Повереникът може да изготви жалбата на доверителя си, но същата следва да бъде подписана от самия правоимащ или от адвоката му, но след потвърждаването и от пострадалия.

В конкретния случай, макар в титулната част на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство, регистрирана под вх. № 213/23 от 19.12.2025 г. по описа на ВОП – София, да се твърди, че се подава от пострадалата П. Г. Г., чрез адвокат К. М. Д. от САК, същата е подписана единствено от адвоката, но не и от лицето, което има право на жалба.

При проверка на представителната власт на пълномощника обаче, се установява, че същият не е овластен по изискуемия в наказателнопроцесуалния закон начин. Право на пострадалия, съгласно чл. 75, ал. 2 от НПК, е да има повереник. За да възникне фигурата на повереника, като надлежно овластен от пострадалия, същият следва да бъде упълномощен по реда на НПК във връзка с конкретно наказателно производство, като упълномощаването следва да е извършено съобразно разпоредбите на чл. 93, вр. чл. 100, ал. 2 от НПК.

Видно от материалите по досъдебното производства, в хода на разследването са приобщени две идентични копия на пълномощни (л. 88 и л.

119, т. 1 от д. п.), според които пострадалата П. Г. е упълномощила адв. К. М.

Д. и адв. Г. Й. Й., заедно и поотделно, с общи правомощия „във връзка с инцидент, състоял се на 18.03.2022 г. в село Шипочано, обл. Кюстендил“. И от двете копия на пълномощни, се установява, че същите не са подписани от адвокатите.

За възникването на представителна власт в наказателното производство е необходимо конкретно упълномощаване за представителство в точно определено наказателно производство, при спазване на изискванията на чл. 93 и чл. 100 от НПК, регламентиращи упълномощаването на защитника и повереника, овластяващи ги за конкретно наказателно производство, а не изобщо и по принцип, както е в конкретния случай. Наред с това, за да възникне фигурата на повереника, като надлежно овластен от пострадалия, е необходимо същият да бъде упълномощен по реда на НПК, като пълномощното, освен че трябва да бъде изготвено в писмена форма, според чл. 93, ал. 2, вр. чл. 100, ал. 2 от НПК следва да бъде подписано от пострадалия и защитника, което в случая не е налице.

Прокурорът, при администриране на жалбата (а и при провеждане на действия с участието на пострадалия и неговия повереник) е следвало да провери както представителната власт на повереника, така и редовността на жалбата от формална страна и да укаже на подателя да ги приведе в съответствие с процесуалния закон.

С оглед горното, съдебното производство следва да бъде прекратено и 3 делото – върнато на ВОП – София за надлежно изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК.

Поради изложеното и на основание чл. 32, ал. 1, т. 3, вр. чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от пострадалата П. Г. Г., подадена чрез адвокат К. М. Д. от САК, срещу постановление на прокурор от ВОП – София от 28.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 7-Сл/2023 г. по описа на ВОП – София.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 20266100200003 по описа на СВС за 2026 г.

ВРЪЩА делото на ВОП – София за администриране, съобразно мотивите, изложени в обстоятелствената част на определението.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Препис от определението да се изпрати на П. Г. Г., и на адвокат К. М. Д. от САК – за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдия при Военен съд – София: _______________________ 4